Автор Тема: Дзен  (Прочетена 9515 пъти)

Странник

  • Потребител неЧовек
  • *
  • Публикации: 621
  • Ако не ние -кой?Ако не сега -кога?
Re: Дзен
« Отговор #30 -: Ноември 02, 2012, 03:44:27 »
Матаджура искал да стане голям майстор на кендо, но баща му казал, че не е достатъчно бърз и никога няма да се научи. Затова Матаджура отишъл при прочутия майстор на кендо Бандзо и поискал да му стане ученик.
— Колко време ще ми трябва, за да стана майстор — запитал той. — Да речем, че стана ваш слуга и бъда с Вас всяка минута, колко време?
— Десет години — бил отговорът на Бандзо.
— Баща ми старее. Преди да изтекат десет години, ще трябва да се върна вкъщи и да се грижа за него. Ако работя двойно по- усърдно, колко време ще ми трябва?
— Тридесет години — отговорил Бандзо.
—Как така?— попитал Матаджура.— Първо казахте десет. Сега, когато предложих да работя два пъти по-усърдно, казвате, че ще ми трябва три пъти повече време. Нека ви обясня: ще работя безспир, никакви трудности няма да ме спрат. Колко време ще ми трябва тогава?
— Седемдесет години — отсякъл Бандзо. — Когато ученик бърза толкова, учи бавно.
Матаджура разбрал. Без да иска повече обещания за срок, той станал слуга на Бандзо. Чистел, готвел, перял, работел в градината. Било му наредено никога да не говори за кендо и да не докосва меч.
Това много го измъчвало, но бил дал дума на учителя и бил решен да я спази. Изминали цели три години, през които Матаджура само слугувал.
Един ден, когато работел в градината, Бандзо се прокраднал тихо зад него и му нанесъл силен удар с дървен меч. На следния ден, в кухнята, го изненадал със същия удар. И така, ден след ден, от всеки ъгъл и по всяко време Матаджура бил нападан от дървения меч на Бандзо. Той се научил да живее нащрек, готов да отскочи при всяко движение. Тялото вече не се ръководело от желания и мисли, обладано от постоянна готовност за действие. Бандзо с усмивка започнал уроците. Скоро Матаджура станал най- големият майстор на кендо в Япония.
Ако не ние -кой?Ако не сега -кога?
Бъди промяната която искаш да видиш в този свят!

Странник

  • Потребител неЧовек
  • *
  • Публикации: 621
  • Ако не ние -кой?Ако не сега -кога?
Re: Дзен
« Отговор #31 -: Ноември 02, 2012, 03:47:00 »
Един воин отишъл в града и постепенно станал близък с един високопоставен чиновник. Влюбил се в жена му, но бил разкрит. При самозащита той убил чиновника и избягал с жена му. По-късно те станали крадци, но жената на чиновника била толкова алчна, че той я намразил, изоставил я, и станал скитник.
Постепенно той осъзнал грешките си и решил да изкупи вината за миналото си. Решил да извърши някакво добро дело. Разбрал, че извън града имало опасен и стръмен път, който застрашавал живота на преминаващите пътници. Така, той решил да прокопае тунел през планината.
Денем той просел храна, а вечер копаел тунела. Когато минали 30 години, тунелът бил дълъг 280 фута, 20 фута бил висок и широк 30 фута. Две години преди да завърши тунела той бил намерен от синът на убитият чиновник. Той бил дошъл да отмъсти за баща си. Воинът- просяк му отговорил спокойно:
— Аз с удоволствие ще ти дам живота си. Позволи ми обаче, да си довърша работата. В деня когато я завърша, можеш да ме убиеш.
Синът почакал ден, два. Преминали още няколко месеца, но работата не свършвала. Вече му омръзнало да бездейства и започнал да помага в копаенето на тунела. Копали заедно повече от година и синът на чиновника започнал да се възхищава от волята и характера на воинът.
Най- накрая тунелът бил готов и хората можели да преминават през планината безопасно. Всички били доволни.
— Сега вече можеш да ме убиеш — казал спокойно воинът- просяк.
— Не, не и не! Не мога да убия своя Учител!— казал младежът със сълзи на очи.
Ако не ние -кой?Ако не сега -кога?
Бъди промяната която искаш да видиш в този свят!

Странник

  • Потребител неЧовек
  • *
  • Публикации: 621
  • Ако не ние -кой?Ако не сега -кога?
Re: Дзен
« Отговор #32 -: Ноември 02, 2012, 03:49:39 »
Преди да се прочуе с победата си над монголските нашественици, пълководецът Токимуне веднъж казал на своя учител по Дзен, Букко:
— Страхът е най-големият враг в живота ни. Как да се преборя с него?
Букко отговорил:
— Премахни източника, от който идва страхът.
— А откъде идва той?
— От самия Токимуне.
— Страхът е това, което ненавиждам най-много. Как може да идва от самия мен?
— Опитай се да избавиш от властта на личността на име Токимуне, за която така милееш.
— Как да го направя?
— Освободи се от всичките си мисли.
— Как може съзнанието ми да се освободи от мислите?
— Медитирай и се стреми да стигнеш до източника им.
— Имам толкова много житейски дела, с които трябва да се занимавам. Как да намеря време за медитация?
— Каквито и да са мирските дела, с които трябва да се справяш, вземи ги само като поводи за размисъл — казал Букко. — Така някой ден пред тебе ще се разкрие същината на този Токимуне, с когото не можеш да се разделиш.
Ако не ние -кой?Ако не сега -кога?
Бъди промяната която искаш да видиш в този свят!

Странник

  • Потребител неЧовек
  • *
  • Публикации: 621
  • Ако не ние -кой?Ако не сега -кога?
Re: Дзен
« Отговор #33 -: Ноември 02, 2012, 03:51:11 »
Ямаока, последовател на Дзен и майстор на меча, бил и наставник на императора. Но той винаги носел стари, дрипави дрехи, защото държал
къщата си отворена за бедните и им раздавал всичко, което имал.
На императора досадило, че Ямаока идва при него все във вехти дрехи и му дал няколко златни монети с думите:
— Иди си купи нови дрехи, сине мой.
Учителят му благодарил, но на следния ден се явил в същото облекло.
— Къде са новите ти дрехи? — запитал императорът.
— Купих ги — отвърнал учителят, — но ги дадох на други деца на Ваше Величество, които не са богати като мен.
Ако не ние -кой?Ако не сега -кога?
Бъди промяната която искаш да видиш в този свят!

Странник

  • Потребител неЧовек
  • *
  • Публикации: 621
  • Ако не ние -кой?Ако не сега -кога?
Re: Дзен
« Отговор #34 -: Ноември 02, 2012, 03:53:19 »
Един борец на име О- нами (Големите вълни) бил надарен с необикновена сила и владеел превъзходно изкуството на борбата сумо. Насаме той побеждавал и учителя си, но пред публика дори неговите млади ученици можели да го хвърлят на земята. С тази си тревога той отишъл при един учител по Дзен, който бил отседнал в близкия храм край морето, и го помолил за съвет.
— Твоето име е Големите Вълни — казал учителят, — така че остани тази нощ в храма и се вслушай в морските вълни. Представи си, че ти си тези Вълни. Забрави, че си борец и стани тези големи вълни, които помитат всичко пред себе си.
И учителят се отдалечил.
О- нами останал в храма. Той се опитал да мисли само за вълните, но го спохождали какви ли не други неща. Постепенно обаче мисълта му завзели само вълните. С напредването на нощта те прииждали все по- големи и
по-големи. Помели цветята във вазите пред Буда. Отнесли самите вази. Дори бронзовият Буда бил пометен. До утрото храмът бил залят с вода, а О- нами седял там с усмивка на уста. Този ден той излязъл на арената и надвил всички противници. И оттогава никой в Япония не можел да го победи.
Ако не ние -кой?Ако не сега -кога?
Бъди промяната която искаш да видиш в този свят!

Странник

  • Потребител неЧовек
  • *
  • Публикации: 621
  • Ако не ние -кой?Ако не сега -кога?
Re: Дзен
« Отговор #35 -: Ноември 02, 2012, 03:55:07 »
Когато Ямаока бил още самонадеян млад ученик, той посетил учителя Докуон. С желанието да му направи впечатление той казал:
— Няма съзнание, няма тяло, няма Буда. Няма добро, няма лошо. Няма учител, няма ученик; нищо не се дава, нищо не се получава. Това, което смятаме, че виждаме и чувствуваме, не съществува.
Единственото действително нещо е Пустотата. Никое от тези мними неща в действителност не съществува.
Докуон седял кротко и мълчаливо пушел лулата си. Но изведнъж вдигнал тоягата си и без предупреждение нанесъл силен удар на Ямаока. Ямаока
отскочил разлютен.
— Тъй като никое от тези неща в действителност не съществува — казал Докуон, — и всичко е Пустота, откъде тогава идва гневът ти? Помисли върху това.
Ако не ние -кой?Ако не сега -кога?
Бъди промяната която искаш да видиш в този свят!

Странник

  • Потребител неЧовек
  • *
  • Публикации: 621
  • Ако не ние -кой?Ако не сега -кога?
Re: Дзен
« Отговор #36 -: Ноември 02, 2012, 04:21:58 »
Ученикът Шичири четял сутри, когато крадец влязъл в стаята, опрял нож в гърба му и поискал парите.
— Ей там, в кутията са — казал Шичири и продължил четенето.
Когато крадецът вече си тръгвал, Шичири отворил уста:
— Остави ми малко за данъците, утре ще минат да ги съберат.
Крадецът върнал част от парите в кутията и пак се наканил да излезе.
— Не благодариш ли, когато ти правят подарък? — запитал Шичири.
Крадецът му благодарил и си отишъл.
Няколко дни по- късно крадецът бил заловен и наред с другото признал и че е обрал Шичири. Но Шичири не пожелал да свидетелствува против него.
—Подарих му малко пари — били неговите думи — и той ми благодари. Това е всичко.
Крадецът излежал наказанието си в затвора. Когато го освободили, отишъл направо при Шичири.
— Ще ми станете ли учител? — попитал той.
Ако не ние -кой?Ако не сега -кога?
Бъди промяната която искаш да видиш в този свят!

Мортиша

  • Гост
Re: Дзен
« Отговор #37 -: Януари 23, 2013, 23:41:58 »
 :01: