Автор Тема: Богомилство  (Прочетена 4438 пъти)

Soenya

  • Новичък
  • *
  • Публикации: 25
Богомилство
« -: Ноември 24, 2011, 04:59:05 »
В България в началото на 10 век възниква богомилското движение, което бързо се разпространява в другите страни на Балканския полуостров и после преминава и по-далеч: в Италия, Франция, Германия, Англия, Испания и пр. Богомилството не е пренесено от друга страна в България. То иде тук направо от центъра на Всемирното Бяло Братство. В славянството трябва да се търси неговата люлка. Богомилите в разни страни се наричали с разни имена: богомили, катари, патарени, албигойци, българи и пр.

Богомилството отрано се разпространи в Далмация и Босна. В Далмация центърът на богомилското движение бил гр. Трогир, който бил в оживени отношения с Италия. Този град бил главният посредник за разпространението на богомилството в Италия.

Оживените отношения между България и Италия се доказват от много факти. Между другото, това показва и разпространението на имена от български произход в северна Италия. В окръга Турин в 1047 г. се споменава за една местност, наречена Bulgaro.

Споменава се в 1116 г. един благородник в Турин на име Bulgarello. В окръга Верчели в 1149 г. срещаме замък на име Вulgaro. В 1231 г. се споменава в Италия един благородник на име De Bulgaro.

В Италия богомилството прониква за пръв път към края на 10 век. Първото по-силно изявяване на богомилството в Италия е било към 1030-1065 г. Замъкът Монтефорте е бил тогава главният център на богомилството в Италия с ръководител Жирар.*) Бил устроен поход против Монтефорте. След превземането му, заловените били закарани в Милано и там изгорени на обща клада. Те с радост отишли на кладата. Но въпреки пречките, богомилството се разпространило в Ломбардия и в 12 век то е било вече доста силно там. В 1200 година папа Инокентий III поръчал на гр. Витерба да вземе мерки против богомилите. Въпръки това те били избрани в 1205 г. за консули на града и даже съвършеният Шатиниози бил избран за камериер. В 1220 г. в Тоскана е имало вече около 50 души съвершени. Папа Онорий III в 1220 г. заповядал на италианските градове да изгонват богомилите, но изгонените богомили после пак били повиквани и им връщали имотите, понеже имали привърженици във висшите кръгове. В някои градове, като напр. Ривола и други, жителите освобождавали затворените богомили. Въпръки преследванията, най-благородните граждани на Милано били богомили, давали убежище на съвершените, помагали за отваряне на училища и салони за събрания. Богомилите са имали голям успех в Флоренция. В 1212 г. Те са имали там един ръководител, който упътвал богомилските общества в околните градове; те са имали и цветущо училище в Поджибонси.

В това време богомилството проникнало и в Неапол . В 1224 г. то било пренесено там от лица, дошли от Ломбардия, дето е бил главният център на богомилството в Италия. В 1231 г. били констатирани много богомили в Рим, както духовници, така и миряни, както мъже, така и жени. При преследванията после мнозина от тях загинали в пламъците.

В 1231 г. папа Григорий IX учредил във Флоренция инквизицията против богомилите и поверил тая работа на доминиканците. В 1233 г. се въвежда инквизицията и в Ломбардия. В 1254 г. папа Инокентий IV обявил кръстоносен поход против богомилите в Италия. Към края на 13 век богомилите се явяват вече и в Сицилия.

От Италия богомилството преминало във Франция, дето имаме първите му следи в последните години на 10 век. Италианецът Гундулф го е пренесъл там. Въодушевени апостоли мъже и жени – тайно го разпространявали във Франция от провинция в провинция, както в градовете, така и в селата. Във Франция това движение, което се наричало албигойство, направило голям напредък. Най-първо там богомилството се разпространява в провинцията Аквитания, дето гр. Тулуза става център на движението; и оттам то се разпространило във всички области на юг от р. Лоара. В 1022 г. богомилството било разпространено вече почти във всички френски области. Благородници, хора из народните маси, духовници и пр., отличаващи се с своята религиозност и ученост, са ставали негови привърженици. Голяма част от гр. Орлеан преминала към богомилството; оттам пращали хора да разпространяват тези идеи в околните градове. В областта Шампан главен богомилски център бил замъкът Монвимер. В областта Перигор богомилството проникнало в много замъци, от които замъкът Монфор бил важно богомилско огнище. Много души се отказвали от своя дотогавашен живот, за да живеят чистия живот насъвершените.

Много думи и изрази, останали в Франция, показват произхода на богомилството. Напр. средновековният писател Роберт Алтисиод нарича албигойството „bulgarorum haeresis”. Даже някои наричали албигойците във Франция „българи”, понеже страната, от която изхождало движението, е била България. По-после тая дума се съкращава на „бугри”. Даже средневековният писател Вилхардуен нарича България Бугрия. Средновековният писател Стеф. де Белавила казва: „Burgari, quia latibulum eorum speciale est in Burgaria”.

Българинът Никита в 1167 г. отива от Балканския полуостров в Ломбардия и оттам заедно с Марко, богомил от Ломбардия, отишъл във Франция, дето е присъствувал в Сен-Феликс де Караман (Тулузко графство) на събор, където е държал реч. Французинът Юлиан Палмие дошъл в България, дето престоял известно време и след това се върнал в гр. Алби (Франция) и тогаз почти целият този град приел богомилството.

През 1220 г. от България отишъл във Франция пратеник, за да окуражи тамошните албигойци и да им даде съвет при силни гонения да потърсят убежище в България. Инквизицията и другите мерки на църквата били насочени не само против богомилите, но и против другите свободни идейни движения, обаче те били учредени първоначално против богомилството и последното даде сравнително най-много жертви на инквизицията.

През 1178 г се обявил първият кръстоносен поход против френските богомили; той бил придружен с голяма жестокост. По-после против тях бил обявен втори кръстоносен поход, който бил по-продължителен и който съставлява една от най-кървавите епохи в историята.

През 1227 г. се създали инквизиционните комисии, които имали право да арестуват богомилите. А през 1232 г. се учредила инквизицията във Франция. Лица, чието богомилство се откривало след смъртта им, били разравяни и телата им хвърляни в пламъците по силата на наредбите на папа Инокентий III и наследниците му. Разровеният труп бил влачен по улиците на града, предшествуван от глашатай, който викал на населението; „Който така прави, така ще загине".

Към края на кръстоносните походи едно от последните убежища на албигойците във Франция бил Монсегюр. Той паднал през 1244 г. и тогаз 200 души съвършени, живущи там, били изгорени от инквизицията без съд. Тогаз много албигойци избягали от Франция в съседните страни и занесли новите идеи.**)

Богомилите в разните страни в епохота на преследване правили събранията си в замъци, колиби, планини, гори, полета, долини, пещери, а там, дето имали по-голяма свобода, имали специални салони за събрания, както напр. в южна Франция в епохата на затишието.

При най-голямите преследвания във Франция, както и в България и другите страни, събранията били нощни. През 1284 г. Еймерик Баро и Понс Фогасие обикаляли околностите на Тулуза и ръководели нощните събрания. През деня съвершените се криели в горите или пещерите, отдето излизали нощно време, за да проповядват на верните. Младежи дежурели при вратите на събранието и при най-малък знак за опасност богомилите се отегляли, ръководени от предани водачи. Тайната, с която трябвало да се заобикаля движението, го правело още по-привлекателно и удвоявала силата на устойчивостта им.

В Германия богомилството проникнало през Унгария, Италия, Фландрия, а също така и от Франция след избягването оттам на гонените албигойци. В 12 век виждаме вече доста силно богомилско движение в Кьолн. Там то е било пренесено от Фландрия или Франция.

Тогаз е имало вече богомилски общества в Швейцария, Саксония, Бавария. Но изобщо богомилското движение в Германия е било по-слабо, отколкото в Италия и Франция. През 1167 г. в Кьолнската катедрала повикали богомилите и един виден богослов Екберт влязъл в спор с тях, а след това били изгорени на кладата; те отишли на кладата с радост и ентусиазъм. Един от тях, Арнолд, когато вече пламъците го обгръщали, казал на съмишлениците си: „Братя, бъдете твърди в своята вяра; от този ден вие сте съединени с мъченичеството на Христа.” В гр. Бон на кладата били изгорени много богомили; споменава се за Теодорих и много други.

В Германия най-силно е било богомилското общество в Бавария. Там е имало около 40 богомилски кръжока; много от тях са имали свои училища. В Австрия, особено във Виена, е имало също така богомили, които били във връзка с тези от Далмация и Ломбардия. И Вестфалските богомили имали свои училища.

През 1231 г. по заповед на папата доминиканците във Вюрцбург учредили инквизицията с клонове в цяла Германия. Император Фридрих я взел под свое покровителство. Били изгаряни много богомили, принадлежащи на всички класи от двата пола и от разни възрасти. Tе били пращани на кладата без присъда, с лъжливи свидетели.

Сродно движение на богомилството в Германия било „Братството на свободния дух.” И даже нямало в някои отношения точна граница между тези две течения. И след кървавото опустошение всред немското богомилство, богомилският дух бил пренесен в това „Братство на свободния дух”, което продължило работата в това направление.

Богомилството по-слабо се разпространило в Англия. В 1159 г. някой си Жерар с около 30 души свои съмишленици, мъже и жени, от континента се преселили в Англия, за да се спасят от преследванията, и се установили в Оксфорт. Там спечелили доста приверженици чрез чистотата на своя живот. Царят заповядал да ударят на челата им печат с нажежено желязо, да ги изгонят и никой да не ги приема. Мнозина от тях загинали на кладата.

В Испания богомилството се е разпространило в северната и част, съседна с Франция: Арагония, Каталония, Леон, Навара. В 12 и в началото на 13 век идели съвершени от Франция, за да проповядват. Папа Григорий IX въвел инквизицията в Испания за борба против богомилите. Много от тях били изпратени на кладата.

Казахме по-рано, че богомилите се деляли на 3 кръга: съвершени, верующи и слушатели. Верующите се приемали в кръга на съвершените след издържането на много изпити. Понеже животът на съвершените бил строг, опростен, то броят им бил ограничен. А пък броят на верующите бил много по-голям. Благоговението им към съвершените било безгранично. Верующите можели да се женят, да притежават частни богатства, да ходят на война, да се хранят, с каквото искат и пр. Те не са били минали през посвещение.

Писателят Сакони казва, че в цяла Европа е имало към 1250 година около 4,000 съвършени, мъже и жени. Преди това броят им бил по-голям. Този брой намалявал след кръстоносните походи срещу албигойците и чрез изгарянията от италианската и френската инквизиции. През 1241 г само в цяла Ломбардия се споменава, че имало около 2,000 души съвършени. Споменава се. че в гр. Верона те били около 150 души.

По време на гоненията актът за приемане в кръга на съвършените ставал при най-голяма тайна през нощта и гледали, да не се узнае това от противниците.

Съвършените били наричани още „Божии приятели”, добри хора”, „утешените”. Католиците се страхували от тях повече, отколкото от представителите на всички други идейни движения. Терминът „Катари” подхожда в същност за тях (от „Катарсис” – чистота). Привилегията, която имали, далеч не ги карали да прекарват дните си в тишина и спокойствие. Тяхното съзнание ги подбуждало към трудни задачи и към най-голямо опростяване на живота. Те пътували от място на място, за да ръководят събранията на братството, за да проповядват и обучават, да насърдчават верующите. Те искали да подражават на апостолите Христови в лишенията и страданията при неуморната работа за разпространение на идеите.

Te не притежавали никакъв имот. Живеели в общежитие. Предавали на братското общежитие всичкия си имот. Всички тези имоти образували общо притежание. Към братското общежитие се прибавяли и подаръците и вноските, които те получавали от верующите или от тези, които те излекували. Според средневековния писател Перегринус Просцианус едно основно положение на богомилите е било, да не притежават нищо за себе си, а за общежитието. "Те искали да се върнат към живота на първите християни.

Животът на съвершените е бил живот свят – живот на пълно самоотричане за човечеството. От време навреме те прекарвали в пост. Ето какво казвали те за себе си: „Ние водим живот суров и скитнишки. Тичаме от град на град, подобно на овци всред вълци. Страдаме от преследванията, както апостолите и мъчениците. Животът ни е прекаран във въздържание, молитва и работа непрестанна. Но всичко това е лесно, защото ние не сме вече от този свят".***)

При пътуване те носели с себе си една торба с новия завет, който не ги напущал никога. Те имали специален знак и специална дума за познаване един други. Домовете, в които живеели съвършени, носели тайни знаци, които окото на един богомил можел да разпознае.

Имало и жени съвършени. Те не пътували както братята, а живеели или сами или повече в общо жилище и се занимавали с ръчна работа, възпитание на девици, или с бедните и болните. Съвършените се ползували с голямо уважение от верющите в братството и от населението, сред което живеели. Богомилите се наричали един други братя и сестри.

Животът на съвършените бил прост и строг. Когато някой от тях пристигнел в някой замък или село, то всеки бързал да ги приеме, да им послужи и да им даде нужните средства за съществуване; един донасял хляб, друг – зеленчуци и плодове.

http://www.bialobratstvo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=1528&Itemid=74

Soenya

  • Новичък
  • *
  • Публикации: 25
Поп Богомил
« Отговор #1 -: Ноември 24, 2011, 05:02:12 »
Поп Богомил
[/size]

Той е най-известният богомил – за него сме чували, за него сме чели, макар и най-вече от смъртните му врагове. Знаем го като поп Богомил.

Дясна ръка на Боян Мага, той всъщност се казва Йеремия, и е един от най-дейните и отдадени разпространители на идеите на Учението, автор на множество книги и свещени текстове, ръководител на редица богомилски църкви и центрове, неуморен апостол, познал хиляди прашни пътища из България и цяла Европа.

Боян се свързва с него чрез Патриарх Стефан още през 928 г., за да го покани на среща с двама тайнствени сирийци в манастира Света Параскева – среща, която поставя началото на Богомилството. Среща, след която те са неразделни в делото.

В йерархията на движението той е най- високо, заедно с водача Боян и донякъде Гавриил Лесновски – т.е. архиепископ, и въпреки че до края на живота си остава презвитер в официалната църква, тя не само не оценява духовния му гений, но нещо повече – слага край на земния му път и полага усилия да бъде очернен поколения наред. Усилия съвсем успешни.

Ето и някои книгите от Йеремия-Богомил, според големия изследовател на движението, проф. Николай Райнов:

• Дванадесет книги за Брака на Богомил, писани под диктовката на самия Богомил, украсени с 48 миниатюри, изразяващи мистичната Сватбена Вечеря на Исуса Христа;

• Двадесет и девет легенди:

1 . Изгонване на ангелите;
2. Кръстир дърво;
3. Въпроси на Балкиза;
4. Слизане на Исуса в ада;
5. Ходене на Богородица по мъките;
6. Митарственик;
7. Соломоновият Храм;
8. Виденията на Йоан Кръстител;
9. Повест за Чашата;
10. Деяния ня Йосиф Ариматейски;
11. Въпроси на Пилат;
12. Образът на Абгар;
13. Повест за Ева;
14. Слизане на Бога по земята;
15. Архангел Михаил и Сатанаил;
16. Създаването на Рая;
17. Каин гради град;
18. Книга на Енох;
19. Борба на Якова с Бога;
20. За потопа;
21. За Голгота;
22. За детинството Исусово;
23. Магични молитви на св. Поликарп;
24. Битие на св. Богородица;
25. Създаване на звездите;
26. Странстванията на Балкиза;
27. Повест за Мелхиседек;
28. Пророк Елиас;
29. Откровение на апостол Павел.

Прищявка на съдбата, тя отново забулва в тайна живота на човек, чието дело е огромен тласък за развитието на хората, осветил с ярка факла тъмните им средновековни дни, нахранил със собствената си плът ненаситния огън на свободата.

Идва денят, в който Патриарх Даниил и презвитер Козма успяват да убедят нерешителния цар Петър, че именно богомилите, а не слабото му управление са причина за народното недоволство, метежи и бунтове. След като не успява да намери Боян, царят вика на разпит Богомил и го посреща с тежки обвинения. Ето какво, според Николай Райнов, му казва Богомил в края на срещата:

“Ние сме християни – казва той – ние се мъчим да заслужим Божията Милост с дело, думи и мисъл. Ние нищо скверно не вършим. Нищо от учението на Христа не отричаме, ни изменяме; ние живеем онова, което са живеели първите апостоли. Проповядваме словото на спасението и пазим христовите овци, разделени на оглашени, верни, избрани и съвършени. Ние сме Божиите кучета, които разкъсват всеки вълк. Ако царете и патриарсите идат да грабят стадото, те са вълци и ние ще разкъсаме и тях.”

Около 40 лета след създаване на движението настъпват кървавите години на гонения и ужас – държавата става палач на най-видните си синове. Хиляди са затваряни, измъчвани, посичани. Водачите са сред тях.

След дълги мъчения сред плесен и плъхове, не промълвил и дума за „вълшебните” книги, на 25 януари 971 година Архиепископ Богомил е изгорен на големия преславски площад, пред многобройна тълпа от сиви очи, попиващи последните капки живот на стотици невинни богомили.

А аз ще си позволя да завърша с думите на Стоян Ватралски:

„От своя народ, благодарение на злочестото византийско влияние, тоя великан е нещо по-зле от отречен, нещо по-срамно от забравен.”
http://www.pisalka.net/eseta/%D0%B9%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%8F-%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BB/

Soenya

  • Новичък
  • *
  • Публикации: 25
Боян Магесникът
« Отговор #2 -: Ноември 24, 2011, 05:05:50 »
За повечето хора водача на богомилите е поп Богомил / наричан от богомилите Йеремия /, но според много източници, като Учителя Петър Дънов, Николаи Раинов, Боян Боев, Влад Пашов и др., начало на движението е Боян Мага – княз Бенеамин, който е син на цар Симеон и брат на цар Петър. А Йеремия – Богомил е негов помощник.

   Кой е Бенеамин? И защо е известен като Боян Мага? Богомилите са имали ясно изразена йерархия в своето движение, на върха на която е стоял именно Боян с чин архиепископ на движението. Освен него архиепископи и помощници са били Богомил и Гаврил Лесновски. По – нататък структурата се разклонява в епископи, презвитери – още известни като съвършени и избрани, и завършва с вярващи и углашени. Разбира се, не всеки, достигнал ниво съвършен, е заемал епископска длъжност. Да си съвършен, е за начало да минеш през определени посвещения и изпити, свидетелстващи за духовна степен и знания. Някои от съвършените са заемали длъжностна епископ – създавали са и са управлявали т.нар. богомилски църкви.
   Архиепископ Боян се явява един от най – влиятелните и значителни фигури за българската и особено за европейската история и развитие, като се има предвид огромното на богомилството и неговите креации / катари, патарени, розенкройцери, духобори, чешки братя и т.н. / за Ренесанса и освобождението от тъмните окови на Средновековието.
   В основата на богомилството стои познаването на природните сили, законите, които ги движат, както и тяхното приложение в помощ на хората. Именно такъв учен и посветен в тези тайни е бил Боян Магесника.
   Знанията на младия Бенеамин наистина са впечатляващи и това се вижда още в Магнаурската школа, където той е изпратен да усвоява световните  научени богатства. Но свръх човешките му способности будят едновременно страх и неразбиране у един от учителите му в Константинопол – философа и литератор Николай Мистик, един от главните възпитатели в Императорската школа, чието име присъства в архивите на историята.
   Но тайнствената сила на Боян не поразява само човек на мисълта – Николай Мистик. Младата Мария, внучка на императора Роман Лакапин, се влюбва безнадеждно в потайният български княз. Тя е същата Мария, която по - късно ще се появи на историческия хоризонт като българската царица Ирина и съпруга на цар Петър. Но Бенеамин я отблъсква, а любовта и – несподелена.
   За семейството на Боян Мага сме чели немалко в учебниците по история : цар Симеон е негов баща, слабия цар Петър му е брат, а обичаният от всички българи светец Иван Рилски е също негов роден брат. Встрани от славата оставят четвъртият му брат – Михаил, и сестра му – Зоя.
   С нежелание, едва 20-годишен, мекушавият Петър сяда на българският престол и поема управлението на страната. За скрепване на връзката с Византия Петър се жени за Мария, която приема името Ирена – символ на мира между България и Византия.
   През зимата на 927 г., няколко месеца след смъртта на баща си, 17-сет годишният Боян се завръща в Преслав като съветник на новия цар. Живота му бързо се потапя в блатото на дворцовите интриги, измами и хитрости,  подклаждани най – вече от царица Ирена, чиято любов към него не е угаснала.
   През 928г. в България пристигат двама сирийци за да се съберат с Боян, Богомил, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец и Гаврил Лесновски в подземната зала на манастира „Света Параскева”. Тази среща дава началото на богомилството. От двамата Боян Мага получава богомилското Таро, както за богомилите книги – легендата Стефанит и Ихналит и първообраза на Йоановото Евангелие.
   Скоро след това Боян изпраща първите апостоли на учението да проповядват и да основават църкви. Венеция, Рига, Карков, Кьолн, Мадрит, Флоренция, Неапол, Франция, Русия, Полша, Кипър – цяла Европа. В България все повече хора приемат идеите на богомилите – от обикновените селяни до комитопули и знатни боляри. В нашия фолклор са запазени много легенди за него – Боян Магестика, Песоглавеца и т.н., така и много то произведения на различни български писатели – Николай Райнов, Юрий Венелин, Александър Тодоров, Васил Пундев, Георги Константинов, Цветан Минков,  Петър Карапетров, д-р Найден Шейтанов.

Николай Райнов получава достъп до строго пазеното хранилище в подземията на библиотеката в Малта, подслоняващо и до ден днешен оригинални богомилски книги  и произведения. Именно оттам той черпи информацията за движението.
   Богомилите стават все повече, дори и половината църковни служители.
   За сърдечният прием от народа е допринесъл факта, че те усърдно са помагали на хората.
   Разбира се, това влияние никак не се харесвало на домогналата се до власт провизантийска църква, отдадена на разкош и разгулен живот. Около цар Петър са се навъртали най – вече двама от църковниците – презвитер Козма и патриарх Даниал, които са обединени от омразата си към богомилите. Но честите разговори на царя и двамата черноризци имали и друг ефект – Петър съвсем намразил престола и обикнал расото. По цели нощи мечтаел за отшелнически живот. Като крачка към „светостта”, той предлага на Боян да стане цар на България. Той решително и с раздразнение отказва. А царуването на Петър е пагубно – народа изнемощява от тежките данъци за държава и църква.
   Налага се дори Боян да поведе войската, след като мекушавият му брат се огъва и отказва да тръгне с начело на бранниците. Ирония на съдбата или дълг, който трябва да се изпълни : вегетарианец, който не би посегнал и на агне – тръгва на война.
   Когато Бенеамин е на едно от дългите си пътувания по богомилските центрове, бързо са заловени и затворени много богомили, хванати са и повече от водачите. Мъчения, изтезания и смърт изпълват мрачните подземия и студените тъмници. Мнозина вече са мъртви, преди Боян да успее да се върне.
   Годината е 933-а. 17 от най – видните водачи са умъртвени в студените тъмници на Преслав, подложени на неописуеми мъчения – избождане на очи, горене с нажежени щипци, мрежа от разпалени гвоздеи по гърба и гърдите, оковаване в нагорещени железни дъски, рязане с ренде, наливане на разтопен метал в ушите, изваждане на нокти с клещи… Списъкът е дълъг и ужасяващ.
   Накрая е заловен и Богомил.
   Завърнал се от дългата обиколка, Боян нахлува в двореца и заповядва Йеремия-Богомил да бъде незабавно освободен. Надарен ясновидец, Боян е знаел съдбата си,  както и тази на неговите духовни братя, и неведнъж е говорил пред богомилите за това, което ги очаква.
   Неизбежното се случва в една бурна февруарска нощ през 970 г. във Византия. Въпреки че изпратените в покоите на императора двама монаси отказват да го убият, земният път на Боян Мага е прекъснат с копринено въже на наемник – нубиец.
 
   Княз Бенеамин не е безкръвен и блед светец, едностранчив иконописен образ на аскет. И словата, и действията му са изпълнени с интензивна, могъща сила и далеч изпреварила времето си мъдрост. Водача на светло и дълбоко учение, родено в България и запалило факела на цяла Европа, заслужава признание поне в родината си.

http://www.parallelreality-bg.com/statii/zagadki/takiiskobalgarski/229-2011-01-31-02-17-12.html

Палечка

  • Редовен
  • *
  • Публикации: 112
  • Дзен
За богомилите
« Отговор #3 -: Януари 16, 2012, 17:32:39 »
...
Той беше чувал за думите, които някога дедецът /дедец - духовен водач в някои от еретичните учения, по-специално богомилството/ беше говорил на дядо му. И си спомни как дядо му, иначе богобоязлив мъж, беше открил истина за света, която много го притесняваше.

Дедецът му беше разкрил тайната за сътворението на света. А именно, че не Бог е създал материалният свят, а Сатаната, защото знайно е, че творецът е сътворил света по свой образ и подобие, но светът не беше добър, а лош, негостоприемен и земята не бе майка на селяните, а а мащеха и омразата, завистта, потисничеството и неправдата властваха на земята. Нима такъв беше Бог?

Който чуеше тези думи, които дядо му често повтаряше, веднага разбираше: земният свят е създаден от Дявола, по негов образ и подобие. Това обясняваше всичко! Веднага ставаше ясно защо неправдата властва над света, защо всяко добро нещо се постига с толкова мъка и усилия.

Но тези мисли означаваха, че Библията не е диктувана от Бог, а от Сатаната, и че свещениците, които претендираха, че са мост между хората и Бог, всъщност служеха на Лукавия. Нима Светата православна църква беше подчинена на Сатаната?

Дядо му само на няколко пъти си позволи да произнесе тези думи и зададе въпросите, до които беше достигнал. След това явно осъзна, че е достигнал твърде далеч и замълча. И повече никой, никога не го чу да споменава за срещата си с дедеца.


От книгата "Еничар", 1-ви том от петлогията "Ятаган и меч" на Токораз Исто

Житара

  • Новичък
  • *
  • Публикации: 9
Re: Богомилство
« Отговор #4 -: Септември 20, 2014, 17:43:58 »
                                                            Богомилското учение
                                                                 Антон Глогов

В личната библиотека на старозагорец открихме екземпляр от книгата Богомилско учение, издаден през 1935 г. от Антон Глогов от Етрополе. Книгата съдържа описание на живота и учението на богомилите. Екземплярът е доста пожълтял, оръфан, с липсващи страници. Усилията, които направихме да открием наследниците на Антон Глогов в Етрополе, за да допълним липсващите страници, се оказаха напразни.
През 1999 г. успяхме да открием втори екземпляр от книгата, издание 1943 г., който е притежание на известната българска художничка г-жа Весела Цицелкова от София. Това ни даде възможност да попълним липсващите страници. Двата екземпляра са идентични по текст и се различават само по предисловията и кориците.

                                            Предговор към издание 1935 от Антон Глогов

Източникът, от дето съм си послужил, за да изложа богомилското учение така подробно в неговата същност, както съм направил в този ми труд, са две апокрифни книги на богомилските Магове от средните векове. Тия документи бяха притежание по наследство на дядо ми Данчо Глогов в Етрополе. Едната книга беше написана с глаголица, а другата с турски букви.
Книгата написана с глаголица представляваше една пергаментна старинност и изразяваше точното богомилско учение.
От нея дядо Данчо ми обясняваше богомилския календар и вписаните в нея древни божества: Ра (творческата сила), Зо (разрушителната сила) и божествата, царуващи през десетте месеци в годината: Ар, Шо, Му, Ко, Йо, Хо, Цо, Ри, Со, За, но имената на които са били строго забранени да се употребяват като противни на богомилите.
Дядо Данчо обаче ценеше повече книгата, написана с турски букви и я наричаше златната книга на богомилските Магове не само, че бяха изразили точното богомилско учение, но и цялата история на българите от първия до последния цар.
За да чета книгата написана с турски букви, дядо Данчо ме учеше на говоримия и писмен турски език.
Увлечен от голямо любопитство по съдържанието на тия две апокрифни книги, аз не оставях свободен нито минута дядо Данчо, когото просто задължавах да ми предава подробно, системно и непрекъснато написаното в тези книги, по който начин изучих цялостното и точно богомилско учение.
Доста дълго време след това, когато дядо Данчо беше вече покойник и апокрифните книги не съществуваха за мен, аз се заех да възстановя богомилското учение напълно така, както ми бе предавано от дядо Данчо по казаните апокрифни книги.
От друга страна, аз трябваше да проуча всички други източници, които можеха да ми послужат за сверка и за подкрепа при установяването на богомилското учение в неговата цялост, както мен бе известно.
Понеже всички други данни, които събрах по предмета, бяха в хармония с това, което бях заучил от уроците на моя дядо, работата значително ми се улесняваше.
Не след много, прочее, мен ми се удаде да пресъздам учението на поп Богомил така подробно, както съм го научил и както съм го изложил тук, след което първата ми грижа беше да наредя да се преведе труда ми на французки, за да го изпратя за преценка на учени, познавачи на богомилската история.
Отговорите които получих, изтъкват ясно ценността на така възпроизведеното от мен богомилско учение, които ме насърчиха да го направя обществено достояние.
Можем да мислим каквото щем за богомилството и за неговия създател, можем да бъдем дори техни решителни убедени противници.
Интересът и вниманието обаче, който учени с международна известност проявяват към издирванията върху учението на поп Богомил, велик човек за своето време и велик наш прадядо, не могат да не поласкаят националното самолюбие на всеки българин и да не предизвикат у него едно желание да добие колкото е възможно по-цялостни познания върху един от най-интересните моменти от историята на България и върху същността на една високо социална и религиозно-философска доктрина, с чисто български произход, чието отражение върху хода на историческите събития се почувства далеч от границите на България в почти всички религиозно социални движения в Европа през средните векове.
Понеже схващам така работата, аз не изменям нищо от учението на поп Богомил, според както аз съм го изучил и го предавам на читателя да го чете било като история, било като философия, било дори като поезия.
Чрез този ми труд аз искам да ознаменувам и 1000 годишнината от появяването на поп Богомил с неговото учение.
Както е известно, 935-та година, 8-та след възцаряването на Петър, се смята като година, когато се е появило богомилството.
За по-голяма пълнота, за да се добие по-цялостна представа за богомилското учение, използвал съм и беседата на презвитер Козма против богомилите. От нея съм взел пасажи, които съм съпоставил на съответните места, дето се касае да се изтъкнат някои съществени точки на учението...

Линк към цялата книга: http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=2&find=%E1%EE%E3%EE%EC%E8%EB%E8%F2%E5

Странник

  • Потребител неЧовек
  • *
  • Публикации: 585
  • Ако не ние -кой?Ако не сега -кога?
Re: Богомилство
« Отговор #5 -: Септември 22, 2014, 15:15:00 »
Коментари към богомилството.

Всяка глава в учението започва с:

В името на нашата догма:
Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
силата на сътворението
и силата на разрушението.

Питам се - а Кой създаде тази мъртва точка в която в Равновесие са съжителствали сътворението и разрушението?
По силата на чия логика и небходимост въобще е заложено това Равновесие?
Мисля че сам всеки може да си отговори.

Всъщност двете сили живеят във всеки човек и според това коя от двете ще последва - в такъв човек ще се възцари неговия личен избор.
И като следствие обаче ще се появи неизбежната съпротива на противоположната сила според Замисъла за Хармония и Равновесие.
Да се бориш срещу Сатаната е все едно да се бориш срещу още едно божие творение предвид че и той самия е божие творение,паднал (възгордял се)ангел сам по себе си.
 Да не се бориш срещу разрушението означава да не съ-Творяваш,да се бориш против съ-Творението значи да разрушаваш.
Отдаде ли се човек на това напразно боричкане в което залога всъщност е тленната проява на Душите ни -загуба на време е.
Все едно да се бориш за парацалените кукли в театралната сцена на Вселената и да загърбиш Сценариста,Режисьора и Твореца на всичкото това в което си и ти самия като Негова проява.

Едва когато едно човешко съзнание надскочи това боричкане и се вгледа не в куклите,а в конците които ги държат и задвижват,като се вгледа в ръцете и движенията които задвижват конците на куклите,като се вгледа в лицето и очите на Създателя...едва тогава е взел Изпита.
А след това ...има още много.
Там е Вечността.
Ако не ние -кой?Ако не сега -кога?
Бъди промяната която искаш да видиш в този свят!

Житара

  • Новичък
  • *
  • Публикации: 9
Re: Богомилство
« Отговор #6 -: Септември 23, 2014, 13:52:38 »
Целия ми интерес към Богомилството бе пробуден от няколко думи в една от лекциите на Дънов.
Човекът преписваше падането на България под турско иго на това, че България е отхвърлила
богомилското учение. И наистина, Богомилството е много по стегнато, съсредоточено и добре организирано
от православното християнството и католицизма. Може би България би била много по-обединена и способна на отбрана с Богомилската религия и организация тогава, отколкото разединена с православието, както и я е заварило турското нашествие. За истинноста на Богомилството като религия и философия, няма кой знае колко за казване, вижда се до къде е стигнало и то, и последователите му.
Та... след като прочетох по-голямата част от писанията в книгата, реших да допълня библиотеката ви, започната от Soenya. 
Останалото написано от теб Странник, дори да исках, не бих добавял каквото и да е.

Върви към светлината, от радост към радост, от благоденствие към благоденствие, лети към слънцето, към истината и гледай ги като орел.