Автор Тема: Холотропно дишане  (Прочетена 13482 пъти)

еос

  • Новичък
  • *
  • Публикации: 13
Холотропно дишане
« -: Септември 15, 2013, 20:01:14 »
Какво е мнението ви за холотропното дишане?
Дали е полезно или опасно?
 Заслужава ли си да премине човек през подобни спазми, гърчове, болка и страдание?
Гледал съм единствено клипове и чувствам, че не е добър метод за освобождаване, но нямам нито знание, нито опит. Моля споделете, нека разнищим тази техника веднъж завинаги. Много близък мой човек има желание да се подложи, а усетът ме кара да мисля, че не е добре. Дано не съм прав.
entire ocean in a drop

Странник

  • Потребител неЧовек
  • *
  • Публикации: 585
  • Ако не ние -кой?Ако не сега -кога?
Re: Холотропно дишане
« Отговор #1 -: Септември 15, 2013, 20:54:00 »
Това е краткия път да видиш в какво можеш
да бъдеш утре...
Полезно или вредно са безмислени като понятия
в този смисъл.
Струва си човек да опита поне веднъж за да види и усети,
но да живееш само с холотропоно дишане е вече безмислено...
Така или иначе след време ще живееш в това състояние и без
тази техника...разбира се ако не се откажеш или спреш ти самия
по Пътя.
Ако не ние -кой?Ако не сега -кога?
Бъди промяната която искаш да видиш в този свят!

еос

  • Новичък
  • *
  • Публикации: 13
Re: Холотропно дишане
« Отговор #2 -: Септември 15, 2013, 21:58:46 »
А какво всъщност представлява този метод? Защо хората биват подтиквани към пробването? А биват ли след това подтиквани да го правят отново, поради усещането? Може ли методът да помогне при хора, които имат в себе си много страх и се опитват да се избавят от него? Това е причината, този мой близък човек да има желание да се подложи. Според него, това ще му помогне да осъзнае страховете си и да се избави от тях.
entire ocean in a drop

BaDBluEeYeS

  • Гост
Re: Холотропно дишане
« Отговор #3 -: Септември 15, 2013, 22:16:26 »
 Според мен истината е дълбоко в самите нас и не е нужно да се подлагаме на холонезнамкакво си дишане.  Не мисля, че е нужно твоят близък да се подлага на подобно нещо , за да се освободи от страхове. Не съм много компетентна, но сърцето ми , а респективно душата ми , подсказва, че Пътят на твоя близък е другаде. Според мен трябва да направи едно пътуване до себе си.. до своята същност. Да се прегърне и да си прости.

Странник

  • Потребител неЧовек
  • *
  • Публикации: 585
  • Ако не ние -кой?Ако не сега -кога?
Re: Холотропно дишане
« Отговор #4 -: Септември 16, 2013, 00:58:08 »
Същността на метода е проста - пренасищане на кръвта и мозъка
с кислород с ускорено дишане и внезапно задържане на дишането.
В първата фаза е характерно опиянение с последващо изменение на
състоянието на съзнанието.В последния етап при задържане на дишането
следва абсолютна лекота но всъщност вие ще загубите почва под краката си
и е твърде вероятно да загубите равновесие.
В по-редки случаи са възможни и припадъци...
Опитвал съм и с чист кислород и ефекта е същия...ускореното дишане на чист
кислород има бомбен ефект сравнен с ускореното дишане само на въздух.
Не ви съветвам да прекалявате с това.
Възможно е да развиете силна психична зависимост към техниката и ефектите които поражда.
Един вид наркомания без наркотици...

В завършек -страховете с техники не се отработват,а със състояние и ниво на съзнанието.
Всеки от нас с времето е надраснал някои свои детски страхове.
Всъщност в момента просто трябва да се направи абсолютно същото с днешните
страхове.
Да се надживее и надрастне точно това от което ни е страх...да се види точно същото
като част от Вселената която сме и ние в едно Цяло.
И тогава ще се смеете на днешните си страхове,както се смеете днес и
на вашите детски такива от преди много много години...някога,някъде.

P.S.Моя милост като се взира с телескопа в звездите и нощното небе
просто виждам необятния космос и като се изгубя някъде там в
това свое пътуване ...след това самия аз се чувствам нищожен и твърде
дребен на фона на това усещане...а пък всички неща около мен почти
се обезмислят в някакъв подобен смисъл...за да останат само истинските такива.
Това ми действа доста отрезвяващо винаги.
Ако не ние -кой?Ако не сега -кога?
Бъди промяната която искаш да видиш в този свят!

еос

  • Новичък
  • *
  • Публикации: 13
Re: Холотропно дишане
« Отговор #5 -: Септември 16, 2013, 22:19:30 »
Полезни са думите ти както винаги, Странник.
Хората търсят какви ли не начини да се избавят от едно и друго...страхове, навици и какво ли не, но така и не поглеждат навътре в себе си. Много ще кажат - лесно е да кажеш "погледни вътре в себе си", но как ще го направиш е въпросът. Е ако това е начинът за някой, нека. Ако не друго, то желая да бъде поне повече полезен, отколкото вреден този метод.
От край време ни учат да не търсим преки пътища за там където сме тръгнали.
На изток учителите казват -
"Дишането е в основата на всеки метод. Съвременния човек е забравил да диша, той го прави колкото да запълни нуждата на тялото."
Разбирам добре това. Разбирам добре също и че ако има човек да си вземе даден урок, най-доброто което мога да направя е да му бъда подкрепа по пътя, който самият той е избрал.
Ще публикувам статия на жената, при която възнамерявам да водя този скъп за мен човек.
entire ocean in a drop

еос

  • Новичък
  • *
  • Публикации: 13
Re: Холотропно дишане
« Отговор #6 -: Септември 16, 2013, 22:21:34 »
СВОБОДНОТО ДИШАНЕ
Международно движение “Свободно дишане”
/ Съвременни трансформационни психофизиологични (психотерапевтични) техники /
 Разширено състояние на съзнанието Практиката показва, че използването на Свободно дишане за много хора е намиране в себе си на нещо много значимо и дълбоко, което не може да се определи и предаде с думи. По същността си това разкритие винаги е едно, въпреки разнообразните му определения – “Истинското Аз”, “Душа”, “Бог” – все погледи на едно и също, но от различни ракурси. Всеки, който се занимава със Свободно дишане прави това откритие сам и сам му намира мястото в живота си. И вероятно някога ще открие, че тази нова част от неговия живот е толкова значителна и велика, че няма нужда да бъде обяснявана многословно. Ценността на метода Свободно дишане е, че той не е догматичен по същността си и всеки, занимаващ се с него, преминава през творчески процес, който е иднивидуален и не може да бъде статистически определен. Ето защо тук ще кажем само теорията и фактологията при създаването и развитието на Движението Свободно дишане, а действителна представа може да се получи при преминаване през метода, както за музиката не се говори, а се преживява... Обзор на възникването и развитието на психотехниката Свободно дишане Движението Свободно дишане се е зародило около 1975г., като за начало се смятат трудовете на Станислав Гроф и Леонард Ор. Тези двама, сега вече легендарни учени, независимо един от друг са разработили техники, имащи много общи неща, но и много различия. Методът на Ст. Гроф е наречен “Холотропно дишане”, а този на Леонард Ор “Рибъртинг”. И двата метода са базирани на индукцията на ИЗМЕНЕНО състояние на съзнанието. Под “изменено” се разбира необичайно, но физиологично състояние, което в реалния живот се случва под влиянието на силен и внезапен стрес, някои особени сексуални практики, раждане, някои състояния на сън и сънуване, състояния при някои анестезиологически операции или при поемането на особени невростимулатори, както и състояния, предизвикани от използването на наркотици. Това състояние на съзнанието е естествено за новороденото и пеленачето. Има много методи за индукция на изменено състояние на съзнанието, но Стан Гроф и Леонард Ор са открили за основа на своите методи хипервентилацията. Двата метода се различават преди всичко по различната дълбочина на достъп до несъзнаваното, която се постига с различен начин на дишане. Общото им е използването на принципа на свързано дишане и от там – навлизането в несъзнателните индивидуални сфери. И тъй като днес двамата учени са “жива легенда”, ето накратко за тях: Станислав Гроф е роден в Чехия, но по-късно е напуснал страната и е провел своите многобройни изследвания в САЩ. Понастоящем живее в САЩ. Психиатър, психотерапевт, психолог, философ, човек с много солидни титли и дълбоки по съдържанието си книги. В България са издадени “Психологията на бъдещето” и “Приключението да откриеш себе си”. Гроф е работил като учен дълги години с психотропни вещества. Изследвал е необичайни състояния на съзнанието като транса на шаманите, състоянията при медитация, спонтанните мистични епизоди на просветление, които някои хора преживяват, употребата на психотропни вещества, някои гранични състояния. Внимателният анализ на тези състояния, които Гроф нарича „холотропни", го довежда до идеята, че познатите ни психология и психиатрия се нуждаят от сериозна ревизия. Революционните му изследвания доказват наличието на спомени, свързани с вътреутробното развитие и раждането - нещо, което традиционната наука смята за невъзможно. Методиката, до която достига, е насочена към постигането на такива състояния без употребата на вещества, само чрез особено дишане, съчетано с точно подбрана музика. Холотропно дишане буквално означава “придвижване към цялостността” (от гръцки “holos” - цялостен и “trepein” - движение в посока към нещо). В „освобождаването" на дълбоки и важни спомени чрез психеделична терапия се състои и нетрадиционния метод на лечение, който прилага Гроф. целта на метода е работа с блоковете, които представляват застойна, неправилно насочена енергия в тялото. Според теорията за формирането и присъствието на блокажите, повечето се създават на психическо ниво, а присъстват в тялото като ДЕПО НА ЗАСТОЙНА МУСКУЛНА ЕНЕРГИЯ във вид на напрежения, които пречат на правилоното циркулиране на енергията и оттам подпомагат зараждането на болести и предразположения.
В Международното Движение “Свободно дишане” техниката Холотропно дишане е най-мощната психотехника, но именно поради това тя не се препоръчва за масово приложение и не се прилага без помощта на специалист, обучен точно в приложението на тази психотехника. Съзнанието има дълбоки и тъмни участъци, преминаването през които може да стане само с помощта на специалист. В Холотропните сеанси особено важно място има специално подбраната музика, която подпомага работата с блокираните в тялото енергии. Описани са 4 типа нива на съзнанието, които могат да бъдат преживени от индивида:
1. Биографическо ниво – в него могат да станат достъпни за преживяващия спомени още от зачатието му (а понякога и от по-ранни периоди – минали животи). Принципът е, че съзнанието се връща до момента на травмата - преживява и отработва този момент. Тези моменти са наречени “изтласкани, избутани” на дълбоко негативни преживявания, които продължавата да тлеят и създават ред неприятности, включително и физически болести. Такива моменти от биографията са често преживяването на някакви животозастрашаващи ситуации или болести. Детето още от малко може да “пази” страхът от грип или някаква инфекция, която е довела до негативни изживявания. По време на сеансите се припомня и отработва стахът и се разблокирва енергетиката в участъка от тялото, който е преживял страданието.
2. Преживявания от перинаталния период на човека. Перинатален се нарича периода преди раждането, вътреутробния живот на човека – от 7-мия месец в развитието на плода до 7-мия ден от раждането му. Доказано е, че този период не е период на амнезия и, че детето преживява редица състояния. Гроф е описал 4-те базови перинатални матрици: І матрица – съответствана периода предшестващ раждането, дородовото състояние. Чувствата, които изпитва детето в този период са зависими от сътоянието на майката и в най-идеалния случай са учещане за щастие, безопасност и лекота. Преживяването на тази матрица в холотропните сеанси са подобни на преживявания във водна среда и имат повече пейзажен характер – картини и състояния на хармония, ако бременноста е била изключително спокойна и състоянието на майката – щастливо и безпроблемно. Но, тъй като майките не са специално обучавани на съзнателно спокойствие и трансформация на стреса, а и околната среда често е нехармонична, то се случва детето да получи психологически травми в този п ериод, които после се проявяват като черти на характера или дори като болести. ІІ матрица – тук са най-неприятните преживявания, често сравнявани с ад. Това е периода от началото на контракциите на матката, преди още да е отворен родовия канал, до навлизането в родовия канал. И тъй като този период е особено драстичен за детето – свързан е с натиск, пулсации и “изгонване”, този период често оставя травми, символично като на “изгонване от рая”. С този период са свързани последствия като скованост, безизходност (още не е отворен родовия канал и това предизвиква ужас), мъка, нещастие, онеправданост, усещане за гибел и подобни, предизвикани от принудителното напускане на добро, уютно и сигурно място. ІІІ матрица – това е периода от напускането на матката и придвижването по родовия канал. По усещанията си този период е особено драматичен, пълен с динамика движение и борба. На травми в този период – засядания в родовия канал, твърде тесен канал, увита пъпна връв, задушаване и други, се дължат много от страховите състояния у съвременника. Клаустрофобията се свързва със запечатани спомени именно от този период. На този период могат да се дължат и поведенчески реакции на болка, както и на удоволствие от болка, на насилие (включително и сексуално), борба и свързани с битка емоции. ІV матрица – Това е самото раждане – излизане на “бял” свят. Преживява се като преминаване през нещо, пробиване на тъмнината. Съпроводени са с приятни усещания, обикновено на олекване, приятен край на страданията, благополучен изход. Но може да има и травми от този период, свързани с проблеми при самото раждане – увита пъпна връв, непоемане на въздух, а може и оставяне на студено, течение. В този период необходимостта от връзка с майката се усеща особено драстично и изследването на травмите от раздялата е довела до съвременните методи на оставяне на новороденото в прегръдките на майката. Трамвите от този период са най-често свързани с разделянето от майчината плът. В живота те са като неясен спомен от разделянето. Освен описанието на базовите матрици, Станислав Гроф е доказал статистически зависимостта между травмите в тези матрици и възникването на редица болезнени състояния на по-късен етап.
3. Нивото на трасперсоналните преживявания се дели на две части:
3.1. Преживявания на преминали животи. По време на Холотропна сесия е възможно да се припомни такова и да се “участва” в него, като това се запомня и след сеанса.
3.2. Преживявания от архетипен характер – това са приближавания до чистите понятия като добро, любов и т.н. В такива преживявания може да има среща с личноя Учител, разгово с Исус, с Буда, с други неземни същности и герои. Често в трансперсоналното ниво се достига до дълбока жизнена мъдрост, преживява се озарение, разбиране на истинските житейски ценности, на човешкото предназначение, на връзката му с Космоса, както и на индивидуалната мисия. След такива преживявания човек започва да възприема света по съвсем нов- по-дълбок, широк и осмислен начин, става по-добър, по-творчески, разгръща себе си.
Освен от многобройните си наблюдения на различни състояния на съзнанието, лични опитности и статистики, Снанислав Гроф е използвал достижения на редица видни учени: Алфред Адлер – виенски психиатър, изследвал биографичното ниво на човека. Според него причината за неврозите е стремежа на човека да достигне до определено ниво, т.е. да стане завършена, оформена личност. Този стремеж обуславя и потребността от самореализация и социално преживяване. Учението на Адлер е възникнало като резултат от разминаването с Фройд, като Адлер е основал сове направление “дълбинна психотерапия”. Според Адлер няма конфликт меджу съзнание и подсъзнание (в противовес на Фройд). Здравият жизнен стил, според Адлер, е стремежът на личността да достигне успех. Тази потребност се формира несъзнателно, тъй като е заложена още в биологическото ниво. Неврозата се формира (създава се предиспозиция) още в детството в резултат на неправилно възпитание, водещо до напрежение, недовериекъм околните, безпомощност. Формира се стил на поведение, в който присъства егоцентризъм, отказ от сътрудничество, манипулиране на обкръжението. Невротикът не може да се наслаждава на живота, защото още в детството е усвоил изкривена картина на живота, която винаги го кара да бъде в състояние на отврана – било то агресивност или избягване от придобиване на нов опит. Адлерианската психотерапия разяснява същността на жизнените стилове и възможните жизнени цели. Гроф е взаимствал от Адлер стила и насочеността за помагане на страдащия да намери значимостта на своята личност в рамките на човечеството и да придобие умението да създава бъдещето си на основата на миналия опит, самоутвърждавайки се чрез сътрудничество и възприемане на окръжаващия свят не като източник на зло, а източник на добро. Уилям Райх – ученик на Фройд, е разработил концепция за сексуалната икономика, според която разликата между количеството енергия, което човек в идеалния случай има за изразходване и количеството, което той действително изразходва (заедно с ограниченията) – е в основата на неврозата. Според Райх тази разлика се изтласква като депо на хронично мускулно напрежение. Невротикът поддържа енергийния баланс чрез сковавания на нереализираната енергия в такова депо. Психотерапията, счита той, е система, която позволява на човека да изразява себе си напълно. Но това не може да бъде постигнато, ако не се работи с тялото (тук е и разминаването с Фройд, който смятал, че при работа с клиента, той не трябва да се докосва). Райх пръв определил ролята на хипервентилацията в откиравено на местата в тялото където има депо на хронично мускулно напрежение. Райх дава тласък на методите на Гроф в работа с тялото и откриване на енергийните блокажи. Ото Ранк – ученик на Фройд, е въвел понятието "РОДИЛНА ТРАВМА". Една от най-болезнените травми е нарушаване на единството вежду майката и детето. Всички останали психически травми през живота са само следствие, производни на първата и най-важна травма – тази при раждането. Ото Ранк разглежда детството като серия от опити на детето да се върне в утробата на майката. Търсил е потвърждение за тази идея в културата на миналото. Според него причината за неврозата е страхът от това желание за връщане в майчината утроба. Той е въвел в психоаналитичната практика второто описано от Гроф ниво – перинатално. Карл Густав Юнг – швейцарски психолог и психиатър, основател на “аналитическата психология”. Анализирайки символиката на съновиденията дошъл до заключението, че в психическото развитие на човека, освен индивидуалното безсъзнателно, съществена роля играе и “колективното безсъзнателно”. Безсъзнателното не е част от психиката, а принцип, свързващ човека с човечеството, с космоса и природата в тяхната цялост. Т.е. принцип на колективно безсъзнателно. Юнг е въвел и терминът “комплекси”, подразбирайки своеобразно обединение на идеи, мнения, отношения, подбуди, които се формират около някаква важна за личността тема и се асоциират. Комплексите започват да се формират от биографическото ниво по пътя на изтласкване. На всеки комплекс влияе опитана цялото човечество. Юнг стигнал до извода, че съществува планетарно, групово, расово, космическо безсъзнателно. Той говори за човешката спонтанна духовност, която е аспект на колективното безсъзнателно и не зависи от възпитанието в детството. Придобиването на спонтанна духовност се извършва чрез процеса на самопознание, който, според Юнг, преминава през следните етапи:
1. Придобиване на значение
2. Освобождаване на енергия
3. Преодоляване на родовата травма
4. Придобиване на спонтанна духовност.
 Леонард Ор е другата легендарна фигура, с необичаен живот и достижения. Откриването на техниката Рибъртинг (от Rebirthing – възрождение, новораждане) е свързана с неговото детство. Той е бил 6-то дете в семейството, роден в малък град на щат Ню Йорк. Той е бил нежелано дете, затова бременността и раждането протекли много тежко. Леонард се родил с пъпна връв, увита 3 пъти около врата му. С помощта на рибъртинг Леонард Ор е прживял наново травмата на раждането си. Самият метод по начало е бил създаден за преодоляване на травмите от раждането. Предполага се, че техниката на дишане му е била “подсказана” от Бабаджи, при когото той е ходил неколкократно. През 1975 г. в Сащ бил създаден Тренировъчен Център по Рибъртинг. Тук методиката на Свободно дишане е претърпяла много големи изменения както по теоретичното си съдържание, така и по своята насоченост. На по-високо ниво са я извели американците Джим Ленард и Фил Лаут през 1979 г. Дж. Ленард въвежда понятието “интеграция” – това е сливане на частите с цялото. Причините за повечето човешки страдания се дължат на раздробеността на човешкото съзнание, което дели света на добро и зло, черно и бяло, правилно и неправилно, праведно и грешно. Около частите, които са оценяване негативно, се образуват енергетични обвивки. Тази структура потиска достъпа към съответната област от съзнанието. Така се образуват блоковете в съзнанието, които пречат на човека да възприема света цялостно. И оттук следва многобройните психологически защити за изтласкване, стеснение. Потискането става чрез механизма на психологическа защита – неприемливите за човека мисли, чувства и преживявания се “изгонват” от съзнанието в безсъзнателната част. Попадайки там, те продължават да съществуват, черпейки за това жизнена енергия. Ние си мислим, че сме забравили за такава ситуация, а всъщност само сме я изтласкали в безсъзнателното, откъдето тя изчерпва от нашия жизнен ресурс. И от тук следват енергийни загуби за подържане на потиснатата структура, вместо да влагаме тази енергия в творчество, любов и радост от живота. Следва неудовлетворение от живота и липса на достатъчно сили за творчество. Поради колосалната ежеминутна енергийна загуба следват неразположения и болести. А изтласканите мисли в подсъзнанието влияят на поведението и дейността и се преживяват като тревоги, страхове, фобии. Физическото им въздействие е директно – в момента на изтласкването, се запечатва от тялото някакъв физически дискомфорт, който след време започна да се репродуцира като слабост, тик, неразположение и т.н. – и то все при сродни условия. Значимостта на разработките на Дж. Ленард и Ф. Лаут са в интегрирането на минало, сегашно и бъдеще в психиката, както и обединяването й с телесните усещания и проекции. От това следва не само катарзис, а и премахване на ПРИЧИНАТА за подобни страдания. Човекът става вече съзнателен и независим към такива провокации. Но това са идеалните случаи. В по-обикновеното използване на метода (използват се предимно Холотропно дишане и Рибъртинг), се получава почти винаги катарзис – освобождение на напрежението, което дори и при неосъзнаване и неелиминиране на причината, работи в посока здраве. Сандра Рей е другата световно известна рационализаторка на метода. Нейният подход е насочен в приемане на всичко от позитивната му страна. Тя предлага метод, чрез който излезлите на повърхността негативни преживявания могат да бъдат преработени в позитивен контекст. Нарекла е тренингът “Любящи отношения”. В света има много различни доразработки на метода. И това е уникалното в него – може да бъде променен и нагласен според индивидуалните предпочитания и винаги ще има поне малък положителен резултат. Този метод е бил известен още на древните индианци. Има го в медитациите на Ошо. Бабаджи го е дал на своите ученици. В Русия във всеки град има по няколко центъра, работещи с метода, доразработки има от руски учени. А ежегодно се провеждат уъркшопи с участието на именити треньори, споменатите известни – също. За жалост, у нас и в Албания методът практически не е разпространен и не са познати целебните му достойнства.
Светлана Енчев
entire ocean in a drop

Porsha

  • Гост
Re: Холотропно дишане
« Отговор #7 -: Септември 20, 2013, 19:07:02 »
ще трябва да почакаш стабилно обаче ;D

Мортиша

  • Потребител неЧовек
  • *
  • Публикации: 590
  • Дзен
Re: Холотропно дишане
« Отговор #8 -: Юни 09, 2014, 01:13:06 »
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИНТЕНЗИВНОТО ДИШАНЕ (ПНЕВМОКАТАРЗИСА) В ПСИХОТЕРАПИЯТА

"Дишането е ключът към разкриването на мистерията на живота."

Лама Анагарика Говинда


“Някой ми го показа и аз го открих сам.”

Лу Уелч



В наши дни е общоизвестна връзката между дишането и състоянието на съзнанието, както и взаимообусловеността на тези два процеса. Всеки човек може да забележи очевидната разлика в моделите на дишане при силни емоции или при спокойно релаксирано състояние. При негативни емоционални състояния, като страх, гняв или агресия дишането става забележимо учестено, повърхностно и неритмично. Това е съпроводено с вегетативни реакции като зачервяване на лицето, изпотяване на дланите, учестен сърдечен ритъм, конвулсивно свиване на пръстите на ръцете и контрахиране на мускулите в тялото - кластер от симптоми, които се асоциират с изпитвания от организма стрес при споменатите емоции, дефиниран като реакцията “борба или бягство”. Противоположен е ефектът, когато индивидът е в състояние на дълбока релаксация, умиротворение и вътрешна радост, които могат да се индуцират например чрез хипноза, автогенен тренинг, медитация или да възникнат спонтанно при наблюдаването на красива природна гледка , при слушането на релаксираща музика или звуци на природата. В тези случаи дишането става от само себе си по-забавено, по-дълбоко и ритмично. Сърдечният ритъм, който частично се повлиява от дишането също забавя своята честота, може да се изпита приятно усещане на затопляне по кожата и в областта на слънчевия сплит, мускулите се отпускат.

Буквално от хилядолетия е известна и обратната корелация – влиянието на дишането върху съзнанието и в частност предизвикването от определени модели на дишане на променени състояния на съзнанието (ПСС). В исторически план са се наложили като основни дихателните техники във вече станалите известни на запад практики като хатха и ащанга йога, в които е развита до съвършенство стройна система от дихателни упражнения, наречена пранаяма; сото дзен, тхеравада и ваджраяна будизма; суфистките и даоистки практики; индианският шаманизъм. По индиректен начин се повлиява на дихателния ритъм и чрез религиозният стил на пеене, каквито са повтаряните мантри в хиндуистките бхаджани и киртани, монотонното и забързващо ритъма си с възникване на транса шаманистко пеене, суфистките напеви, дълбоките и тържествени псалми, характерни за християнската, в това число ортодоксална традиция.
Петдесетте и шейсетте години на миналия век се характеризират с мащабната инвазия от Изтока в западния свят на изброените, както и на други духовни течения и практики, включващи и развитите през вековете дихателни техники. Преоткриват се “пътеките” на нативни за западните земи традиции, каквито са паганизмът и пътят на толтеките. Това съвпада с времето, когато започва преосмисляне на ценностите в западното общество и бунтът на младото поколение срещу наложилите се консуматорски порядки и утилитаристичен стил на живот, което кулминира в края на 60-те и началото на 70-те години с движението на “децата цветя”, по-известно като хипи вълната. Това е епохата, която бележи бумът на синтеза и разпространението на психеделични вещества, най-известното от които е LSD. Важно е да се отбележи, че приемането на LSD не е монопол на хипитата. Прилагането и изучаването на ефектите му са обект на научен интерес особено в областите на философията, психологията и психотерапията. Видни творци и учени по това време като Олдъс Хъксли, Джон Лили, Станислав Гроф и др. провеждат многобройни експерименти със себе си и наблюдения на ефекта на “чистия Сандоц” върху други хора, изследвайки ПСС и поставяйки началото на картографирането на по-фини и неуловими сфери на човешкия опит, свързан с вътрешните светове на собственото съзнание и базиращ се на индивидуалните емпирични преживявания. Установява се, че тези преживявания се съпровождат с драматична промяна на дишането, което е по-дълбоко, по-учестено и непрекъснато през времето, в което се наблюдават феномените на ПСС.
Движението “Свободно дишане” се заражда през 70-те години на ХХ век и води началото си от Станислав Гроф и Ленард Ор. Двамата независимо един от друг и приблизително по едно и също време разработват дихателни техники много наподобяващи една на друга по своята същност (интензивно, дълбоко и непрекъснато дишане) и цел – предизвикване на изменени състояния на съзнанието. Първият е основател на холотропното дишане, което става фундамент в практиката на трансперсоналната психотерапия, а втория на уникална за времето си дихателна система, наречена ребъртинг (rebirthing), чиято цел е повторно преживяване на родовата травма и трансцендентален опит, недостижим при нормално дишане. При прилагане на тези модели на дишане човек може да изпита ПСС, които са преходни, (траят докато се прилага дихателната техника и/или непосредствено след това) и физиологични.
Съществуват различни способи за предизвикване на ПСС. Визирайки дишането, базисни промени в съзнанието и начина на възприятие могат да се предизвикат инициирайки една от двете крайности в скоростта на дихателния процес – хипервентилация, породена от интензивно и дълбоко дишане или продължително задържане на дъха (хиповентилация). При холотропното дишане и ребъртинг се цели предизвикване именно на хипервентилация. Двете техники се различават най-вече по степента на достиганата хипервентилация. Различен е и начинът на възникването им в исторически план.
Станислав Гроф е принуден да търси алтернативни методи на лечение след забраната за ползване на LSD за психотерапевтични цели в САЩ. След години на проучване на измененията на физиологичните процеси под въздействието на LSD той започва да възпроизвежда целенасочено дихателните схеми на пациенти, достигнали променени състояния на съзнанието в резултат на приложени високи дози LSD. Установява, че преживяванията и ефективността на терапията чрез пневмокатарзис (интензивно дишане) са близки до тези на индивидите, третирани с LSD.
Ленард Ор от своя страна достига до подобен модел на дишане след като наблюдава промените в дихателния ритъм, които се появяват спонтанно при продължителен (от порядъка на часове) престой във вана, пълна с топла вода. Променените състояния на съзнанието, които достига, в началото обяснява с въздействието на топлата вода върху тялото, която според него много наподобява вътреутробната среда. Преживяните многократно през годините родова травма и различни трансперсонални опитности в тези условия той успява да възпроизведе отново върху себе си и стотиците си ученици и извън водна среда, като повтаря моделът на ускорено, дълбоко и непрекъснато дишане, който се поражда от само себе си при продължителен престой в “ембрионалната” среда.
Както споменахме, приликите във възпроизвежданите дихателни модели на двата метода и произтичащите от това ефекти са значителни, поради което в литературата често се обединяват в названието “свободно дишане”, към което може да се причисли и вайвейшън (vivation) - дихателна техника много наподобяваща ребъртинг и водеща началото си от него. По тази причина и поради личния ми опит в практикуването, преподаването и прилагането на ребъртинг в психотерапевтични сесии и семинари, в тази статия ще се спра на същността, най-често възникващите реакции, спектърът на приложение и за кого може да бъде от полза тази дихателна техника.
Името ребъртинг произлиза от английската дума rebirth (прераждам се, възраждам се). Причините поради които Ор дава това название са две. На първо място този дихателен модел много често води до повторно преживяване на собственото раждане на практикуващия (респективно родовата травма), което по естествен път завършва с чувство на релаксация, спокойствие и освобождаване. От друга страна практикуването на ребъртинг е променило живота на много хора из основи, култивирайки по-позитивно световъзприятие и очертавайки нови, по-креативни цели и перспективи. По тази причина се говори за прераждане и в по-фин и метафоричен смисъл – да започнеш живота си отначало с ясни цели, които произлизат от вътрешните ти потребности и търсения, да се отърсиш от предразсъдъци и вменени ценности, които никога не са били част от теб, но недоловимо и постоянно са ти били налагани от непосредственото обкръжение, от социалната среда, в която живееш, неосъзнато приемайки ги за свои. Ако трябва да се резюмира основната цел на ребъртинг, тя съвпада изцяло с търсения ефект на другите течения и техники на трансперсоналната психотерапия – да се разкрие пред човека целия му нереализиран и блокиран до момента поради различни причини потенциал, което да го направи по-щастлива, по-богата и пълноценна личност тук и сега.
За чисто практическото усвояване на техниката и безпрепятственото й прилагане са достатъчни няколко сеанса. Тук няма да се спирам подробно на техническата страна на ребъртинг, само ще спомена трите водещи елемента, които не бива да се забравят по време на самото дишане:

1. Дишането е ускорено, дълбоко и непрекъснато. Не трябва да има дори минимална пауза между вдишване – издишване и издишване – вдишване.
2. Вдишването се прави с усилие, форсирано, докато издишвания въздух трябва да излиза сякаш от само себе си, под натиска на гръдния кош и диафрагмата. Така се осъществява енергично, контролирано вдишване и релаксирано, свободно от волева намеса издишване.
3. Издишването е приблизително два пъти по-дълго от вдишването. Подобна пропорция се наблюдава по време на сън, въпреки че тогава ритъма на дишане като цяло е значително по-бавен.

Моделите на свободното дишане са предназначени за освобождаване на последиците от родовата травма, която е следствие на стреса, преживян по време на раждането (физически – свързан с механичната травма от преминаването на плода през родовия канал и драматичната промяна на биохимичните показатели по време на самото раждане, както и след “откъсването” на детето от майчиния организъм и психологически – свързан с отношението на родителите към бременността). Това е началната точка, в която се губи целостта на възприятието и се поставя началото на фрагментацията на съзнанието и произтичащата бинарност в интерпретирането на света: добро и лошо, правилно и погрешно, черно и бяло, като при правенето на тези интерпретации се губят нюансите между полюсите и контекстуалните особености на преживяването. С течение на времето, образно казано, се образува капсула, обвивка около интерпретираните като негативни мисли, спомени и преживявания. Тази обвивка възпрепятства достъпа на ума до съответните области от съзнанието, (механизъм, познат като репресия), породен от желанието ни да се освободим от усещането на различни негативни емоции като срам, страх, неприязън, гняв, болка или тъга, които се изместват в подсъзнателния ум и наглед изчезват от паметта на индивида.
В резултат на тази фрагментация:

1. Има загуба на огромни количества енергия, която се използва за създаването и поддържането на “капсулирани” структури от негативен опит, изместени в подсъзнанието.
2. Стеснява се полето за избор. Колкото са по-големи фрагментацията на съзнанието и натрупания негативен опит, толкова повече се ограничава полето на избор в различните житейски ситуации. Те се свеждат от индивида до подобни вече преживяни ситуации, маркирани с негативен заряд, които го карат да реагира идентично и предсказуемо, без да взима под внимание големия набор от възможности, които предоставят новосъздадените условия.
3. Появяват се отклонения във функциите на отделните клетки, тъкани и органи, които могат да преминат от латентна в изявена форма на заболявания с психосоматична генеза.
4. Потисканите на подсъзнателно ниво мисли, спомени и преживявания продължават да оказват влияние върху действията и поведението на индивида и се преживяват под формата на неидентифициран страх, тревожност, конкретни фобии, паническо разстройство, прояви с неврастенна и неврозна симптоматика и др.

Предмет на терапията чрез пневмокатарзис става всяко нарушение в равновесието на живота на човека на физическо, психоемоционално и социално ниво като следствие на една базисна причина – загуба на цялостността на съзнанието, респективно неговата фрагментация. От гледна точка на трансперсоналната психотерапия тази загуба на равновесие не е нещо лошо или неправилно, което трябва да бъде елиминирано или потискано самоволно, а ситуация, която по креативен начин може да бъде трансформирана и използвана като отправна точка за развитието на личността. Дисбалансът в съзнанието, който не е осъзнат и преработен става източник на конфликти на изброените по-горе нива. Независимо от техниката, която се използва за да бъде достигната нова точка на равновесие, задължително условие за постигане на устойчивост на това равновесие е възвръщането на целостта на съзнанието, пълната интеграция на негативния опит, причинил фрагментацията, балансирането на конфликтиращите фрагменти и сливането им в неделима цялост от по-висок порядък.
Посредством емпиричния опит, натрупан в резултат на провежданите вече три десетилетия опити със свободно дишане с хиляди хора по цял свят, се потвърждава наблюдението на Вилхелм Райх, че психологическите съпротиви и защити използват механизма на ограничаване на дишането, което е автономна функция само по себе си, но може да бъде повлияно и волево. Интензивното непрекъснато дишане, каквото е и ребъртинг, се явява естествен механизъм за отслабване на психологическите защити, води до разширяване на съзнанието, което получава достъп до стари образи и емоционални състояния, потиснати и капсулирани в подсъзнанието. Поддържането на този дихателен модел достатъчно дълго (един час или повече), води до състояния, при които процесите на потискане намаляват и капсулираните образи биват реконструирани и интегрирани, губейки своя негативен заряд.
Начинът на протичане на различните сеанси се различава както при отделния индивид, така и при различните хора. Въпреки това “симптомите”, които се появяват при продължително практикуване могат да се сведат до някои универсални прояви. Поради изключително богатата им гама и многообразие ще спомена някои от по-често срещаните от тях в хода на сеансите.
В по-редки случаи свободното дишане още от самото начало може да доведе до дълбока релаксация, изживяване на чувства на умиротвореност и благополучие, любов и емпатия, вътрешна интеграция и свързаност с външния свят и събития. Изживяването на това състояние е само по себе си целебно и трансформиращо.
Много по-често ускореното непрекъснато дишане е придружено от интензивни емоции, вариращи по сила и продължителност и различни психосоматични прояви. Общата тенденция е след определен времеви интервал да се развива напрежение в мускулите на различни части от тялото, като най-рано то се проявява в ръцете и около устата, което илюстрира блокираните средства за комуникация с другите хора. Това напрежение е различно по сила и субективно може да се усети от приятно изтръпване и “иглички” по кожата и в дълбочина до преходни тетании на определен мускул или група от мускули, които са проява на “замръзнали” в тялото емоции и психотравми под формата на определени стереотипни модели на мускулно брониране. Тези тетании са особено плашещи за практикуващите в началото. Лично аз успях да ги преодолея едва след участието ми в ребъртинг тренинг за преподаватели. На въпроса ми какво да правя с възникващите болезнени контрактури в ръцете (тип “акушерска ръка”), които стават честа причина за прекъсване на индивидуалните ми сесии Ленард Ор ми отговори: “Това е едно от най-често срещаните препятствия за занимаващите се с ребъртинг. Трябва да се пребориш със страха си от самите тетании и те ще изчезнат незабелязано, както са се появили. Те са изявения ти страх от промяната. Просто продължи да дишаш”. Още на следващия сеанс, на който той коригираше ненатрапчиво модела ми на дишане успях да ги преодолея и изпитах невероятното усещане на освобождаване и последвала дълбока релаксация и вътрешен покой. Тетаниите може да обхванат заедно с ръцете също и стъпалата и краката (карпо-педални спазми), гръбните мускули, мускулите на корема, понякога лицевата мускулатура. Чрез изявените спазми и контрактури организмът вади на повърхността вкорененото с годините напрежение, което се освобождава чрез периферен разряд и е последвано с описаното чувство за релаксация и покой.
Напрежението също така може да бъде освободено чрез отреагиране и катарзис, които се съпътстват с интензивни телесни движения, треперене, тикове, кашляне , повдигане, неудържим смях, плач или викане и др. В тези случаи сеансите протичат с богата двигателна активност. Интерес представлява спонтанното заемане на утробна поза при някои от практикуващите. Други са напълно неподвижни и въпреки това могат да имат дълбоки и интензивни преживявания.
В голяма част от случаите могат да се идентифицират биографични, перинатални или трансперсонални източници, които стоят зад изявените психосоматични прояви.
В заключение ще кажа, че спектърът на приложение на свободното дишане е необятен, доколкото той е насочен към всеки човек. При болния то може да помогне за достигане до причините на проблема и разрешаването му на емпирично ниво, при здравия да се превърне в своеобразна хигиена на душата, в средство за намаляване на стреса, превенция на психосоматичните дисфункции и лечението им още в латентен стадий. За всеки човек то може да бъде важна стъпка по пътя на себеоткриването и реализацията на пълния му потенциал.
Участниците в сеансите и семинарите, които провеждаме в България доказват универсалността на техниката, ползата от нея, безопасността и високата й ефективност. Личните им преживявания и реализираният ефект допринасят за обогатяването на чисто практическия опит на всеки един от нас.
,
.. и не забравяйте редовно да изхвърляте боклука - от къщите си, от душите си, от живота си....