Автор Тема: витражите на Стария Гьотеанум-Р . Щайнер  (Прочетена 1738 пъти)

Mортиша

  • Зарибен
  • *
  • Публикации: 416
  • Дзен
витражите на Стария Гьотеанум-Р . Щайнер
« -: Септември 25, 2015, 17:04:29 »
малкият купол- цялостен поглед

"Малкият купол се е възприемал като духовен център, светая светих на цялото Здание, неговото действително сърце.От него следва връзката с етерното сър­це на човека, както и с разположения до него лото­сов цвят" -"Дванадесетте свети нощи и духовните йерархии".

„През западния портал на Гьотеанума ние влизаме в Зданието отна­чало с нашето обикновено дневно Аз-съзнание, което чрез съпреживяването на метаморфозите на формите в пространството на големия купол, прераства в имагинативно съзнание; по-нататък при прехода към пространството на малкия купол, то се пронизва от силите на инспирацията, когато на границата между двата купола от ораторския пулт започва да звучи сло­вото, изразяващо чрез звуците на човешката реч об­кръжаващите го форми (тук имагинативно-еволюционната вълна на движението, ставайки инспирация, получавайки едновременно ларинкс за своето изразя­ване, се превръща в Слово); и накрая, чрез съзерцаването на откриващото се на изток изображение на Представителя на Човечеството, у нас се пробужда ин­туицията, интуитивното изживяване на Христос ка­то Висш Аз на Човека и човечеството.

По такъв начин, за нас истинският храм на съв­ременното християнско посвещение става Гьотеанума, и навлизайки в него от запад, а по-нататък воде­ни през него от Духа на Меркурий, ние срещаме дейст­ващите срещу нас от изток посланици на Космичес­кия Христос - Духовете на втората Слънчева Йерар­хия: Духовете на Мъдростта (в малкия купол), Духо­вете на Движението (в големия купол) и Духовете на формата (в западния портал):
„Господства, Сили, Власти,
Нека от Изток се възпламени
Това, което чрез Запада себе си формира."
 
От сферата на тези Духове на Светлината е сля­зъл на Земята Гьотеанумът; от великото Слънчево царство на втората „Христова" Йерархия, за да ста­не на Земята Дом на Словото, видимото откровение на Самия Слънчев Логос."- С. Прокофиев "Дванадесетте свети нощи и духовните йерархии"

За вътрешния Гьотеанум Сергей Прокофиев говори като път към изживяването на етерния Христос. Разбира се, за да възприемем вътрешното слово, струящо от вътрешното същество на този храм на новите мистерии, е необходимо да отворим вътрешните си сетива, да разчитаме на духовните си органи, с които бихме могли да проникнем в дадените ни духовни смисли и значения.

От  базиснитa книгa на духовната наука- „Как се постигат познания за висшите Светове", знаем, че в резултат на пренасянето на основните потоци на етерното тяло от областта на ларинкса в областта на сърцето, човек достига до съвършено нова способност - способността да възприема „вътрешното слово".

Ето как С. Прокофиев описва пристъпването в Гьотеанума:

„През западния портал на Гьотеанума ние влизаме в Зданието отна­чало с нашето обикновено дневно Аз-съзнание, което чрез съпреживяването на метаморфозите на формите в пространството на големия купол, прераства в имагинативно съзнание; по-нататък при прехода към пространството на малкия купол, то се пронизва от силите на инспирацията, когато на границата между двата купола от ораторския пулт започва да звучи сло­вото, изразяващо чрез звуците на човешката реч об­кръжаващите го форми (тук имагинативно-еволюционната вълна на движението, ставайки инспирация, получавайки едновременно ларинкс за своето изразя­ване, се превръща в Слово); и накрая, чрез съзерцаването на откриващото се на изток изображение на Представителя на Човечеството, у нас се пробужда ин­туицията, интуитивното изживяване на Христос ка­то Висш Аз на Човека и човечеството.

По такъв начин, за нас истинският храм на съв­ременното християнско посвещение става Гьотеанума, и навлизайки в него от запад, а по-нататък воде­ни през него от Духа на Меркурий, ние срещаме дейст­ващите срещу нас от изток посланици на Космичес­кия Христос - Духовете на втората Слънчева Йерар­хия: Духовете на Мъдростта (в малкия купол), Духо­вете на Движението (в големия купол) и Духовете на формата (в западния портал):
„Господства, Сили, Власти,
Нека от Изток се възпламени
Това, което чрез Запада себе си формира."
 
От сферата на тези Духове на Светлината е сля­зъл на Земята Гьотеанумът; от великото Слънчево царство на втората „Христова" Йерархия, за да ста­не на Земята Дом на Словото, видимото откровение на Самия Слънчев Логос."- С. Прокофиев "Дванадесетте свети нощи и духовните йерархии"



"В благоговение се издигаме към Духа, за да станем единни с Духа, Който около нас се излива във форми, защото наоколо присъстват Духовете на Формата, и Който започва да се движи, защото зад Духо­вете на Формата стоят Духовете на Движението - та­кава е новата художествена строителна мисъл" - Р. Щайнер.


Р . Щайнер създава дизайна и мотивите за витражите на Стария Гьотеанум . Въз основа на неговите индикации е изпълнен и проектът за новия Гьотеанум . Основен принос за художествената реализация има руската художничка Ася Тургенева . Мотивите на цветните прозорци изобразяват етапи от човешката еволюция и вътрешното развитие на човека – търсенето на себепознание , битката за постигане на душевно равновесие между силите на втвърдяване и разтваряне , правилното взаимодействие между мислене и воля , изживяване на граничните състояния на раждането и смъртта и перспективите за едно бъдещо развитие на света и човека . Потопени в цветната светлина струяща през прозорците се докосваме до природата на цветовете и формите , а посредством тях – до съответстващите им духовни същности .




червеният витраж на западния портал

"На него виждаме взира­що се в духовните Светове човешко лице, с ясно изразена форма на двулистния лото­сов цвят на челото между очите; 16-листния лотосов цвят – в областта на ларинкса и образа на Михаил, побежда­ващ дракона и пречистващ етерната област на сърце­то за последващото действие на Христовото Същест­во в нея - в областта на 12-листния лотосов цвят. Най-добро пояснение към този образ на Михаил, по начи­на, по който е изобразен в долната част на червения витраж, намираме в следните думи на Рудолф Щайнер: „И тогава в тази човешка глава би станала види­ма действащата по направление надолу, към сърце­то, сила на Михаил, съкрушаваща дракона така, че неговата кръв се стича от сърцето към крайниците на човека." Защото, както казва Рудолф Щайнер в по-късна лекция: „Повече от която и да е друга битка, тази битка (на Михаил с дракона) е пренесена в чо­вешкото сърце. Тя е закотвена там, започвайки от последната третина на XIX век." Причината обра­зът на Михаил да заема толкова малко място в срав­нение с общата изобразителна площ на витража, се крие в това, че на него е изобразен не самият Михаил, а само неговото етерно отражение в човека: „В чове­ка живее етерното отражение на Михаил, което води в него битката (с дракона), благодарение на което чо­векът, в тази битка на Михаил, постепенно може да стане свободен. Защото не (самият) Михаил, а човеш­ката преданост (към Михаил) и породеното от нея отражение на Михаил води тази битка."
По този начин, още в самия „тричленен" компо­зиционен строеж на червения витраж имаме своего рода идеално художествено предусещане за цялото ду­ховно значение на по-нататъшното реално придвиж­ване напред в Гьотеанума, като преход от двулистния към 16-листния и 12-листния лотосов цвят. При това, тъй като червеният витраж е разположен в помеще­нието на западния портал, доминираща в цялото изображение остава областта на двулистния лотосов цвят, т.е. самото човешко лице, заемащо почти две трети от неговото изобразително поле. (Това особено отчетли­во се вижда в оригиналната фотография на витража на Първия Гьотеанум)."- С. Прокофиев "Дванадесетте свети нощи и духовните йерархии"

***

Още от анализа на червения витраж- проект на Рудолф Щайнер oт Първия Гьотеанум, който в образна форма показва същността на имагинацията.

Детайлна скица от Рудолф Щайнер (1913/14).



Пътят към имагинативното познание е показан в лявото витражно крило. Стоплящото червено, в което се проявява топлинният етер, прониква цялата картина. Вижда се началото на самопознанието – един светъл образ, който изкачва висока планина, насочва погледа си и протяга ръце напред към три гротескни животински същества.  Две от тях наподобяват птица и змия, а третото- човешко лице. Те като че ли се отправят застрашително нагоре. Така е представена низшата душевна природа на човека- тринитарността на още непросветлените душевни сили: мислене, чувстване и воля ;  в тях действат  низшите животински астрални сили. Същевременно тези образи представляват все още несъвършените душевни същности на човека: сетивната душа, разсъдъчно-чувстващата душа и съзнателната душа. Ако на стремящия се към духовно усъвършенстване човек се удаде да се отдели от низшата си природа и да я разгледа обективно като нещо външно, може да просветне в него имагинацията, имагинативното познание.
В проекта на Р. Щайнер под лявото крило е написано: ТО (СЕ) ПРОЯВЯВА(разкрива).

В средната част на витража е изобразена вече събудената способност за имагиниране.  Показаното тук човешко лице има на челото знака на двулистния лотосов цвят – активната вече чакра. Областта на очите е особено подчертана, силата на духовното ясновиждане, имагинацията, е събудена, понеже се отпечатват изживяванията на челната чакра в светлинната етерна същност на човешкото етерно тяло.
Отстрани- вляво и вдясно, както и oтгоре, се виждат две крилати ангелски същества, принадлежащи към първата йерархия. При левия ангел се вижда знакът на Луната, при десния–  символът на Слънцето, а над човешката глава – Сатурн. С това вниманието се насочва към предхождащите земното развитие планетни степени на развитието: Старият Сатурн, където човекът получава заложбите на физическото тяло; Старото Слънце, когато човекът получава етерното тяло и Старата Луна, планетата на мъдростта, през чието развитие човекът получaва астралното си тяло.
Отдолу, вляво и вдясно, се виждат два образа с животински глави, които очевидно прошепват нещо в ухото на човека. Тук се посочва звуковото изживяване. Звуковият етер прозвучава. Тези две същества принадлежат към втората йерархия. Лявото има лъвска глава, чрез която се символизират етерните сили; дясното има глава на бик- знак за физическия свят.
В областта на ларинкса се вижда гърлената чакра, която показва инспирираното познание, инспирацията. Душевните изживявания се отпечатват в звуковия и жизнения етер (области от етерния свят). Под тях е Михаил- най-важният представител на третата йерархия, помощникът, който заедно с човека участва в побеждаването и овладяването на дракона- низшата природа на човека.
Текстът под средата гласи: АЗ ВИЖДАМ

Върху дясното витражно крило е изобразен човекът, след като е постигнал имагинативното познание. Отново се вижда светло човешко същество на върха на високата планина. Ръцете и погледът му са насочени към духовното Слънце, което изпълва най-горната част от витража със своята блестяща светлина. Между човека и животните от пропастта се носят три ангелски двойки, подавайки си ръце. Те същевременно представят просветлените висши душевни сили на човека. В скута си носят също висшите бъдещи духовни части от същността на човека: дух-себе, дух-живот, човек-дух или манас, будхи, атма.
Заедно с човека на върха, трите ангелски двойки представят образа на свещеното число седем. Животинските образи от пропастта вече са потънали. Чрез духовното обучение съзнателната душа се е превърнала в имагинационна душа.
Надписът отдолу гласи: ТО (СЕ )  ПРОЯВИ (изяви, разкри)


http://www.otizvora.com/forum/index.php?topic=1083.0
„Най-добрият начин да се спасиш от чуждите дракони, е да си имаш свой собствен Дракон”

Mортиша

  • Зарибен
  • *
  • Публикации: 416
  • Дзен
Re: витражите на Стария Гьотеанум-Р . Щайнер
« Отговор #1 -: Септември 25, 2015, 17:23:38 »
зеленият южен витраж на първия Гьотеанум

Показва пътя към инспирираното познание.



За да се развие инспирираното познание, духовната светлина трябва да се свърже с душевната топлина. Това е показано в 11-та картина на първата мистерийна драма от Рудолф Щайнер, с жертвата на „другата Мария“, която чрез своите още несъзнателни сърдечни сили се свързва с будната духовна светлина на Теодосий. Виждаме го на лявото крило. Светлият образ от червения западен витраж се е превърнал в почиващия в себе си образ на зрял по-възрастен човек, който свързва силите си с носещия се над него космическо-духовен праобраз на добротата. Това събитие се изобразява чрез главата, намираща се в духовните висини. Тя „спи“ в процесите на света. Обградена е от дванадесет малки глави – мъдрите, изграждащи сили на Космоса. Човешките импулси на любовта се излъчват нагоре към Божествените такива и тук, в лоното на Божествената Любов, човекът изживява инспирацията.
В проекта на Рудолф Щайнер надписът долу гласи: Поражда се човешката любов.

Онова, което човекът изживява, когато в него се събуди инспиративното познание, е изобразено в средата на витражa. Егоизмът е преодолян. Самолюбието на Луцифер пламти встрани. Тричленната същност на човека е огряна отгоре от духовнaта слънчева светлина. В него заживяват преобразените душевни сили. Жестовете сочaт, че Христос е навлязъл и е постигната „инспиративната констелация“. Актът на благодатта може да се прояви в чистата душа.
Под средата на витража стои надписът: МИРОВАТА ЛЮБОВ ДЕЙСТВА

Върху дясното крило е представено как чрез инспиративните изживявания човекът може да води пълноценен живот на „Земята и небето“. Той се е превърнал в стълб, който стои твърдо върху Земята. Това тук се изразява чрез един от стълбовете на първия Гьотеанум. Отгоре слизат Божествените сили на любовта, излъчващи се от висшата същност на човека като могъща, кристално оформена светлинна аура. Само така човекът може духовно да свърже изживяното чрез инспирацията, с онова, което е необходимо да се направи на Земята. Само така той следва да действа по правилния път от инспирираното познание към свободното преобразуване на своето земно обкръжение.
Дясното крило носи надписa: И човешката любов го обхваща.

Този солиден стълб трябва да се изгради в самия човек, но това не е физически стълб, както костната система на гръбнака. A е онзи втори гръбначен стълб, за който Рудолф Щайнер говори, че ще бъде изграден чрез систематичното духовно обучение като етерен орган в човека. Този втори гръбначен стълб ще се изгради чрез организираното протичане и събиране на етерните потоци в предната част на човека и същевременно той ще се явява като един вид предстълб.
Етерният стълб, който се загатва в системата и разположението на чакрите, и се намира зад гръдната кост (с нея човекът няма повече да разполага ), през седмата следатлантска епоха ще бъде организиран чрез епифизата и хипофизата, които взимат съществено участие в изграждането на паметта.
Процесът, който ни отвежда до оформянето на етерния стълб, действително е сроден с изграждането на паметта. Този процес се дължи на това, че от сърцето протича поток етеризирана кръв, заобикаляща епифизата, която излъчва тези сили като фини светлинни лъчи. От друга страна обаче, с лимфната течност от долния организъм протича втори етерен поток, нагоре към хипофизата. Паметта се образува, като напрежението между тези два потока се уравновесява и това, което трябва да се запомни, се приема в дълбочината на организма. Същото важи и за силите, съхранявани в органите за следващото въплъщаване.
При образуването на паметта обикновено това, което първоначално се отпечатва в етерното тяло, се пренася по-нататък до физическото тяло. При духовното обучение не става така. Всички сили остават в етерното тяло, усилват се и чрез това правят етерното тяло подходящ жив, отразяващ орган, чрез който изживяванията могат да станат съзнателни чрез дейността на чакрите.
„Най-добрият начин да се спасиш от чуждите дракони, е да си имаш свой собствен Дракон”