Автор Тема: Седемте нива на реалността  (Прочетена 2903 пъти)

Странник

  • Потребител неЧовек
  • *
  • Публикации: 585
  • Ако не ние -кой?Ако не сега -кога?
Седемте нива на реалността
« -: Януари 23, 2013, 01:30:51 »
Седемте нива на реалността

Според тайното учение, целокупната реалност се състои от (най-общо) седем плана. След проявяването на първичната Троица, атомите на Материята, под въздействие на Духа, започват да вибрират на седем различни честоти, като по този начин възникват седем плана на съществуване. Отново под въздействие на Духа, атомната субстанция на всеки план започва да се уплътнява, т.е. да забавя своята вибрация, като по този начин се образуват под-планове на основните седем плана на реалността. Тези седем основни плана, според повече или по-малко утвърдилата се в Западния окултизъм терминология, носят следните названия (Фиг.1):

I. Божествен

II. Монадически

III. Духовен/Атмически

IV. Интуитивен/Будхически

V. Ментален/Манасически

VI. Астрален

VII.Физически

Освен като изградени от материя с различна плътност (т.е. честота на вибрация), тези планове се описват и като седем различни нива на съзнание. Всеки от седемте плана и техните под-планове се обитават от същности, всички те – живи, носещи определена форма на съзнание. Материята на съответния план представлява материалът, от който са изградени техните тела, или форми на проявление.

Седемте плана на реалността, както и техните под-планове, не са разположени един върху друг, т.е. един над друг в пространството. Всички те се намират на едно и също ,,място”, ако можем да употребим такъв израз, като взаимно се проникват. В някои древноиндийски трактати за обясняване на тази идея срещаме следния пример: най-плътният план се символизира от купчина големи камъни; следващият план – от купчина дребни камъчета, струпана на същото място; още по-финият план се символизира от купчина пясък, струпана върху първите две; следващият план се символизира от водата, която е толкова по-безплътна от големите камъни, малките камъни и пясъка, че прониква между тях, заемайки същото пространство, което и те; още по-финият план на реалността се символизира от въздуха, който е изграден от такива частици, че прониква и в самата вода.

Както и самата логика показва, същностите, населяващи по-висшите планове, притежават по-фини (по-безплътни) тела и са носители на по-висша форма на съзнание. Всичко, което понастоящем човек е в състояние да регистрира с помощта на своите телесни сетива, са формите, населяващи най-нисшия план на реалността – физическия. Но дори и този план все още не е напълно изследван от човека. Според окултното учение, физическият план се разделя от своя страна на седем под-плана, които са обозначени със следните наименования (Фиг.1):

1-ви под-план първи етер

2-ри под-план втори етер

3-ти под-план трети етер

4-ти под-план четвърти етер

5-ти под-план газообразен

6-ти под-план течен

7-ми под-план плътен физически

Докато твърдото, течното и газообразното състояние на материята на нашия седми план са добре известни на науката, тя едва наскоро направи откритието за съществуването на етерната субстанция и изследването на нейните свойства и характеристики е още в самото си начало. Благодарение на Кирлиановата фотография бе регистрирано т.нар. ,,биополе”, което е изградено именно от етерна субстанция. Бе открито, че това поле е присъщо на, или се излъчва от всички познати ни форми: минерални, растителни, животински и човешки. Човешкото око не може да регистрира това поле, защото човешкото око възприема форми на енергия (т.е. форми на материя), чиято честота на вибрация е по-ниска от честотата на вибрация на етерната субстанция. Всъщност, това е и причината, поради която човек не може да регистрира формите, населяващи всички по-висши планове на реалността. Честотата на материята, която изгражда тези форми и самите планове, е толкова висока, че е далеч над обсега на нашите сетива. Поради същата тази причина по-висшите планове са невидими и неосезаеми за нас. За мнозина последното е добро основание изобщо да отрекат съществуването на други планове и форми на живот. Но, ако се опира на научните открития и следва нишката на логиката, непредубеденият изследовател не би отхвърлил с лека ръка идеята за съществуването на паралелни, взаимно проникващи се реалности. Тя би могла да се използва като работна хипотеза – наред с толкова много други хипотези, с които работи науката. Тя би могла да обясни толкова много ,,чудни” неща, които озадачават ума на учения и на човека с тясно материалистическо мислене, които предпочитат да оставят настрана всички тези странни явления и свидетелства, заклеймявайки ги с ,,научни” епитети като: суеверия, мистификации, фалшификации, плод на болни или примитивни умове. Дори да пренебрегнем купищата съвременни свидетелства за контакти на хора със създания на мрака или светлината (ангели, духове, демони, полтъргайсти, или както там решим да ги наречем), все пак оставаме изправени пред необяснимия факт, че митологията, фолклорът, мистическите и религиозните учения на народи от различни краища на света изобилстват от разкази за други светове и за създания от други светове. Поразяват съвпаденията в тези предания – особено като се вземе на предвид, че те са възникнали във времена, когато съответните общности са живеели поотделно и е нямало възможност да комуникират помежду си и да се ,,наговорят” – нещо, което би било съвсем в изгода на съвременния скептик.

Според окултното учение, етерното зрение, т.е. способността на човек да вижда формите на етерната субстанция, е естествена човешка способност, която обаче е все още неразвита. Твърди се, че това не е някаква свръх-психическа способност, а е способност, присъща на физическите очи, която при определени условия може да бъде развита. Напоследък се срещат много свидетелства на хора, които твърдят, че са развили етерно зрение. Вероятно техният брой е много по-голям от този, който се предполага, поради факта, че много такива хора предпочитат да не говорят за това, страхувайки се от подигравки или нападки (и кой би могъл да ги обвини за това). Много окултисти предричат, че в крайна сметка, с течение на времето, болшинството от хората ще развият етерно зрение и тогава наличието на такава способност ще се утвърди като факт в съзнанието на всички хора. И това не звучи чак толкова невероятно, като се вземе на предвид, че на човечеството са се случвали и далеч по-големи чудеса: какво ли свръх-естествено същество би представлявал един високоинтелигентен съвременен човек в очите на някой първобитен човек; а последният, в случай, че изобщо можеше да си въобрази нещо подобно, би отхвърлял едно такова състояние на висока интелигентност като нещо абсолютно невъзможно. Вероятно по отношение на хората от далечното бъдеще ние също ще се окажем в положението на примитивни същества, но поне сме достатъчно интелигентни, за да не пропуснем да провидим бъдещите възможности.

Ако действително все повече хора започнат да проявяват т.нар. етерно зрение, това вероятно би довело до значително разкрепостяване на човешкото съзнание. Тогава, изправени пред нови и необясними феномени, може би с по-голяма внимание ще се обърнем към редица окултни положения - като към хипотези, на чиято основа да се опитаме да обясним необясненото; още повече, че науката – поне засега, не предлага дори хипотези за тези неща.

"Нека бъде светлина- каза Създателят на звездите"
Материалите са предоставени с любезното съгласие на делфин-хадзапи
Ако не ние -кой?Ако не сега -кога?
Бъди промяната която искаш да видиш в този свят!

Странник

  • Потребител неЧовек
  • *
  • Публикации: 585
  • Ако не ние -кой?Ако не сега -кога?
Re: Седемте нива на реалността
« Отговор #1 -: Януари 23, 2013, 01:31:29 »
Според Езотеричното учение човекът има божествен произход. По своята най-дълбока същност той представлява огнена искра от Духа на Твореца, която притежава способността да се разраства и която е надарена с атрибутите, или качествата, на своя Отец.

Разширяването на тази божествена искра преминава през два основни етапа: инволюционен и еволюционен. Инволюционният етап включва поетапното ,,заточаване” на тази божествена искра в лоното на материята, като се започне от нейната най-фина форма и се стигне до най-плътната ù форма. В процеса на ,,слизането” си, божествената искра привлича към себе си енергия от съответния подсвят, която енергия тя ,,облича” върху себе си с цел да може да се проявява и действа на съответния план на действителността. Най-голямата форма на ,,заточение” и съответно най-плътното тяло, което божествената искра приема, е физическото тяло.

Твърди се, че само една част от енергията на божествената искра бива заточена в материята. Другата част остава свободна и ролята ù е да ,,привлича” обратно към себе си своята заточена половинка. Действително съществува такава необходимост, тъй като заточената част от божествената искра за един огромен период от време губи съзнание за своята същност и произход, идентифицирайки се с телата, или енергиите, в които се е обгърнала. Това, обаче, е част от процеса на развитие на божествената искра.

Етапът на еволюцията е всъщност етап на възвръщане, от страна на заточената част от божествената искра, на нейната идентичност. Идентифицирайки се първоначално с най-плътната форма, чрез която се проявява, божествената искра постепенно опознава тази форма на енергия и се научава да я контролира. Това, плюс постоянното привличане от страна на незаточената част от божествената искра, имат за резултат разширяване съзнанието на заточената част от божествената искра, при което тя минава на по-високо ниво и се идентифицира с по-висшата енергийна форма, чрез която се проявява.

Това продължава дотогава, докато заточената част от божествената искра успее да възвърне самоидендичността си като творение, или дете, на Бога. С това съзнание, и вече постигнала познание и, съответно, господство над по-нисшите светове, божествената искра пристъпва към изпълнение на задачата, плана, или мисията, за осъществяването на която Творецът я е въвел в съществуване. Тази мисия най-общо се състои в усъвършенстването на проявения свят, т.е. във въплъщаването на принципите на красотата, хармонията и истината. Така божествената искра, която е създадена по подобие на Твореца и, съответно, притежава (макар и в една по-малка степен) неговите качества, влиза в ролята си на съ-творец на Твореца.

Нека сега разгледаме по-подробно структурата на човека.

ОСНОВНА ТРОИЧНОСТ НА ЧОВЕКА

Подобно на всички останали творения на Бога, човекът отразява в своята структура троичността на Твореца. Така той се състои от Дух, Душа и Форма. Езотеричното учение разглежда Душата като отражение на Духа, или като форма, носител, посредством която той се проявява на по-нисшите полета на реалността. Тялото, или формалният аспект на човека, е от своя страна отражение на Душата, или носител, посредством който тя (и съответно Духът) се проявява на най-нисшите планове на реалността.

Всеки от тези три аспекта на човека също е тройнствен:

1. Духът на човека отразява трите аспекта на Бога:

Воля или Сила – Отецът

Любов-Мъдрост – Синът

Активна Интелигентност – Светият Дух.

2. Душата, Висшето Аз, или Индивидуалността, представлява потенциално:

Духовна воля – Атма

Интуиция – Будхи, Любов-Мъдрост, Чист Разум, Христовият принцип

Висш или Абстрактен Ум – Висш Манас.

3. Формата, Личността, или нисшето аз, също представлява троичен аспект с компоненти:

Ментално тяло – нисш манас

Емоционално тяло – астрално тяло

Физическо тяло – плътното физическо и етерното тяло.

От таблицата е видно, че формалният аспект на човека е съвкупност от три енергийни обвивки, или тела, които са изградени от материята на съответно физическия, астралния и низшия ментален план на реалността. Душата, от своя страна, представлява съвкупност от три енергийни обвивки, или тела, които са изградени от материята на съответно висшия ментален, будхическия и атмическия план на реалността. Човешкият Дух ,,обитава” монадическия план на реалността.

"Нека бъде светлина- каза Създателят на звездите"
Материалите са предоставени с любезното съгласие на делфин-хадзапи
Ако не ние -кой?Ако не сега -кога?
Бъди промяната която искаш да видиш в този свят!

Странник

  • Потребител неЧовек
  • *
  • Публикации: 585
  • Ако не ние -кой?Ако не сега -кога?
Re: Седемте нива на реалността
« Отговор #2 -: Януари 23, 2013, 01:34:25 »
ДУХЪТ НА ЧОВЕКА


Духът е най-висшият аспект на човека. Той е онова, което вдъхва живот и прави възможно съществуването на човека. Той, освен това, въплъщава божествената цел, за осъществяването на която всеки отделен човек е бил въведен в съществуване. Ето защо аспектът на Духа е източникът на волята за съществуване, той е онова, което вечно ни кара да се стремим към усъвършенстване и развитие, докато един ден в хода на нашата еволюция ние ще бъдем в състояние да реализираме Божественото намерение за нашия индивидуален живот. Тъй като човешкият Дух е искра от Божествения Дух, той е онова, посредством което Бог присъства у всеки от нас. В лицето на човешкия Дух Божественото Присъствие е индивидуализирано за всяко дете на Бога.


ДУШАТА НА ЧОВЕКА


Човешката Душа е частица от Божествената Душа. Подобно на последната, тя се явява резултат от взаимодействието на Духа и Материята, на живота и формата. Ето защо Душата не е нито дух, нито материя, а връзката, посредникът между тях. Като такава, тя наследява характеристиките и на Духа, и на Материята. От Духа тя наследява характеристиките Цел, Сила, Воля. Духовната Воля на Душата е онова, което ù дава възможност да познава и сътрудничи на Плана и Намерението на Единния Живот, част от Който е тя самата. Духовната Воля се проявява като воля за живот. Тя е източник на интелигентната воля на човека – волята да живее, да прогресира, да просперира. От Материята Душата наследява качеството Интелигентна Активност, т.е. креативност. Чрез креативния процес се строят форми. Креативността е способността на Душата да манипулира, да контролира движението на субстанцията, като така я фиксира и задържа в определени форми. Така в природата на Душата е да твори форми в съответствие с вродената си Духовна Воля. По този начин Душата преживява позитивния и негативния полюс на целокупното човешко същество – Духа и Материята, Волята и Интелигентността, и се учи да ги контролира. Еволюцията на Душата се изразява в нарастването на умението ù да твори все по-адекватни форми, чрез които Духът, т.е. Божественият План, или Намерение, да намират проявление.

Душата притежава и своя собствена характеристика – Любовта-Мъдрост, която в нейното висше проявление се описва като Чист Разум, Съвършено Разбиране, Всезнание – способността мигновенно, непосредствено да се прониква отвъд формата и непогрешимо да се схваща същността. Това е и способност да се вижда всичко в единство, всяко нещо да се схваща като неделим аспект на Единния Живот, в който се движим и съществуваме. Любовта, като характеристика на Душата, няма нищо общо с емоционалната проява на нежност и привързаност. Тя е онова, което се проявява у човека като стремеж за безвредност, стремеж да не се причинява вреда, произтичащ от съзнанието за взаимосвързаността, единството, общия произход на всичко съществуващо. В този смисъл Душата, която е съзнателният аспект у човека, се характеризира като групово съзнание.

Когато говорят за човека, окултистите имат напредвид именно Душата. Това е истинският Духовен Човек – обитателят на човешката форма, който съзнава и се самосъзнава.


ФОРМАЛНИЯТ АСПЕКТ НА ЧОВЕКА


Човешката форма е онова, посредством което Душата – а оттук и Духът, се проявява на най-плътните слоеве от реалността: нисшия ментален, астралния и физическия план. Всички те се разглеждат от окултното учение като материални, т.е. съставляващи формалния аспект на Твореца. Душата, която обитава по-висши сфери на реалността, еманира, или ,,излъчва” от себе си една своя част, която се спуска в царството на материята. Тази част привлича около себе си част от енергията на трите нисши плана и се обгръща с тях като с ,,воали”, или тела, които ù дават възможност да влезне в съприкосновение с енергията на съответните планове, както и да присъства на тези планове. Така се образуват трите тела – ментално, емоционално и физическо (етерно плюс плътно физическо тяло), които в своята съвкупност, одухотворени от заточената в тях част на Душата, образуват онова, което наричаме Личност – формалния аспект на човека. Заточената във формата част на Душата е онова, което поддържа единството на формата. Тя е онова, което в действителност съзнава, мисли, чувства и действа – благодарение на своите обвивки, или носители.

Физическото тяло – неговият строеж и функции, са добре известни на науката. Това тяло е изградено от енергии в твърдо, течно и газообразно състояние и неговите сетива са ограничени до възприемане на материя в твърдо, течно и газообразно състояние. Физическото тяло е зависимо от етерното тяло за своя живот, жизненост, организация и за осъществяването на множеството процеси, които наблюдаваме в него.

Етерното тяло е енергийна форма, фина и неосезаема за нас, но все пак веществена (изградена от енергията на четирите висши подплана на физическия план на реалността), която ръководи, контролира и обуславя външното физическо тяло. То представлява паяжина или мрежа от фини преплетени канали (наречени нади или меридиани), която е оформена от материя от четирите етера и изградена в специфична форма. Етерното тяло е матрицата на физическото тяло - първообразът, спрямо който се изгражда физическото тяло. Неговата форма напълно наподобява формата на плътния физически носител. То има два аурични слоя. Първият се простира на около 30 сантиметра от физическото тяло, а вторият се простира на около метър и повече от физическото тяло. Всеки от тези аурични слоеве се състои от светещи нишки (подобни на косми или влакънца), които светят навън и непрестанно се движат с вълнообразно движение.

Етерното тяло е следващият аспект на веществото в света, което ще бъде изучавано от учени и изследователи. Благодарение на Кирлиановата фотография, това тяло вече може да бъде регистрирано и наличието му при всички известни на човека форми – минерални, растителни, животински и човешки, се признава от учените и от множество практикуващи лекари за факт. Етерното тяло на всеки отделен човек, както и на всички познати на човека форми, представлява неразделна част от етерното поле на реалността. Езотеричното учение твърди, че благодарение на етерното поле всички форми на съществуване са свързани помежду си и взаимно си влияят. От етерното поле индивидуалното етерно тяло черпи жизнена сила, или т.нар. прана – енергията, благодарение на която тялото се поддържа живо, витално, и която прави възможна активността и растежа. Праната достига да физическото тяло, благодарение на това, че етерното тяло е свързано с нервната система и жлезите с вътрешна секреция, които се явяват обективно проявление съответно на силовите линии на етерното тяло и на центровете на сила (т.нар. чакри), образувани от преплитането на тези линии. Силовите линии на етерното поле като цяло, както и на индивидуалното етерно тяло, са ,,пътищата”, по които се придвижват енергиите от всички полета на реалността, за да достигнат от коя да е точка до коя да е друга точка на обективната действителност.

Емоционалното тяло на човека е изградено от енергията на астралния план на реалността. То е онази енергийна обвивка на човека, благодарение на която той има възможност да изпитва емоции, да има желания, да създава образи на въображението. Благодарение на това тяло човек е способен да изпита цялата гама от емоции – от страха, омразата и мъката, до любовта, щастието и екстаза. То също така ни дава възможност да изпитваме пълната гама от желания – от напълно егоистичното и деструктивно желание, през обикновеното личностно желание, до висшите духовни стремежи и безкористното желание да се служи на хората. Благодарение на наличието на това тяло ние също така имаме възможността за такива преживявания като сънищата, фантазиите, халюцинациите, въображението и виденията.

Формата, или аурата на емоционалното тяло, представлява овален балон, заострен в горния и долния край. То се простира на около метър и половина до три метра от физическото тяло. То постоянно променя цвета си от тъмно до ярко в зависимост от настроението ни. Емоционалното тяло е като един голям отражател – то се ,,оцветява” и привежда в движение не само от собственото ни емоционално състояние, но и от всяко въздействие на околната среда. То приема цвят и динамика от обкръжаващата го среда, получава отпечатък от всяко мимолетно желание на околните, свързва се с всяко хрумване и каприз наоколо.

Посредством това енергийно тяло човек, съзнателно или несъзнателно, влиза в контакт с астралния план на реалността. Този план е наречен поле на илюзията, или ,,мая”. Когато човек изпитва емоции и желания или създава образи на въображението, представи, гледни точки, той на практика ,,излъчва” всичко това в околната среда под формата на енергийни образувания (енергийни форми), които не престават да съществуват само защото в следващия миг вече изпитваме, желаем или си представяме нещо друго. Тези енергийни форми, изградени от материята на астралното вещество, продължават да съществуват независимо от нас. Хората непрекъснато генерират такива енергийни форми. Тези, заедно с всички подобни енергийни форми, генерирани от всички хора в протежение на цялата човешка история, оформят онова, което наричаме астрално поле. Така последното съдържа всички чувства и желания, всички лични гледни точки, всички въображаеми образи – от представите за възможно най-ужасния ад до представите за най-великолепния рай. Има хора, които посредством специални практики са успели да развият способност да възприемат енергийните форми на астралното поле. Тази способност понякога се проявява и вследствие на използване на психотропни вещества, наркотици, или при силен емоционален стрес. Онова, което тези хора регистрират при контакта си с астралното поле, не е реално. То е илюзия – това са нашите представи, нашите ограничени, личностни възгледи и гледни точки за реалността.

Когато говорим за менталното тяло на човека, в рамките на Личността, имаме предвид тази енергийна обвивка на Душата, която е изградена от енергията на нисшите слоеве на менталния план на реалността. Това е тялото, благодарение на което човек може да осъществява когнитивни процеси. На него ние дължим способността си да осъществяваме логически разсъждения и заключения, да разграничаваме, да съдим, да преценяваме. То е основа за разумната дейност на човека, отличаваща го от животните.

Менталното тяло в рамките на Личността се нарича още нисш ум, разсъдък, или интелект, за да се разграничи от висшия ум, или способността за абстрактно мислене, който се явява собствена характеристика на Душата – нейният най-нисш аспект на собственото ú поле на съществуване. Интелектът ни дава възможност да познаваме – благодарение на него ние постигаме и акумулираме знание. Но това знание е ограничено, доколкото не надхвърля сферата на обективното и конкретното – то е знание за формите в трите нисши плана на реалността: физически, емоционален и ментален. То има за своя изходна точка и основа свидетелствата на физическите сетива.

Както и при астралното тяло, посредством използването на менталното тяло човек генерира енергийни форми, изградени от енергията на менталния план на реалността. Това са нашите мисли, вярвания, понятия. Веднъж създадени от нас, те продължават да съществуват в менталното поле и да оказват влияние на всички, които по някакъв начин, съзнателно или несъзнателно, влязат в досег с тях. – Както вече споменахме, етерното поле е онова, благодарение на което всичики форми на енергия се пренасят от една до друга точка на обективната действителност. Така всяка емоция, желание, представа или мисъл, които човек ,,излъчва”, достига до другите хора и им оказва влияние – било то позитивно или негативно, независимо от това дали те го осъзнават или не.

"Нека бъде светлина- каза Създателят на звездите"
Материалите са предоставени с любезното съгласие на делфин-хадзапи
Ако не ние -кой?Ако не сега -кога?
Бъди промяната която искаш да видиш в този свят!

Странник

  • Потребител неЧовек
  • *
  • Публикации: 585
  • Ако не ние -кой?Ако не сега -кога?
Re: Седемте нива на реалността
« Отговор #3 -: Януари 23, 2013, 01:35:11 »
ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА


На настоящия етап от човешката еволюция болшинството хора възприемат формалния аспект на човешкото същество (т.е. съвкупността от физическото, етерното, емоционалното и менталното тяло) като самия човек. Според езотеричното учение, обаче, тази съвкупност е само форма, носител, посредством която същинският Човек – Душата, или Съзнанието, се проявява на нисшите планове на реалността. Според това учение, непосредствената цел на човешката еволюция е усъвършенстването на формалната природа на човека, т.е. на личността, с цел съвършеното проявление на Душата посредством личността. По-нататък Душата, на собственото си поле на съществуване, трябва да премине през аналогичен процес на еволюция, за да стане възможно съвършеното проявление на Духа чрез нея. Под каква форма протича усъвършенстването на Душата на собственото ú поле на съществуване и какъв е крайният резултат от тази еволюция, за нас е не само невъзможно да си представим, но и всякакви спекулации на тази тема нямат никаква практическа стойност, тъй като този еволюционен етап на човека е все още твърде отдалечен във времето от нас. Онова, обаче, което би могло да има практическо значение за мнозина и върху което езотеричното учение се спира по-подробно, е етапът на все по-пълното овладяване от страна на Душата на нейните низши проводници и нейното все по-съвършено проявяване чрез тях. Нека разгледаме как точно се осъществява това.

Според езотеричното учение, процесът на овладяване от страна на Душата на нейните низши проводници – физическото, етерното, емоционалното и менталното тяло, е изключително дълъг и се осъществява поетапно. Този процес започва с овладяването на физическото тяло и завършва с овладяването на менталното тяло, като последният етап от този процес се състои в синхронизирането на тези носители, при което те се превръщат в единен инструмент, реагиращ в синхрон и спонтанно на волята на Душата. Самата продължителност на този процес предполага, че той не може да се осъществи в рамките на един човешки живот. Принципната възможност за осъществяването му езотерическото учение обяснява с наличието на закона за цикличността. Този закон носи още названието Закон за реинкарнацията, или прераждането. Този закон важи както за макрокосмоса - Вселената, така и за микрокосмоса – човека. Той гласи, че животът се проявява чрез форма циклично. Това, по отношение на човека, означава просто, че Душата се въплъщава в човешка форма не веднъж, а много пъти, докато овладее своите носители, за да може след това да ги използва за реализирането на конкретната част от Божествения План, която ú е било предопределено да осъществи още със сътворяването ú. Първоначално ,,заточаването” на Душата в материята и построяването на нейните носители протича автоматично в съответствие с Божествения Закон и вродения План. При първите въплъщения съзнанието отдава малко внимание на построяването на неговите носители – това се осъществява под въздействие на вродените в единицата съзнание импулси на Божествената Воля (волята за проявление) и Активна Интелигентност (креативност).

Тук следва да уточним един важен момент. По време на всички въплъщения само част от Душата бива заточена във формалната природа. Една друга част от Душата, наричана понякога в езотеризма Духовна Душа, никога не се въплъщава в човешката форма до момента, когато тази форма е вече толкова развита и усъвършенствана, че може да ,,поеме” в себе си цялото съзнание. До този момент животът и активността на Духовната Душа се осъществява в сфера на реалността, която е с толкова висока честота на вибрация, че е практически абсолютно недоловима за мозъчното съзнание. Духовната Душа е онова, което някои наричат ,,свръхсъзнание”. В нея се съдържа информация относно Целта, която Бог е заложил в това свое индивидуално изражение. От това ниво тази цел бива насочвана надолу – към заточената във формата част на Душата, под формата на мотивиращ импулс за духовно развитие. Именно в Духовната Душа се абсорбира, под формата на мъдрост, есенцията на опита, натрупан при всяко въплъщение. Тази мъдрост по-нататък, когато стане възможно и самата Духовна Душа да се въплъти, ще ú помогне да реализира зададената ú от Бога Цел.

Онази част от Душата, която се въплъщава във формалната природа, претърпява дълъг процес на развитие. Бидейки ,,заточена” в материята, тя за дълго загубва съзнанието за своята истинска идентичност, идентифицирайки се с един или друг от своите носители, а на един по-късен етап от развитието си – със съвкупността от всички носители (т.е. с личността). Посредством опита си във формата тя еволюира до повторното си идентифициране с Духовната Душа, като в максималната степен на своето развитие тя се слива с нея. На този етап личността бива ,,абсорбирана” от Духовната Душа. Става възможно цялото съзнание да се въплъти в човешка форма, при което вече се демонстрира пълен контрол над формалната природа и съвършено проявление на природата на Душата посредством формата.

При първоначалните въплъщения, заточената част на Душата (т.е. онзи неин аспект, който населява и насища човешката форма) е инертна и неорганизирана - тя се идентифицира напълно с физическия носител и неговата активност. На този етап от своята еволюция човекът е лишен от ум в смисъла, в който ние разбираме това понятие. Не се проявява нищо от онова, което наричаме личност. Налице е само едно живо, активно физическо тяло със своите пристрастия и желания, със своите нужди и наклонности. В продължение на много въплъщения заточената част от Душата опознава своя физически носител, научава се да го контролира и да се грижи за него, като по този начин тя се разгръща и развива.

Това развитие, заедно с постоянното привличане ,,нагоре” от страна на Духовната Душа, водят до постепенното издигане на съзнанието от физическия към астралния носител. Въплътената част от съзнанието вече не се идентифицира изцяло с физическото тяло, а се центрира в емоционално-астралното тяло. Допреди това желанията на човека са били чисто физически и, до голяма степен, смътни и зачатъчни, ограничени като цяло до стремежа към самосъхранение, към самоувековечаване чрез възпроизводство и към физическа удовлетвореност. Сега желанията придобиват по-фин характер. Човек започва да придобива съзнание за самото желание и все по-слабо поставя ударение върху чисто физическото удовлетворение.

Това ново разширение на съзнанието, заедно с непрестанното привличане от страна на Духовната Душа, водят до нов етап в еволюцията на човека – той става астрално-ментален. Съзнанието бавно започва да откликва на природата на ума. У човека започва да се наблюдава стремеж към по-изтънчени удоволствия. Желанията му стават по-малко груби и физически; възниква стремеж към красотата и едно смътно чувство за естетически ценности. Човек започва да развива способността да различава и да избира между различните желания. Част от времето той започва да посвещава на съзнателното натрупване на знание. Макар че все още през по-голямата част от времето той се отдава на безразсъдни желания, болшинството от обектите на тези желания са такива неща, които носят не толкова физическа, колкото емоционална удовлетвореност. Човек придобива способността да осъзнава своите настроения и чувства. У него се поражда смътният стремеж към покой, стремеж да намери нещо, което той неопределено нарича ,,щастие”. Такъв е етапът на развитие, на който се намират масите в наше време.

При по-развитите представители на човечеството започва да функционира умът – менталното тяло. Човекът започва да се идентифицира със своето мислене, със своите мисли. Именно на този етап се намира средноинтелигентният човек в наше време. Той се люшка между емоционалния и менталния аспект на природата си, учейки се да реагира на живота интелигентно, вместо само емоционално. Центрирането на човека в менталното тяло му позволява постепенно да придобие контрол над своите чувства и емоции (т.е. над емоционалния носител), при което физическата природа може да се превърне в по-непосредствен инструмент на импулсите, идващи от ума. Това означава, че с напредването на този процес човешките действия ще се ръководят все по-пряко от менталното ниво, т.е. от нашата воля, решения, мисли, и все по-малко ще се възпрепятстват от нашите чувства и емоции. Това при всички случаи ще означава повишаване на нашата ефективност, но, съответно, и на нашата отговорност – чистите мотиви ще водят до позитивни ефективни действия и резултати, а злонамереността и себичността – до негативни такива.

Едва когато заточената част на Душата започне да се идентифицира с менталното тяло, е възможна проявата на това, което наричаме личност. Личността е индивид, при който в по-малка или в по-голяма степен функционират всички носители – физическият, емоционалният и менталният. Развитието на личността, както ще видим по-надолу, преминава през множество етапи. Неговата цел, обаче, като цяло е доразвиването и синхронизирането на посочените три личностни аспекта, така че те да се превърнат в единно действащо цяло. В най-висшата си точка това развитие се демонстрира като пълна хармония между мислите, чувствата и действията на един човек, при което е налице съвършената личност. Едва след това е възможно превръщането на личността в инструмент на обитаващата я Душа.

Животът на личността преминава през следните фази:

1. Бавното и постепенното ù изграждане в течение на дълъг период от време. В продължение на голям брой въплъщения човек не е личност. Той е просто един от масата. На този етап душевният аспект, който е скрит в низшите носители, не се отъждествява с личността, а само с един или друг от компонентите ú. Присъствието на обитаващия формата аспект на съзнанието бива усещано само чрез т.нар. ,,глас на съвестта”.

2. С напредване на времето, обаче, активният живот на личността постепенно се засилва и координира от природата, или енергията, на Душата. Рано или късно това предизвиква интеграция на трите по-нисши обвивки в една функционална цялост. Тогава човек е личност.

3. Животът на личността на вече съгласувания индивид продължава да съществува още много животи и също се дели на три етапа:

А. Етапът, в който животът на личността е доминиращ и агресивен. Личността се отличава с огромна себичност и индивидуалистичност. Душевният аспект, обитаващ формалната природа на човека, на този етап напълно се идентифицира с личността.

Б. Преходен етап, в който се разгаря конфликт между идентифицирания с личността аспект на Душата и Духовната Душа.

В. Контрол от страна на Духовната Душа е последният етап, водещ до смърт и унищожение на личността. Фазата на ,,контрол” се обуславя от пълното отъждествяване на личността с Душата. Това е обръщане на дотогавашното отъждествяване на Душата с личността. Това се има предвид, когато се говори за тяхното интегриране – те сега вече са едно. Това по-точно означава, че онзи аспект на Душата, който в продължение на много въплъщения се е идентифицирал с личността, т.е. с формалната природа на човека, най-после е възвърнал съзнанието си за своята истинска идентичност и отново се е обединил с Духовната Душа. По този начин се осъществява възвръщане на цялостността на човека, т.е. повторно обединение на разединените аспекти на неговото съзнание.

"Нека бъде светлина- каза Създателят на звездите"
Материалите са предоставени с любезното съгласие на делфин-хадзапи
Ако не ние -кой?Ако не сега -кога?
Бъди промяната която искаш да видиш в този свят!

Странник

  • Потребител неЧовек
  • *
  • Публикации: 585
  • Ако не ние -кой?Ако не сега -кога?
Re: Седемте нива на реалността
« Отговор #4 -: Януари 23, 2013, 01:39:51 »
РАЗШИРЯВАНЕ НА ВЛИЯНИЕТО НА ДУХОВНАТА ДУША

За нас са от особено значение онези етапи, през които преминава личността в своето развитие, при които тя започва да усеща влиянието на Духовната Душа (отначало без дори да съзнава откъде идват тези влияния), да се стреми към единство с тази Душа, постигайки накрая обединение с нея.

Тук следва да припомним, че в процеса на първоначалните въплъщения Духовната Душа проявява слаб интерес към образуването на носителите за онази част от Душата, която бива заточавана в плътните слоеве на реалността. Необходимо е заточеният във формалната природа аспект на Душата да придобие определена степен на развитие, преди Духовната Душа да го забележи и да започне да се интересува от неговата по-нататъшна еволюция. Изразявайки се окултно, езотеристите твърдят, че въплътеният аспект на Душата е искра съзнание, която трябва да придобие определена степен на лъчистост, или излъчване, преди вниманието на Духовната Душа да може да бъде привлечено от нея. Оттам нататък Духовната Душа поема по-определена роля в процеса на изграждане на носителите. Тя започва да следи развитието на личността, т.е. на онзи аспект от съзнанието, който е затворен във формата и се идентифицира с нея, и определя какви бъдещи преживявания са необходими на личността, за да еволюира тя до осъзнаване на истинната си идентичност. Насочвайки своята Духовна Воля, Духовната Душа манипулира субстанцията на низшите слоеве на реалността, като така създава подходящи носители за въплъщението. За изграждането на тези носители тя привлича субстанция с определени качества (т.е. с определена вибрация), които – по закона на привличането, ще привлекат необходимите житейски уроци.

Духовната Душа създава носителите за въплъщение в пълен синхрон с един закон, който на Изток бива наричан Закон за кармата, а в окултната литература се среща още и под названието Закон за равновесието. Действието на този закон се състои в това, че всеки поток от енергия, излъчен от даден източник, се връща отново към този източник под подобна форма, сила и качество. Това, по отношение на човека, просто означава, че всичко, което човек мисли, чувства, казва или прави, ще се върне отново към него, за да се възстанови балансът на индивидуалната му енергийна система. Така всяко зло, което човек причинява чрез мисъл, чувство, дума или действие, се връща обратно към него. Същото важи и за доброто, което той е сторил.

Именно действието на Закона за равновесието, или кармата, прави възможна еволюцията на въплътеното съзнание. Болката, в този процес, играе изключително важна роля, явявайки се основен инструмент за обучаването на човека за това кое е правилно и кое не. Получавайки възмездие за стореното зло, човек научава кое именно е зло. Изпитаната болка го кара да се стреми повече да не повтаря старите грешки. От друга страна, получавайки награда за стореното добро, човек научава кое именно е добро. Чувството за удовлетвореност, радост и дори щастие го карат да се стреми и за в бъдеще да действа по същия начин.

Но какво всъщност е ,,злото” и какво - ,,доброто”? И защо едното да е нежелателно, а другото да е желателно? Кой въвежда критериите за това? - Много хора имат само смътна представа относно това, защо определени техни прояви се класифицират като ,,добри”, а противоположните тям – като ,,зли”. Други пък ясно схващат, че всичко, което накърнява по някакъв начин благополучието – да използваме един такъв общ термин – на другите хора или дори на самите тях, е зло, а онова, което подпомага и увеличава това благополучие, е добро. Езотеричното учение отива още по-нататък и пояснява, че всяко използване на божествените енергии (а всички те, на всяко ниво на реалността са такива) за користни цели е ,,зло” и се наказва като такова, носейки тежки последици за неговия причинител. Божествените енергии са на разположение на всички деца на Бога и, според божественото Намерение и План, те трябва да се използват за всеобщото благо, за повишаването на благосъстоянието на всички Божествени творения. Използването на тези енергии за користни и злонамерени цели е в разрез, следователно, със самото Божесвено Намерение и План. В по-тесен смисъл, тъй като именно Духовната Душа е онзи аспект у човека, който познава Божествения План и Намерение и се стреми да го въплъти, користното използване на Божествените енергии е в разрез и с Духовната Воля на Душата на човека. Да се върши ,,зло” е по същество отклоняване от нашата истинска същност, която е Душата. То показва, че човек не познава истинската си същност и действа в разрез с нея, отъждествявайки се с носителите на Душата. И тъй като същинската характеристика на Душата е Любовта, би могло да се каже, че ,,зло” е всяка проява на липса на любов, а ,,добро” – изразяването на любовта. По пътя на възмездието и болката човек постепенно се научава да разграничава истинската си идентичност от носителите, чрез които тя се проявява. По пътя на възмездието и болката човек научава, че всеки път, когато той се идентифицира с негативните си чувства и мисли по отношение на други хора и, в резултат, говори или действа по отношение на тези хора без любов, той се е отдалечил от истинската си същност и не я познава нито у себе си, нито у другите.

Всичко това, разбира се, изисква много време. Както вече беше споменато, необходимо е Душата да премине през много превъплъщения, преди вече оформената личност да може да започне дори само смътно да усеща влиянието на Духовната Душа. През целия този период Духовната Душа изгражда такива носители, които да привлекат необходимия опит и уроци. Чрез болезнен опит човек осъзнава празнотата на илюзиите, които храни за себе си, неизбежността на промяната, неудовлетвореността, която неминуемо се усеща, дори когато е постигнал дълго преследваните си егоистични цели, невъзможността да се намери удовлетворение по този път. Всичко това, в крайна сметка, способства за създаването на една по-алтруистична настройка у човека. Той започва да мисли не само за себе си, но и за благото на другите, отъждествявайки се отначало с тесния кръг на най-близките си хора, а по-късно – с все по-широк и по-широк кръг от хора.

Фактът, че човек е започнал да загърбва егоцентризма си ясно показва, че Духовната Душа вече е започнала да оказва осезаемо влияние в живота на личността. Настъпва онзи етап от еволюцията на човека, когато той започва съзнателно да сътрудничи на тази еволюция. Достигайки бавно, несъзнателно и често болезнено, до този етап от своето развитие по силата на самия еволюционен процес, човек оттук нататък превръща своето развитие в съзнателна, самоинициирана дейност, като по този начин ускорява проявлението на Душата.

Началото на този път е изпълнен с много препятствия в лицето на низшата природа на самия човек. Човек трябва да желае да се види такъв, какъвто е, да открие и преодолее своите негативни качества, своите недостатъци и ограничения, които сега – в светлината на Духовната Душа, започват да се виждат все по-ясно. Изисква се голям кураж, за да се погледне в лицето и да се преодолее онова, което съставлява нисшето, отделното аз – личността. Изисква се смелост, за да се пожертва онази част от човека, която го отделя от неговата Душа, и този кураж може да се породи единствено от правилния, т.е. неегоистичен мотив – мотива да се служи мъдро и с любов на хората.

Това е етап, при който човек ясно започва да съзнава двойнствеността на своята природа. Той открива, че у него сякаш живеят двама души: единият – силно егоцентричен, носител и изразител на себични мотиви, на негативни емоционални и ментални тенденции; а другият – носител на алтруистични мотиви, изпълнен с любов, прошка, разбиране към всички хора. Тези двамата започват да водят ожесточена борба за надмощие в живота на човека, като побеждава ту единият, ту другият. Човекът ги разглежда като своята тъмна и светла страна, незнаейки и нямайки как да знае, че това са просто два аспекта на една единна реалност – неговата Душа, единият – отъждествен с формалната природа, а другият – извечен, съвършен, неподвластен на ограниченията на пространството и времето, присъствал винаги и неизменно, макар и несъзнаван. С времето и опита човек постепенно научава, че придържането към повелите на неговата светла страна винаги, макар и не винаги непосредствено и очевидно, води до положителни резултати, облагодетелстващи както него, така и околните; докато следването на гласа на тъмната страна винаги, макар и не винаги непосредствено и очевидно, носи страдание и болка. Така малко по малко, често грешейки и отстъпвайки пред своите слабости, човек започва да се учи да се идентифицира със своята светла страна. Нейните мотиви стават негови мотиви. Доверието му в нейния ,,вътрешен глас” нараства и той все-повече и повече освобождава ,,пространство” в своя ежедневен живот за Духовната Душа.

Под несъзнаваното въздействие на своята Духовна Душа човек започва да си изгражда духовен идеал и да се опитва да го въплъти в живота си. В началото този идеал е смътен и неясен, но с времето, с всяко следващо усилие той да бъде въплътен, идеалът придобива все по-ясни и определени очертания и става все по-възможен за осъществяване. Човек все още не осъзнава, че този идеал не е просто красива визия, която може да бъде реализирана един ден, а е неговата жива, автентична реалност, която търси възможност да се прояви – с много по-голяма сила, красота и възвишеност от всичко, което личността някога може да си представи.

Воден от идеала си, човек предприема усилия да преустрои своя инструмент, т.е. да пречисти и усъвършенства своите тела на проявление – физическо, емоционално и ментално, както и да си представи своя живот и дела в съответствие с този идеал. Тези усилия, всеки успешен опит да се изразят качествата на Духовната Душа (независимо дали личността съзнава или не, че прави именно това) ,,притеглят” помощ от страна на Духовната Душа. Тази помощ може да дойде под много форми: идея, преживяване, среща с човек, който хвърля светлина върху живота и пътя ни, и т.н. и т.н. Това помага за по-нататъшното разширяване на съзнанието на личността и я стимулира за нови усилия към съзнателно развитие, което пък от своя страна отново привлича помощта на Духовната Душа. – Така изграждането на характера се оказва първата и най-важна стъпка в развитието на способността и силата да се призовава помощта на Духовната Душа – нещо, което е от жизнено значение за по-нататъшната еволюция на личността. Този процес на привличане е двупосочен: той постепенно води Духовната Душа към въплъщение, а заточения във формата аспект на Душата – към извисяване и сливане със своята съвършена половина.

Първата стъпка към преустройството, пречистването на носителите се състои в преразглеждането на всички ментални и емоционални форми, които човек чувства, че ограничават съзнанието му и му пречат да проявява своята светла страна. С оглед на своя идеал той следва да реши какви форми би желал да има менталният, емоционалният и външният му живот. Следващата стъпка в този процес е стремежът и постоянните усилия да изрази във външния си живот това свое ново съзнание.

В самото начало това начинание изглежда колосално и неговото успешно осъществяване изисква максимално ангажиране на цялата духовна сила на човека. Силата и светлината, които вече са започнали да навлизат в личността от Душата, имат двойнствен ефект: те активират, придават ,,импулс” както на положителните, така и на отрицателните ментални и емоционални тенденции у човека, били те съзнателни или напълно несъзнателни. В менталното тяло се активират както егоистичните мисъл-форми, така и мислите за служене. В емоционалното тяло се активират както егоистичните желания, така и стремежът към духовния идеал, към Душата. Човек се оказва изправен пред двойките противоположности в себе си, които сега следва да примири. Често в началото пътят на най-малкото съпротивление се оказват унинието, отчаянието и самообвинението. Изправен лице в лице с носените от него негативни тенденции, много от които често със силно деструктивен характер, човек се чувства толкова далеч от своя духовен идеал, че този идеал изглежда като невъзможна химера. За да продължи, човек следва да мобилизира цялата своя сила. Чувството за хумор и умението да се смееш на себе си са незаменими на този етап. Човек трябва да се научи да си самопрощава и да гледа безпристрастно на всички свои негативни черти и слабости като на нещо, което просто следва да бъде преодоляно – без особени емоции и безкомпромисно. Като не се поддава на униние и на чувство за вина, той трябва да престане да подхранва негативните си черти, като насочи вниманието си изцяло към проявление на позитивното у себе си.

Така пътят на пречистването на носителите се оказва път на постоянен самоанализ, на постоянно самонаблюдение и на постоянен самоконтрол. В този процес човек научава, че неговите думи и действия са отражение на онова, което чувства и мисли. Следователно, за да промени поведението си в желаната насока, той трябва да промени чувствата и мислите си. Човек също така научава, че това, което чувства, изцяло зависи от онова, което мисли – защото нашите емоционални реакции по отношение на околните и на ситуациите изцяло зависят от нашите интерпретации на ставащото. Така, за да чувства правилно, човек трябва да мисли правилно, да ,,изправи” мислите си. Човек научава, че критерият за правилно мислене е вътрешното чувство на душевен покой, на вътрешна удовлетвореност и хармония със самия себе си в лицето на своята светла страна.

Усилията за трансформирането на проводниците подпомага засилването на умствената поляризация. Човек все повече започва да ,,живее” в своя ментален свят, опитвайки се оттам да анализира и контролира себе си. Той се научава да мисли самостоятелно и сам да бъде критерий за правилността на мислите и решенията си, съозразявайки се единствено с вътрешния си глас, а не с външни авторитети. От друга страна, с нарастването на умението да контролира мисленето си, човек постига контрол и над своята емоционална природа, откривайки при това, че той вече не е жертва не само на собствените си емоции, но и на емоциите на околните. Контролът над мислите и чувствата естествено се отразява и във външния живот на човека, който започва да се отличава с дисциплинираност, чистота, целенасоченост и хармоничност.

По този начин човек все повече и все повече се прониква от своята Духовна Душа. Проникнатата от Душата личност се отличава с редица характеристики. На първо място това е стремежът към безвредност в мислите, чувствата, думите и делата. Такъв човек неизменно проявява добра воля – желание за мирно и благотворно решаване на всички житейски конфликти. Той проявява разбиране, прошка и обич към всички хора неизменно. Отличава се с изключителна толерантност към начина на мислене на другите. Всичко това му позволява да встъпва в хармонични отношения с най-различен тип хора.

Стремящият се към своя духовен идеал човек открива, че постепенно у него започва да се проявява във все по-голяма степен духовна сила – резултат от собствените му неотклонни усилия да преодолее самия себе си. От друга страна, у него започва във все по-голяма степен да се развива и разгръща чувството на любов към хората, естествена последица от което се явява усещането за блаженство, вътрешен мир и преодоляване на илюзорното чувство за самота и отделеност. В не по-малка степен се увеличава и способността за ясно мислене. – Всички тези положителни резултати са награда за дългите и мъчителни усилия човек да надмогне собствената си нисша природа. Те дават сила и нов стимул на човека да продължи по поетия път на духовно израстване.



Според езотеричното учение постигането на съзнанието на Душата и свързаните с това психически способности е естествен процес. Понастоящем голяма част от човечеството се приближава към това, водена от самия процес на еволюцията. Постигането на съзнанието на Душата ще настъпи неминуемо, така както по-рано в историята човек е постигнал самосъзнание и така се е отграничил от животните. Този процес значително се ускорява тогава, когато на определен етап от своето развитие, както бе посочено, човек започва съзнателно да сътрудничи на еволюционния процес. Съществува също така и метод, посредством който човек може да осъществи окончателна и пълна връзка с Духовната Душа – метод, който му позволява да осъществи това много по-бързо, отколкото това би станало по силата на естествения еволюционен процес. Този метод се нарича медитация и се разглежда от окултистите като научен метод – система от ясни, конкретни правила, набелязващи поетапния път, който следва да се извърви, за да се осъществи окончателното обединение на двата разединени понастоящем аспекта на човешкото съзнание: идентифициращият се с формалната природа аспект и Духовната Душа. Познаването на изложените по-горе основни окултни постулати за природата и устройството на Вселената и човека, както и постигането поне в известна степен на чистота и безвредност от страна на човека, се разглеждат като задължително предусловие към пристъпването към процеса на медитация.

Същността на медитационния метод ще бъде разгледана по-надолу, а сега ще направим кратко отстъпление, за да предложим една по-,,техническа” гледна точка към процеса на израстване на личностното съзнание, която ще хвърли допълнителна светлина по въпроса.

"Нека бъде светлина- каза Създателят на звездите"
Материалите са предоставени с любезното съгласие на делфин-хадзапи
Ако не ние -кой?Ако не сега -кога?
Бъди промяната която искаш да видиш в този свят!