Автор Тема: Крез к`рез какепчухуан!  (Прочетена 3097 пъти)

Гласът на истината

  • Редовен
  • *
  • Публикации: 136
  • Дзен
Крез к`рез какепчухуан!
« -: Октомври 31, 2016, 23:57:22 »
На този ден(посветен на душите на мъртвите и НЕродените)бих искал да разкажа една история,която вървам е в корена на това,което „Западния свят“ отбелязва като „деня на Духовете“ и за едно събитие което мисля е белязало историята на съвременната Земя,въпреки,че следите от него са много добре ИЗТРИТИ и вярвам,че по света съществуват редица организации,които се грижат за това то да си остане такова!Но ще предоставя УНИКАЛНИЯ ШАНС на този форум да се превърне в ПЪРВАТА платформа в историята на съвременната цивилизация,в която то да бъде описано така,както един ОЧЕВИДЕЦ би го описал-далеч от манипулацията на сервилни медии или откровенните ЛЪЖИ на победителите.Става въпрос за ПОСЛЕДНАТА БИТКА НА ТУАТ-ауан-Великата златна раса!

Не вярвам да има по-подходящ ден да започна тази история от този!   >:(
И ще познаете истината,и истината ще Ви направи СВОБОДНИ!

Гласът на истината

  • Редовен
  • *
  • Публикации: 136
  • Дзен
Re: Крез к`рез какепчухуан!
« Отговор #1 -: Ноември 01, 2016, 03:11:18 »
Halloween е празник в редица култури произлезли от Западна Европа свързан с почитта към мъртвите,настъпването на зимата,връзката със света на отвъдното и не на последно място поддържането на „определени“ духове СПЯЩИ!Въпреки че произхода на „празника“ е загубен през вековете и е бил преиначаван и използван за целите на различни култове и религии(традиция,която продължава и до днес)в най-най-древната си известна форма т. нар. „празник“ всъщност произхожда от древен келтски празник в чест на група от хора,които келтите възприемали за техни предшественици и учители акостирали на крайбрежието на древна Западна Европа преди неизвестен брой години в древността.Според келтите именно тези „неизвестни пътешественици“ станали техните първи учители и ги научили как да обработват земите си,как да получават метали и да коват оръжията си,как да управляват племената си-накратко построили тяхната цивилизация!  8)

Според келтите тези „пътешественици“ дошли от земя далече отвъд Западния океан която изчезнала под вълните в ужасяващ катаклизъм и едва малцина от обитателите й успяла да отплуват на време за да спасят живота си.Името и историята на тези народи вече не се помнят и смея да твърдя,че освен „прахът на историята“,който бавно поглъща всичко за забравата им допринасят и множество чисто „човешки“ фактори,които определено НЕ желаят ИСТИНАТА да излезе наяве и човечеството да научи повече за произхода си.Но да се върнем на келтите-те отдавали голяма почит на тези древни „пътешественици“,които никога повече не могли да се завърнат в родината си и извлекли голямо количество познания за тях.Те са достигнали статут почти изравняващ ги с техните „богове“ и не е чудно да се предположи,че местното население се едържало с тях като с такива.Можем дори да кажем,че историята на Европа нямаше да е това,което е днес без намесата на техните познания и напътствия.Какво се е случило с тези „пътешественици“ не се знае със сигурност-може да са отпътували за други далечни земи,може да са загинали в търсене на нови пътища през океана или други оцелели от културата си,а може и просто постепенно да са се слели с народи по чиито крайбрежия са акостирали икултурата им да се е претопила в тази на местното население докато от тях не е останала и следа.Аз лично съм привърженик на последното,но както казах историята мълчи по този въпрос.От тях баче е останало богато наследство,което има следи и до днес в митолете,легендите и културата на техните приемници,или може би по-точно е да се каже-наследници.Така,че в исвестен смисъл те са живи и до ДНЕС!

Сред тях остава легендата за ПОСЛЕДНИЯ ден на старата цивилизация-точно преди настъпването на зимата когато се е случил Велик катаклизъм в резултат на койтотяхната земя изчезнала под океана,а повечето от тях умрели.Именно почитта към техните предшественици ги карала преди приближаването на зимата всяка година в деня,който по-късно се превърнал в днешния „празник“ Вси Светии да се събират да почитат умрелите си другари,роднини,приятели и загиналата си цивилизация за да им осигурят памет която да протича пез вековете и да са сигурни,че тяхната култура НЕ е забравена.И точно тази трядиция келтите са вземи.Само,че това НЕ е било „празник“,а ден за ПОКЛОНЕНИЕ пред един Велик народ застигнат от ужасна гибел.Детайлите около това събитие са изгубени в историята,а както казах и може би умишлено скривани и от ден на скръбта и паметта този ден се е превърнал в ден на мъртвите,а по късно с идването на Римската империя,а след това и на християнството-и в ден на почитта към умрелите и „светиите“,които трябвало да бдят над тях.Истинската легенда обаче се е загубила през времето и християнството е демонизирало празника свързвайки го с вещици,призраци,чудовища и прочее ЗЛИ сили,от които хората е трябвало ДА СЕ ПАЗЯТ скривайки ИСТИНСКАТА му история в редки хроики,които едва са оцелели до наши дни.И така духовете на отдавна загиналите ДРЕВНИ жители на потъналата цивилизация са станали нещо,от което хората е трябвало да се пазятНЕ да се УЧАТ,тяхната история-табу,а денят на тяхната смърт НЕ ден на ТРАУР,а-празник!И така и до ден днешен когато нови ВЛАСТимащи ваят нови традиции и нова култура на гърба на УМРЕЛИТЕ и добавят нов пласт на забрава за истинските корени на този ден и за това какво е станало тогава до толкова,че претъпкания от сладки и тиква народ съвсем вече е ЗАБРАВИЛ дори да ТЪРСИ истинските корени на този ден и ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО му.

И може би ТОЧНО СЕГА е времето да започна да разказвам една история....  :)
И ще познаете истината,и истината ще Ви направи СВОБОДНИ!

Гласът на истината

  • Редовен
  • *
  • Публикации: 136
  • Дзен
Re: Крез к`рез какепчухуан!
« Отговор #2 -: Ноември 08, 2016, 01:35:10 »
Преди много много години Земята не изглеждала така както изглежда сега.Над океана се издигали високи планини и обширни соленоводни езера-вътрешни морета заемали голяма част от това,което е днес Азия,както части от Африка и Амазония.Температурите били по-ниски и повърхността на планетата била покрита с дебела ледена покривка в най-северните и най-южните й части,а равнището на океана било по-ниско от сега.За сметка на това океаните били по-дълбоки,а „вътрешната Земя“-да НАИСТИНА под краката ни съществува цял един свят,за който не знаем почти нищо,но който е не по-малко важен за планетата ни и дори по-учудващ от нашия на повърхността-та,„вътрешната Земя“ държла повече от водите на планетата,отколкото сега и океанът й бил далече по-голям и дълбок директно свързан с нашия чрез система от „канали“(по-скоро тунели през кората и мантията на планетата)позволяващи много по-голяма част от сушата да заема повърхността на планетата отколотоко днес.Тогава съотношението суша:вода на повърхността на Земята било приблизително 50:50 или може би 40:60,ако броим и вътрешните морета(под вътрешни морета разбирам както соленоводни басейни оградени изцяло от суша,така и големи пресноводни езера,така че в контекстът използван тук значението на думата „вътрешно море“ не може да бъде разграничено от това на-много голямо езеро),поради което на повърхността на планетата имало и континенти,които сега вече ОТДАВНА са се озовали на морското дъно или са се запазили само като отделни групи острови-блед спомен от някогашните им огромни размери!„Изтеглянето“ на огромни маси вода в ледените шапки на Антарктида и северните части на Азия,Европа и Северна Америка,както и далеч по-дълбокият „вътрешен океан“ в сърцевината на планетата давали възможност по-голяма част от повърхността на Земята да остане над морското равнище в сравнение със сега и поради тази причина съществували огромни земни маси,които вече се намират под водата,континентите били по-обширни от сега,тъй като морското ниво било по-ниско и планините били по-високи и величествени от сегашното.Именно в такъв свят се родила и живяла „расата“ Туатауан!  8)

Климатът бил по-студен,но и по-влажен и обширни пространства от Земята били покрити с гори и езера захранвани от честите дъждове.Обилието на вода и високата влжност правели възможно захранването на огромни реки по повърхността на планетата течащи през плодородни низини и плата кипящи с живот често свършващи не в океана,а в обширни вътреконтинентални езера,т.нар. „вътрешни морета“.В момента тези езера там където все още са останали са просто едно „бледо подобие“ на някогашния си размер,а дълбочината им-просто смешна в сравнение с това,което те бяха ТОГАВА!Представете си сегашната пустиня Сахара като зелена градина пълна с гори,реки и зелени простори обитавани от всякакви видове малки и големи зверове с 3-4 огромни езера сред нея(днешното езеро Чад е една локва в сравнение с езерата от онова време).Представете си цяла днешна Амазонка като едно огромно вътрешно море насред Южна Америка заобиколено от гори и планини.Представете си пустините Гоби и Такламакан в днешна Азия буквално под стотици метри ВОДА!Земята днес и Земята тогава са много много различни една от друга!

В този свят насред днешния Атлантик се извисяваше могъща планинска верига от „ледената река“-Ваам вуадирин(к)мат покриваща северния край на планините на юг чак до тропиците където палещата слънце изгаряше всичко живо с лъчите си през деня.Простираща се почти от екватора до Арктическия океан тази планинска верига беше „гръбнакът“ на един сравнително малък,но все пак просторен континент с размер приблизително този на Европа в наши дни.Величествените й върхове бяха покрити със сняг дори и в тропиците,а буйни потоци се превръшаха в пълноводни реки извираши от зъберите й.Наистина,тези планини бяха „люлката“ на не една или две Велики цивилизации и тяхната история бе написана върху снежните върхове,дълбоките долини и прашните полета на тези планини.Наричахме ги к(х)афта или в много груб превод-„Змията“,защото тези планини се виеха като вириги от върхове около източното океанско крайбрежие на земята ни така както змия се извива когато се спуска към плячката си.Високите върхове на планините й бяха покрити със сняг през цялата година освен там където гореща лава не се срещаше с дебел лед и от върха се стичаха непрекъснато потоци от лава и облаци от пепел.Цялата Змия беше осеяна с вулкани,а земетресенията бяха ежедневие-до там,че дори не ги забелязвахме.Но тази пепел беше добра почва за всякакви култури и никога не сме имали проблеми с изхранването си,а в планините имаше обилие на всякички метали и още от дъблока древност използвахме недрата им за да копаем много метали.Животът ни винаги беше свързан с тези планини и цялата ни цивилизация се намираше в подножието им.Вода,метали,плодородна вулканична пепел-съвършеният ТОР за всички растения,защита и дървесина-много неща без които не можехме идваха от тези планини!

Змията на изток свършваше стръмно в морето оставяйки едва една тясна линийка земя между планините и морето,но на запад релефът беше много по-полегат и след заснежените върхове се редуваха няколко реда от все по-ниски и по-ниски планини(често покрити с гори)разделени от дълбоки долини зад които започваше огромно поле стигащо чак до океана.Малко и хълмисто в горещия юг това поле се превръщаше в огромна равнина без каквито и да е било възвишения,с лъкатушещи се из плодордни нивя пълноводни реки и плитки езера пълни с риба на север свършвайки чак в „реката от лед“ далеч далеч на север почти допирайки това,което днес е Северна Америка в най-най-северната част на континента.Единствено снежните върхове на Змията се виждаха над огромното поле често бълващи облаци от черна пепел,която успяваше да си пробие път към небето дори и през най-дебелият лед.Целият ни живот се въртеше около Змията и западните равнини като това,което едното не можеше да ни даде,идваше от другото и обратното-храна и простор от равнината и метали и вода от планината.На тази земя имаше ВСИЧКО от което се нуждаехме за да се развиваме!
И ще познаете истината,и истината ще Ви направи СВОБОДНИ!

Гласът на истината

  • Редовен
  • *
  • Публикации: 136
  • Дзен
Re: Крез к`рез какепчухуан!
« Отговор #3 -: Ноември 11, 2016, 00:56:38 »
Наричахме земята си Традарак,което може изключително грубо да се преведе като „грубата“,„тежката“,„желязната“,„металната“ или дори „огнената“ обител.Канотата традарак е съставена от 2 ноти-трад- и -(д)рак-първата означава нещо тежко за преживяване,трудно за правене или по-точно някакво действие,което изпитва характерът на провеждащия го,а (д)рак означава земя,но не земя като пръст или като някаква обикновенна територия(затова си има други ноти и каноти),а земя върху която е построено жилище или в по-широк смисъл-тази територия която се използва от човек за да може да задоволява той ежедневните си нужди.Например едно голо поле не е част от (д)рак-ът докато не започне да се обработва.Чак след това става част от нея.Територия,която не се използва за някакви конкретни цели от говорещия не може да се включи в (д)рак-ът,дори и ако той е изградил някакви сгради върху или му се налага да минава през нея на път към някаква негова цел.Така традарак всъщност означава тези земи,на които живеем,но животът ни там минава в трудност!(Естествено това също е един ГРУБ превод и ако сте научили нещо за хуасаут-а досега от моите теми,то трябва да е,че НЕ трябва да приемате преводът,който ви давам като АБСОЛЮТНА истина,а винаги трябва да се вглеждате в малките детайли за които говоря за да можете да разберете какво е точното значение на думите ми.)

Този континент не винаги е носил наименованието традарак,но за да ви спестя десетки хиляди години война и мир,насилие и разбирателство,прогрес и регрес,мъки и радост и още много други спомени просто ще кажа,че това е последното име,което този земен масив носеше по времето на самия край на историята ни точно преди последната битка,на която съм посветил тази тема.Наименованието не е избрано случайно,защото както радостите,така и мъките,които тази земя е видяла са достатъчно да подложат всеки един народ на толкова жестоки изпитания,че често оцеляването му да се стори невъзможно.Но именно в тези моменти,когато самият живот те тества разбираш истинското му значение и стойността на всичко в него.Това е едновременно благословия и проклятие,защото именно в мъката на преодоляването на множество трудностти откриваш радостта от живота,чрез борбата разбираш стойността на победата,с оцеляването си разбираш цената на живота и именно времето прекарано в борбата с многобройни трудностти накрая ти донася сладостта от живота.За много от хората живеещи в тази епоха може би ще е много трудно да разберат защо сме си кръстили земята „земя на изпитанията“.Може би да възвеличаваш трудносттите и да се радваш на изпитанията ще бъде нещо,което Вие уважаеми читатели няма да можете да разберете,но тогава,тогава,тогава мисленето ни беше съвсем РАЗЛИЧНО.В онази земя тогава бяхме свикнали да се радваме дори на мъките си и да се учиме от грешките си.Да посрещаме с високо вдигната глава изпитанията и да не бягаме от битките.Именно този Дух беше и причината да решим да кръстим родината си „земя на изпитанията“ и да останем ДОВОЛНИ от името й,защото то всеки ден ни напомняше както колко крехък е живота и как всичко може да се промени светкавично за да не се възгордяваме от това,което сме постигнали,както и че всички успехи в живота идват след МНОГО труд,а често и мъка,и сълзи,и пот,така че трябва да СВИКВАМЕ,че всичко което се постига идва след МНОГО вложен труд и не трябва да се подвеждаме по мисълта за „лесни успехи“.Именно и тези качества бяхме калили през цялата си история и сега гледайки назад през годините си давам все по-ясна представа колко ГЛУПАВИ бяхме в последните мигове на историята си когато дори само за кратко ЗАБРАВИХМЕ,о,да,наистина ЗАБРАВИХМЕ СВОИТЕ СОБСТВЕНИ ДУМИ и се ВЪЗгордяхме толкова много,че нашите собствени пословици се превърнаха в празни думи за НАС САМИТЕ,нашата собствена история се превърна в далечен разказ за НАС САМИТЕ,а нашите дела се обърнаха срещу НАС!

Мислейки си сега с ретроспекция за времето тогава и за нашето собствено поведение,ако само МОЖЕХ да се върна обратно и да подСЕТЯ останалите за значението на името на СОБСТВЕНАТА НИ ЗЕМЯ,за добрите стари доказани с много опит,кръв и сълзи думи,че нищо не се постига лесно,всичко си има своята цена и че човек ВИНАГИ трябва да очаква животът да му поднася изпитания,а не лесни победи си мисля,че НАЙ-голямата загуба в историята ни можеше да бъде предотвратена,че историята ни можеше да се ОБЪРНЕ,че до последния момент можеше да осъзнаем грешките си,че Бог ни беше дал достатъчно знаци за предстоящето и ако само бяхме погледнали в историята си и се бяхме слушали в думите изковани от собствените ни традиции днес историята на Земята можеше да бъде КОРЕННО РАЗЛИЧНА!

Но,уви...забравихме,макар и за кратко,от КЪДЕ идвахме,КАКВО бяхме преживяли и КАК бяхме решили да живеем!Забравихме дори значението на името на собствената ни земя и хилядолетията на изпитания,които то носеше в себе си.И получихме жесток урок за това.
И ще познаете истината,и истината ще Ви направи СВОБОДНИ!

Гласът на истината

  • Редовен
  • *
  • Публикации: 136
  • Дзен
Re: Крез к`рез какепчухуан!
« Отговор #4 -: Ноември 11, 2016, 16:53:50 »
Но земята Традарак не беше единствената суша на Земята по онова време,нито пък нашата цивилизация първата в историята на човечеството(както виждате не сме и последната  :)  ),а също така и НЕ бяхме сами във Вселената,с което започвам да говоря за следващата важна част от „историята“ си-кратко описание на културата и историята ни и още по-важното-на събитията които доведоха до последната битка на която е посветена тази тема.Но тъй като смятам,че това описание включва наистина много „материал“ и за да трябва да ви обяснявам всички подробностти ще ми отнеме твърде много време и място,за което НЕ виждам кой знае какъв смисъл,за това реших,че най-удобното решение в момента е да е концентрирам само върху сбитията довели до тази битка(и съответно КРАЯ ни)без да заемам твърде много място и съответно от вашето време за да разяснявам различни епизоди от историята ни,елементи от кулутурата ни или аспекти от организацията на обществото ни.Ще разгледам малко по-подробно само „основните играчи“ в историята на Земята и в междузвездното пространство по наше време,които освен че са съществена част от историята ми,също смятам,че все още са АКТИВНИ и до ден днешен поради което тяхното познаване всъщност е НЕ само запознаване с миналото,а и „снимка на настиящето“,а защо не и „прозорец към БЪДЕЩЕТО“?Също така смятам да отделя повече внимание и на нашите познания натрупани в различни сфери по времето на края ни и на нашата духовност,традиции и учения,защото тъй като това е форум насочен,да го кажа така-към Духовния растеж смятам,че тези познания и разбирането на нашата духовност и история,която ни доведе до този край през погледа на очевидец може да бъде добра „храна за размисъл“ за хора,които вървят по пътя на Духа и тази история и познания могат да се използват от тях като извор за ценни сведения за различни посоки,които тозипът може да вземе и за поуки,които те самите могат да използват по своя собствен път.За това смятам,че насочването ми към тези теми се вписва в „духът на форума“ и моята история сама по себе си го обогатява като дава една различна гледна точка за събития,които и преди са циркулирали в тези среди,но не и по този начин,не и от тази гледна точка и без значение дали ще й повярвате или не тя може да бъде полезна за вас дори само като алегория и интересна история за един народ вървял по същия път,но напаравил ФАТАЛНИ грешки по него,а не като извор на факти.

Ако дори само се съгласите да дочетете тази история бих искал да Ви кажа:

Благодаря Ви!
И ще познаете истината,и истината ще Ви направи СВОБОДНИ!

Гласът на истината

  • Редовен
  • *
  • Публикации: 136
  • Дзен
Re: Крез к`рез какепчухуан!
« Отговор #5 -: Ноември 12, 2016, 02:46:35 »
Ние се родихме в най-южния край на Традарак-а,там където Змията се потапяше дълбоко във водите на това,което днес се нарича Атлантически океан в земите между екватора и тропиците под изпепеляващите лъчи на свещенното слънце,но нашата история не се ограничаваше само до тази земя,нито пък само в рамките на Традарак-а или пък на нашата планета Земя.Всъщност с течеие на времето отидохме доста далеч,но в началото беше изпепеляваната от лъчите на жаркото слънце хълмиста пустош нарязана от няколко високи планински вериги завършващи с издигащ се в леденици вулкани на изток пустош,която наричахме родина.  8)  По това време в самото начало на историята ни имаше еин период от време когато наистина си мислехме,че може би сме единствените хора на света,защото обществото ни започна в земя изолирана от пустош,вулкани,планини и море от останалата част на континента и в първите няколко хилядолетия на историята ни е развивахме съвършенно затворени вътре в себе си и откъснати от останалата част на Земята докато успяхме да развием нашата култура,традиции,език,писменност и изобщо всичко онова,което превръща животното в човек,племето в народ,а навиците-в култура!Няма да ви занимавам подробно с писанието на тези хилядолетия,тъй като няма да ми стигне мястото,ако ще и да посветя цялата тема САМО на това,а просто ще ви кжа,че на практика ВСИЧКО,което ви „спускам“ като познания на нашия народ и ВСИЧКИ наши традиции,обичаи и култура,за които ви говоря тук в този фору започват именно от този хилядолетен период на затвореност в собствените земи под лъчите на Слънцето,затова той заема изключително важно място в историята ни,макар и цивилизацията ни да не се отличаваше с кой знае колко високо ниво на технологично,социално или интелектуално развитие за тези години.Но точно тогава посяхме семето на нашата Духовност,което Аз вярвам все още НЕ е угаснало дори и до ДНЕС!Защото колкото и време да минава Дух-ът изграден през онзи дни НЕ успя да се промени или да потъне в забрава и обществото,което изградихме тогава остана с нас през ЦЯЛАТА НИ ИСТОРИЯ!Можете да си представите културата ни тогава като едно доста „примитивно“ индианско племе направило първите стъпки към създаването на цивилизация-на народ,на социална организация и йерархия,която ще го поддържа във времето,но едновременно с „ниското“ му ниво на знания за света и технология и слабата организация и като един единствен НЕпримирим Дух,който се роди за живот „просто“ за да бъде!

И тук искам да направя едно важно уточнение-през онези времена продължителността на деня и броя на дните в годината беше кажи-речи същият както сега(правя това заключение базирайки се на факта,че ден се отчиташе според една „специална“ мерна единица известна като брой вдишвания и един ден идаше 214 вдишвания,което е около 65 000,а като знам колко време е едно вдишване и го сравнявам към своето усещане за продължителността на секундата имам чувството,че е малко повече от нея,а при положение,че един ден сега има около 86 000 секунди и освен положението на съзвездията и скоростта на движение на Земята през това време беше сходна с тази,която сега наблюдавам стигам до извода,че просто няма как продължителността на деня и годината да се е различавала в голяма степен от тази,която е днес),но тъй като в небето нямаше Луна(да по онова време този сателит просто липсваше-и не НЕ ме питайте КОЙ докара луната тук,защото Аз лично не съм присъствал на това събитие и затова НЕ мога да ви отговоря)времето се измерваше в мерни единици равни на броя на съзвездията през които преминаваше Земята по време на обиколката си около слънцето,които можеха съвсем ясно да се видят в нощното небе-и да това са тези същите съзвездия,които и днес са част от зодиака ни,НО с едно сериозно изключение-ние наблюдавахме 13 съзвездия в небето си,а НЕ 12 и съответно годината се делеше на 13 части чиято продължителност съответстваше на времето за „изгрева“ и „залеза“ на едно съзвездие-тоест времетокогато то взимаше „главната роля“ в нощното небе ориентирайки се точно СРЕЩУ Земята.Всяка част на годината посветена на едно съзвездие имаше по 28 дни,като само ракът-съзвездието с което започвше годината имаше 29.А през няколко години в зависимост от звездите,които наблюдавахме ни се налагаше да прибвим или извадим по някой ден към годината,което ставаше за сметка на дните посветени на съзвездието Козирог.Както казах използвахме календар с 13,а не с 12 съзвездия като освен добре известните ни и днес 12 съзвездия имахме и още едно,което не фигурира в нашия календар въпреки,че Земята до колкото ми е известно и до ден днешен преминава през него-съзвездието на Змиеносеца между Стрелеца и Козирога.То също беше един от нашите „месеци“.
И ще познаете истината,и истината ще Ви направи СВОБОДНИ!

Гласът на истината

  • Редовен
  • *
  • Публикации: 136
  • Дзен
Re: Крез к`рез какепчухуан!
« Отговор #6 -: Ноември 12, 2016, 15:28:51 »
За измерване на периодите съставени от години обаче не използвахме векове,хилядолетия или каквито и да е било други форми на измерване на времето съставени от кратен брой на годините,а астрономически събития,или по-точно казано-прецесията на Земята.Както знаете Земята се върти около една невидима ос разположена в равнината на съзвездията и така както те се сменят през годината,така и цялата планета променя разположението си през годините разделяйки времето на отделни „ери“ в зависимост от това къде точно се намира Земята спрямо съзвездията през определена ера.Така времето за една прецесия се наричаше(а и ВСЕ ОЩЕ се нарича,защото този календар е валиден и до днес)една „голяма година“ и чрез него още от дълбока древност се ориентирахме в кое време живеем и какво ще последва след него.Голямата година е около 32 000 години,ери в нея-около 2200години всяка.Затова и мога да ви говоря за историята на Туатауан в рамките на тези „големи години“,защото нашето измерване на времето в по-голям „план“ се ориентираше иманно от тях.В историята на Туатауан има 3 такива „големи години“,което означава,че тя обхваща някъде около 50 000-60 000 хиляди години,като цифрата се колебае,защото в самото начало на историята си все още не разбирахме достатъчно от астрономия за да можем да разберем колко е една „голяма година“ и на какви ери се дели тя.Но тъй като самото основаване на нашата цивилизация беше БАВЕН процес и така както си спомням ни трябваха поне едно 100 поколения за да можем да достигнем ниво на завършена култура(изграждането на социалната организация и Духовността,която си остана с нас през цялата ни история,за което ви говорех в предходния пост)от проста „сбирщина“ от племена и кланове населяващи пустошта и планините,то смея да твърдя,че реалните цифри на продължителността на историята ни е от порядъка на 60 000-65 000,а може би дори и 70 000 години,като продължителността на първия „цивилизационно-оформящ“ период не може да бъде точно определена,защото тогава още не се бяхме научили да броим ерите от „голямата година“.

Както можете да видите обаче от тази информация историята на Туатауан е далеч ПО-ДЪЛГА от тази на съвременните цивилизации и дори да броим времената още от дълбоката древност до сега на тази цивилизация историята ни спокойно може да я включи 10-тина пъти и ПАК да остане място!  ;D

Това е за да можете само да прецените за каква „разлика в нивата“ става дума когато сравняваме Туатауан и тази цивилизация като исторически опит,ниво на духовно познание,развитие на технология и наука и т.н. и защо Аз не се обръщам към съвременната ни цивилизация за „съвет“ когато търся отговор на въпросите си,а се „ровя“ в спомените си!  8)
И ще познаете истината,и истината ще Ви направи СВОБОДНИ!

Гласът на истината

  • Редовен
  • *
  • Публикации: 136
  • Дзен
Re: Крез к`рез какепчухуан!
« Отговор #7 -: Ноември 12, 2016, 16:52:39 »
Истината е,че по времето на първата прецесия в историята ни и ние самите не можехме да измерим времето,което ни отне за да изградим културата си,но за това време имахме възможност да се превърнем от разпокъсани „пустинни племена“ в ЕДИН народ!За да стане това бяха необходими наистина много много години и неизмерим брой битки и конфликти мужду отделни „групички“,„племена“ или „кланове“ населяващи територията в най-южния край на Традарак-а.Трябваше да се усъвършенстват много обичаи и „ритуали“ докато те се превърнат в традициите на културата ни,да се открият много нови занаяти и технологии и не на последно място-да се открият отговорите на „Големите въпроси“-кои сме ние,защо съществуваме,как трябва да живеем,как човек трябва да се държи към човека,как се управлява една държава,кое е справедливо и т.н..Също така много нарастнаха познанията ни за света и нас самите.Неща,които днес наричаме философия,духовност,религия и политика бяха открити и от нас през тези времена.Постепенно с развитието на занаятите и технологиите стана възможно да строим „градове“-първоначално поселища за през цялата година за да престанем да скитаме през земите си в търсене на храна,после селища,кдето да се събират мъдреците и учителите ни и където да могат да се съберат представители на различните племена за да могат да решават проблеми заедно,а накрая и целогодишни населени места където живееха хора добиващи и обработващи различни метали,скали,скъпоценни камъни,целогодишни складове за храна,градове където се тъчаха различни платове и се шиеха дрехи,градове библиотеки,където се събираха мъдреците ни и могъщи селища изсечени в скалите на планините ни където най-силните и мъдрите от нас се съвещаваха по най-важните ни въпроси.Този процес отне хиляди години,но в края му вече бяхме спрели да се делим на отделни племена и кланове,бяхме спряли да делим земята си и бяхме съставили редица правила и традиции кой и как може да я ползва за да няма конфликти между отделни наши групи,бяхме създали хуасаут-а си(да той е едно от най-старите ни „открития“-един от „крайъгълните камъни“,които държаха обществото ни заЕДНО),имахме една култура,един „морал“,една система от закони и традиции с които с които да се управляват хората,постигнахме едни и същи разбирания за добро и зло,правилно и грешно,хаос и хармония,справедливост и несправдливост,една система от вярвания и ритуали,едно и също „разбиране“ за това какво е Дух(още от тогава идва идеята за (К)ху-то),човек,съдба,Бог,сътворение,сили,карма,какво става след като плътта умре,има ли прераждане и т.н. и т.н.-накратко имахме обща религия.И така в края на ерата на козирога през тази първа „голяма година“ вече се бяхме превърнали в един народ!

Да разделям тази голяма година на подпериоди и да ви разказвам за стотиците,ако ли не и хиляди премеждия,които все още помня от това време би значавало да трябва да отделя цели дни,ако ли не и седмици САМО за да пиша в този форум,затова просто ще кажа,че за хилядолетията,които обхващаше този период нашият фокус остана само върху нашето вътрешно състояние и въпреки,че имахме възможността ние НЕ се решихме да създадем цивилизация,която да излезе извън пределите на земите ни и да се опитаме да изградим „империя“ или нещо подобно разширявайки се в пределите на Традарак-а и отвъд него.Не че нямахме технологиите или населението за да го направим,а просто НЕ искахме!Когато един път успяхме да се изправим срещу стихиите бушуващи по нашите земи и разабрахме,че сме по-силни заЕДНО ние решихме,че от тук нататък нашата съдба е да СПРЕМ да се делим на отделни племена и родове и да продължим да живеем като едно ЦЯЛО-урок,който си мисля,че дори и съвременните народи в тази цивилизация НЕ могат да научат,въпреки че днес те имат много ПОВЕЧЕ и знания,и технологии,и население,и възможностти от колкото ние тогава.А ние научихме този урок още докато се биехме с КАМЪНИ и знанията ни за света не надминаваха земята,небето и това което могат да видят ОЧИТЕ НИ!Каква трагедия за „модерния свят“,нали!?    :-\
И ще познаете истината,и истината ще Ви направи СВОБОДНИ!

Гласът на истината

  • Редовен
  • *
  • Публикации: 136
  • Дзен
Re: Крез к`рез какепчухуан!
« Отговор #8 -: Ноември 12, 2016, 18:03:56 »
Но накарая се оказа,че изборът ни да НЕ се „занимаваме“ със съседните нам земи и народи се обърна СРЕЩУ НАС!   :'(

Докато ние спокойно се развивахме през хилядолетията и изграждахме културата,народа и цивилизацията си на север от нас едно друго „племе“ набираше сила!Както ви казах нашата „малка земичка“ беше само една МАЛКА ЧАСТ от Традарак-а-има-няма 10% от цялата територия на континента разположени в неговата най-южна тропическа част.Оградени от пустош,стръмни планински вериги и вулкани от север и море от другите 3 страни нашите малки земи представляваха един малък полуостров издаден в Атлантическия океан от материка на Традарак-а.Горе-долу с територията колкото днешна Западна Европа тази земя не беше една от най-големите райони на континента и отвъд северната й граница лежаха други значително по-големи земи.Бяхме свързани с тях само чрез един тесен и изключително стръмен път минаващ покрай морето под непристъпните зъбери на планините на Змията и чрез обширна пустиня на север,която обаче беше толкова безводна,че нямаше човек,който да е способен да носи достатъчно вода,че да издържи преход от единия до другия й край.

В началото на историята си си мислехме,че може би сме единствения народ на Земята,но още с началото на развитието на културата ни разбрахме,че това не е така.Периодично от север през тънката линийка земя покрай морето в подножието на Змията идваха скитници от един друг народ,който живееше на север от нас и обитаваше обширно плодородно поле на север от безводната пустош.Наричахме ги червените заради кърваво-червения цвят на кожата им и те бяха нашите единствени съседи през това време.От откъслечните ведения донесени ни от различни скитници постепенно след много много години усяхме да разберем,че червените не се народ,който харесваме!Много по-жестоки и агресивни от нас те имаха навика да делят земите си на безброй малки „царства“ управлявани хладнокръвно от безскруполни монарси,чиято единствена цел беше да натрупат колкото се може повече земи,население,метали,жени,изобщо ВСИЧКО,което човешкото око можеше да пожелае и да властват над него.Но тъй като техните царства непрекъснато бяха във война едно с друго и през цялото време монарсите им трябваше да се борят срещу всички,които искаха да застанат на тяхно място те нямаха навика да издържат дълго време и често по земите им имаше войни и безредици предвещаващи края на едни и началото на други царства.Понякога изпращахме и наши хора до техните земи за да ни кажат те какво са видели,но твърде често те не се връщаха,а тези,които се връщаха разказваха за ужасяващи истории за бедни села и огромни дворци и замъци пълни с всякакви удобства и лукс за царете.За плодородни земи обработвани от изгладнели хора.За жестоки войни и изплашени селяни.За огромни хареми и царски дворци.И докато ние изградихме общество за което НАЙ-важното беше да останем заЕДНО,то червените просто преминаваха през цикли от време когато едно или друго царство вземаше надмощие над останалите,неговите войници ограбваха и опустошаваха земята на съседите си,пленяваха жените им и поробваха децата им и пак така докато това царство не се разпаднеше и на негово място идваше друго такова.Докато ние съхранявахме традициите си и градяхме нови върху тях,червените просто преминаваха през цикли на възход,когато една династия вземаше властта над по-голяма част от територията им,изграждаше своите градове и дворци,населението се увеличаваше и технологиите им се подобряваха и след това всичо отиваше по дяволите когато друга династия превземеше земите им или тя самата се самоизяждаше от вътрешни борби.Докато ние се стремяхме към мир,покой и яснота на СЪзнанието,червените се стремяха ПРЕДИМНО към нови земи и роби,нови богатства и метали,жени,храни и каквито и да е било източници на луксозни стоки и материали.За нас най-важно бе познанието и онова състояние на КРИСТАЛНА ЯСНОТА на съзнанието,което идва когато разбереш нещо ново и наистина ВАЖНО за Духът си,докато при червените винаги НАЙ-важното беше ВЛАСТТА било то над земи,стоки,роби или войници.Докато ние гледахме навътре,те гледаха навън!
« Последна редакция: Ноември 12, 2016, 20:18:45 от Гласът на истината »
И ще познаете истината,и истината ще Ви направи СВОБОДНИ!

aredhal

  • Новичък
  • *
  • Публикации: 1
  • Дзен
Re: Крез к`рез какепчухуан!
« Отговор #9 -: Ноември 12, 2016, 19:36:00 »
Много е интересно. Искам да знам и останалата част от историята, моля.

Гласът на истината

  • Редовен
  • *
  • Публикации: 136
  • Дзен
Re: Крез к`рез какепчухуан!
« Отговор #10 -: Ноември 12, 2016, 22:34:22 »
Спокойно,aredhal.Правя всичко,което мога!За мен дори и един човек да ме прочете,това е голям успех!Просто искам да го разкажа,пък докъдето стигне информацията.Днес и утре съм решил да посветя времето си на писането тук и да стигна докъдето мога-ако е възможно да стигна до времето точно преди последната битка и да обясня кои сили се бяха изправили там и предисторията й.Ако имам време ще продължа и по-нататък,но все пак нали се сещаш,че всички имаме неща,които трябва да вършим от време на време.Сега не съм на работа,но все пак трябваше да стана и да си сготвя вечерята и да ям,например,нали се сещаш?  ;)

Имам и едни ангажименти за тази вечер,но все пак ще продължавам да пиша докато мога!Тази събота и неделя ще дам всичко,което мога за да продължа темата и ако мога да я завърша.Обещавам!

И така продължавам от там докъдето бях стигнал:
За съжаление скоро узнахме истината за червените,макар и в началото да НЕ искахме да й повярваме.С течение на времето докато се развивахме и научавахме все повече за светът и себе си,усъвършенствахме технологиите си и обществото си,изграждахме традициите си и развивахме техниките си за медитация също така попадахме и на все повече червени бегълци,изгнаници или просто скитници,които успяваха да достигнат до земите ни през снежните планини или през стръмния път покрай морето.И от техните истории постепенно успяхме да „сглобим“ историята на тяхната култура.Оказа се,че тя е толкова древна,че и те самите не знаеха колко и колкото повече научавахме за тях толкова повече разбирахме,че те са по-древна цивилизация от нас,всъщност много по-древна.Някой от тях разказваха за древни времена преди неизброим брой години когато техния народ е имал машини способни да летят в небето,а дори и да достигат до звездите.Че те са имали „магии“ с които са могли да врещат мъртвите пак към живот,да създават нови животни и растения да превръщат камъните в метал и обратното и да правят какви ли не магии и дори да пътуват в самото време,но с времето техните управници станали твърде алчни,твърде горделиви,твърде високомерни,твърде жестоки и започнали да грабят богатства НЕ само от Земята,но и от звездите!Стигнало се до ТЕЖЪК сблъсък между тях и други звездни хора,те изгубили войната и за наказание боговете разрушили градовете и богатствата им и ги оставили да се скитата из земята бедни,гладни и слаби.Всъщност някой от тях казваха,че боговете от небето ги били наказали заради лошотията им като им дали гладът и бедността като изпитание дали ще могат да възвърнат първоначалната си сила,но този път да се НАУЧАТ от грешките си и да не се върнат отново същите алчни,жестоки и властолюбиви,както преди.Други пък казваха,че предците им именно СА били тези богове на които наследниците им днес се молят и че предишната им цивилизация била толкова мощна,че НЕ успяла да „омиротвори“ своите собствени сили и освободила такава огромна сила,че сама унищожила градовете си.Тогава не можехме да разберем каква е истината,а и самите червени не бяха сигурни за отговорът на този въпрос,но постепенно стигнахме до извода,че просто НЕ е възможно всичките им истории да са лъжи и че преди да се появим ние тази земя е била обитавана от червените,с които се е случило някакво огромно БЕДСТВИЕ-дали е било естествено или изкуствено ние нямаше как да знаем,но се съгласихме,че каквото и да е сполетяло цивилизацията им те не са сивзели поука!Наследниците й точно както предците си се деляха на управляващи и подчинени,на господари и роби,на силни и слаби и се държаха един с друг както хищници и жертви.Ту създаваха някоя мощна династия,която да обедини земити им и да създаде и да построи велики градове и дворци,ту царствата им се разбиваха на стотици малки враждуващи господарства и отново започваше „вечната битка“ кой ще вземе най-много земя,богатства,роби,жени,метали и въобвще всичко,което може да се окраде!(НЕ искам да обиждам съвременна България,но тази държава малко-е не твърде много-ми напомня на такова червено царство).Затова мисля,че НЕ бива да ви учудва,че ние постепенно започнахме да ненавиждаме червените,а и те ни отвърнаха със същото.

Докато нашата култура растеше ние предпочетохме да се концентрираме върху нашия вътрешен свят и веднага щом успяхме да разрешим проблемите с осигуряването на достатъчно храна,вода,подслон,метали и други стоки необходими за оцеляването на населението си се обърнахме НАвътре към самите себе си прекарвайки хиляди години в усъвършенстване на своите способностти и познания-да,още тогава имахме това,което днес се нарича „парапсихологични способностти“.Постепенно започнахме да усъвършенстваме нашите медитации и различни „практики“ тваряне на съзнанието към нови и нови равнища на „възприемане на реалността“,развихме способностти да поглеждаме назад и напред във времето,да местим предмети със силата на МИСЪЛТТА СИ и да виждаме „сиянието“ си едни с други.Развихме различни медитации за да постигнем тези резултати като част от тях бяха завинаги загубени след падането на първата ни цивилизация за да не могат никога да бъдат възкресени отново,но някой от тях оцеляха през ВСИЧКИте ни изпитания и станаха част от „крайъгълните камъни“ на нашата култура.Една такава „практика“ е кьогатикуан-ът-своеобразно „бойно изкуство“,което е и една от най-старите „практики“ използвана от нас изобщо-толкова древна,че датира още от преди времето когато строихме градове,а после е оказа и една от най-ценните ни практики.Споменавам само нея,защото ще видите с прогресът на историята ми колко полезен се оказа кьогатикуан-ът за нас и как той може да продължава да ни служи,даже и когато сме отвъд гробът!

Кьогатикуан-ът всъщност представлява „набор“ от „практики“ за постигането на „вътрешни състояния“,които могат да се използват в битка едно на едно с опонент(по презумция другата страна също използва кьогатикуан,така че това е едно своеобразно „бойно изкуство“ за членове на едно и също общество,които се познават много добре един с друг).За разлика от „обикновенните“ бойни изкуства,които са ви добре известни днес кьогатикуан-ът е „практика“ насочена към това с течение на боя битката да се превърне  от „обикновен“ ръкопашен бой в битка с използването на ВАУМ-ът и на двата опонента-тоест в битка с използването на финните тела на опонентите,както би се изразила съвременната езотерика.При битка между двама души използващи кьогатикуан битката постепенно се пръвръща от битка с юмруци и ритници в битка между ДУШИТЕ на двамата опоненти докато те самите просто не започнат да ИСКРЯТ със сияние видимо дори и за тези,които не могат да виждат „сиянията“ на живите същества!Целта е когатодвама опоненти се изправят един срещу друг този който започне да поема ударите на другия буквално да „изкара“ Духът си отвъд пределите на тялото си докато той достигне такава сила,че да може да нанася поражения върху опонта си да се предпазва от неговите удари.Иа си цяло „учение“ как и защо става това и много внимателни правила как да се прави,които са получени след ХИЛЯДИ години опити и наистина много много битки!За „невъоръженото око“(тоест тези,които НЕ могат да видят „сиянието“ на Духът на живите същества)изглежда сякаш когато единия притисне другия в ъгъла с юмруците и ритниците си другият започва просто да го хвърля във въздуха и да му отклонява ръцете и краката преди те още да са стигнали до него,но това което всъщност става е,че кьогатикуан-ът учи(бих казал,че това дори е по-скоро една езотерична наука,отколкото някакво „бойно изкуство“)как Духът да се „разпери“ ОТВЪД границите на тялото и да служи като своеобразен „щит“ срещу ударите на противника и като „оръжие“ за нападение.В повечето случаи и единия,и другия опонент използват кьогатикуан така че те просто знаят как действа противникът им и са способни да „разперят“ своите собствени финни тела за да парират ударите им и да нанесат свои ответни удари така че всъщност е много ТРУДНО двама опитни „практици“ на кьогатикуан да могат да се наранят един с друг сериозно,но това което страничните наблюдатели ще видят ще бъдат две светещи финни тела които се „обгръщат“ и проникват едно в друго докато едното не накара другото да се свие дотолкова в пределите на физическото си тяло,че да признае поражението си.Наистина МНОГО РЯДКО се стигаше до тежки наранявания или смърт на единия от противниците,защото когато имаме много опитни „практици“ на кьогатикуан едни срещу други и двете страни знаят МНОГО ДОБРЕ границата си!Но това което кьогатикуан-ът ни носеше беше възможноста да се изкара на показ самият Дух на биещите се докато трае битката.За „невъоръженото око“,което не може да вижда „сиянието“ на Душата може да изглежда все едно двама се хвърлят във въздуха и отблъскват много силно,дори „летят“ един срещу друг,но това което всъщност става е,че двете страни използват ЕДНА СРЕЩУ ДРУГА своите финни тела,тоест своят Дух за да се бият един с друг!Но тъй като тоя НЕ може да се види от тези,които не са свикнали да „виждат“ „сиянието“ на Душата за тях е все едно(но САМО за слепите),че двамата „летят“ или се „сблъскват във въздуха“ един с друг без да се докосват като е възможно понякога дори въпреки,че те „по принцип“ не са видими за „обикновенните очи“ сблъсъците на финните им тела да произведат дотолкова енергия,че това да се види като леки „приблясъци“ когато двамата се приближават един друг.За тези обаче които могат да виждат тези „сияния“ тази битка издава ВСИЧКО!Вижте,кьогатикуан-ът „работи“ на принципа,че човек може да използв своите „по-финни тела“ когато поради някаква причина неговата психика Е натоварена!С какви точно чувства е натоварена ЗАВИСИ ОТ ЧОВЕКА,но във всички случаи характерът и силата на тези чувства си проличава по време на битка,защото докато човек е в спокойно състояние той МОЖЕ за крие своите истински чувства под различни „маски“-било то на гняв,съжаление,състрадание,цинизъм,спокойствие,безразличие и т.н.,НО когато е в битка,понякога и за самото си ОЦЕЛЯВАНЕ(особено пък срещу друг опитен „ползвател“ на кьогатикуан)той чисто и просто става принуден да разкрие своите ИСТИНСКИ ЧУВСТВА и своето ИСТИНСКО състояние на Духът!Това е и СМИСЪЛЪТ на кьогатикуан-ът-човек да СПРЕ да се КРИЕ в самият себе си и когато бъде притиснат в БИТКА да бъде принуден да покаже ИСТИНСКОТО състояние на ДУШАТА СИ!В такъв момент НАИСТИНА си проличава КОЙ КОЙ Е!Всички онези стари рани и емоционални състояния,които човек крие в себе си ТРЯБВА да бъдат освободени за да може ЕНЕРГИЯТА на околоният свят,енергията на собствения му Дух да текат БЕЗпрепятствани от нищо!И когато това състояние успее да се задържи тогава,О,тогава човешкия дух е способен на наистина НЕвероятни неща!Кьогатикуан-ът в началото се използваше предимно за един вид „ритуални битки“ между различни членове на обществото ни по време на „събирания за решаване“ на проблеми-ка`ул-ве,които с времето станаха една от „основите“ на нашето общество.Та,на тези събирания различните спорещи страни,които просто отказваха да се разберат в края на краищата бяха принуждавани да се БИЯТ помежду си.Но тези битки не бяха някакъв брутален „уличен бой“,който останалите гледат за удоволствие,а един своеобразен „дуел“ между различни мнения,различни характери,различни избори,различни същностти,различни Души!Считахме,че ако някой е достатъчно смел за да рискува здравето и живота си за да защити своето право на мнение,своята гледна точка,своята СВОБОДА,то този човек заслужава уважение и тези битки НЕ целяха двете враждуващи страни да се бият до смърт докато едната от тях убие другата,а да се премерят характерите на двете страни докато този,който е по-здраво свързан с ИСТИНАТА спечели!Ако искайте ми вярвайте,ако искате-не,но с времето разбрахме,че колкото повече един Дух се отдава на ИСТИНАТА,толкова повече СИЛА натрупва неговият ВАУМ и толкова по-мощни стават „ударите“ му.По времето на битките на ка`ул-овете също така един от друг се научихме да виждаме „сиянията“ си един с друг(тоест,онези финни слоеве на Дух-ът,които очите на просветените могат да видят у всички живи същества),така че колкото по-силна беше връзката на един от нас с неговия собствен Дух и колкото повече енергия беше способен той или тя да провежда през ваум-ът си толкова по-ясно се виждаше това от всички!А когато някой от нас беше станал достатъчно силен а да може да провежда своята енергия през ваум-ът си по време на битка,това беше знак,че този човек със сигурност трябва да е дълбоко дълбоко свързан с ИСТИНАТА за съществуването си и това,в което вярва да е правилно!Така,че щом Духът му искреше в битка следователно и идеите му идваха отВЪТРЕ и си заслужаваше ние да ги следваме!Така се разрешаваха конфликтите по наше време-представители на двете враждуващи страни,които бяха наистина убедени в правотата си се ИЗПРАВЯХА един срещу друг в свещения кръг на ка`ул-а-кръг съставен от телата на другарите им,така еч за да излезнат от кръга означаваше,че ще трябва да наранят или по-вероятно убият някой от собствените си другари(силна мотивация за всеки ,който желаеше да мами или лъже,че връщане назад няма и че ако реши да се наложи над над ще трябва да се изправи сам срещу всички ни)е сее бореха един срещу друг докато могат!НО истинският победител от тази битка не се решаваше от физическата сила или издръжливостта на бойците,поне не и след като открихме вътрешната си сила,а от това до колко енергия можеше да провежда Духът му,а това зависеше от силата на връзката му с него самияТ,а ТЯ пък-от неговата способност да приема ИСТИНАТА такава каквато тя Е!И именно така се роди кьогатикуан-ът!
И ще познаете истината,и истината ще Ви направи СВОБОДНИ!

Гласът на истината

  • Редовен
  • *
  • Публикации: 136
  • Дзен
Re: Крез к`рез какепчухуан!
« Отговор #11 -: Ноември 13, 2016, 02:40:31 »
Проблемът беше,че ние до толкова станахме уверени в силата на кьогатикуан-ът(както и на останалите ни „практики“),че просто СПРЯХМЕ да се съмняваме в непобедимостта ни!

Както можете да видите един Дух трениран дълги години в практиката кьогатикуан получава възможност да „предусеща“ враговете си,да се движи много по-бързо от тях и НАЙ-вече да използва своите финни тела,тоест своя ВАУМ за да убива противниците си.А това е много ПО-опасно от всяко оръжие,което червените притежаваха.Въпреки,че „от време на време“ възникваха по-високоразвити червени царства,които разполагаха с по-добре обработени метали и по-здрави оръжия от нас всички те бяха ограничени в развитието си само до хладни или метателни оръжия-тоест имаха целия „арсенал“ от хладни оръжия,който ви е известен от учебниците по история и за нашата цивилизация през античността и средните векове,както и разнообразни метателни оръжия като големи прашки,специални „арбалети“(всъщност оръжия много приличащи на римските баласти,но по-малки и способни да се носят на ръце от един човек),както и разнообразни други оръжия които можеха да мятат камъни,метални късове,а дори и стрели на достатъчно голямо разстояние и с достатъчно голяма сила за да могат да убият чоевек.НО с откриването на кьогатикуан-ът това нас просто спря да ни тревожи!Нали се се`щатае какво би станало когато един „обикновен войник“ с каквито и да е било копия,ножове,мечове,боздугани или каквото и да е там се изправи срещу някой способен буквално да разкъса тялото му на парчета само със силата на Духът си,то какви са шансовете на въоръжения да спечели?А ние в края на първата си цивилизация имахме стотици,ако ли не и хиляди такива „практици“!Един малък отряд от добре тренирани използващи кьогатикуан войници можеше съвсем спокойно да избие цяла армия от войници въоръжени с копия и боздугани без значение колко броня носеха те.По онова време червените се бяха научили да тренират товарни животни,но те не бяха подходящи за езда и в редките случаи когато се използваха на бойното поле се използваха като подвижни „платформи“ от които войници да стрелят с прашки,арбалети или баласти,а не като конница.Червените имаха само 2 вида войска-тежковъоръжени и често добре бронирани пехотинци и войни носещи разнообразно въоръжение за мятане на стрели,копия и камъни на бойното поле.Както вече ви казах ние смятахме,че тяхната пехота просто няма шанс срещу нашия кьогатикуан,а имаше и други „практики“,които можеха да се превърнат в доста смъртоносни оръжия като практики за създаване на огън или за хвърляне на камъни и стрели с много висока скорост и повече се тревожехме да не ни уцели някой камък или стрела,който не сме успели да видим навреме,отколкото от пехотата им.Имаше няколко случая когато групи бандити на червените се добираха до крайбрежието ни с кораби и ограбваха наши селища,отвличаха жени и деца за роби и убиваха мъжете.Когато успеехме да ги намерим,ако не се бяха измъкнали достатъчно бързо в морето следваше кървава разправа и техните войни ставаха бързо жертви на нашия кьогатикуан,а от тях оставаха само окървавени трупове и локви от кръв.Именно това ни караше да си мислим,че червените не са кой знае какъв голям проблем и дори и да опитат „да направят нещо“,то ние можем много ЛЕСНО да ги неутрализираме,ако просто съберем достатъчно добри „практици“ на кьогатикуан срещу армиите им.

Считахме,че наистина нямаме нужда да ги познаваме по-добре и отказвахме не само да приемем корабите им,но и какъвто и да е било контакт с царствата им като мислехме,че техният и нашия път на развитие са коренно различни и че е най-добре всеки да си „гледа работата“ без да се намесва в тази на другия.Бяхме отвратени от обществото им и не считахме,че има каквото и да е било,което можем да научим от тях,а те просто са негодни да се учат от нас,така че най-добре да стоим далече от тях.Не се интересувахме нито от познанията им,нито от технологиите им и най-сериозната заплаха според нас,която можеше да дойде от тях бяха няколко хиляди прашки,арбалети и балисти които ако не сме внимателни можеха да ни наранят от твърде голямо разстояние за да ги накажем с кьогатикуан-а си,но и това не беше сериозен проблем,ако просто бъдем достатъчно внимателни за да не го допуснем,а ние се учим бързо!Е,да имаше нколко царства,които можеха да „спретнат“ по-големи армии,но и ние не бяхме малък народ,а едва най-силните от тях можеха да съберат достатъчно стрелци за да представляват проблем според нас,а и бяхме много добре защитени от теренът си!Заобиколена от 3 страни с море и с обширна пустош без нито един водоизточник преминаваща във висока планинска верига с обвити в ледени шапки вулкани и само един единствен тесен стръмен път покрай морето на изток земята ни беше доста труднодостъпна за нашествие от север и който и да се опитваше да направи такова нещо трябваше да се подготви или войските му да бъдат лесна плячка за нашите отряди ако избереше да прекара армията си по тесния път покрай морето,или да изгуби много време и хора като се катери по ледените полета покрай вулканите,или пък да  трябва да организира огромен флот или цяла армия от товарни животни,които да носят вода за армията му,ако реши да минава през пустинята.Във всички случаи теренът беше на наша страна и заедно с майсторството ни в кьогатикуан-а мислехме,че дори и някой ден на червените да им хрумне тази луда идея ние ще имаме достатъчно сили за да можем да ги спрем!Бяхме станали твърде самоуверени в собствените си сили и твърде невнимателни за червените........
И ще познаете истината,и истината ще Ви направи СВОБОДНИ!

Гласът на истината

  • Редовен
  • *
  • Публикации: 136
  • Дзен
Re: Крез к`рез какепчухуан!
« Отговор #12 -: Ноември 27, 2016, 23:52:25 »
Всъщност най-големия „поблем“,който съществуваше между нашите два народа беше на „религиозна основа“.Досега не съм говорил много за нашата религия в тази тема,но истината е,че при нас нямаше голяма разлика между това което днес се нарича религия и философия.Или по-точно начинът на мислене определяше това,в което се вярва и обратното.Ние дори ОТРИЧАХМЕ да има каквато и да е било разлика между това,което се възприема със сетивата и това което Е!

За да ви обясня на „по-просто език“ какво всъщност означава това изречение ще се опитам да дам един пример от „по-съврменна“ гледна точка.Както знаете в нашата цивилизация същствува РАЗграничението между науката,която работи с факти и рлигията,която работи с вярвания!Предполагам съм достатъчно ясн тук?Днес ние обичаме да казваме,че всеки ма своята СВОБОДА да ВЯРВА в каквото си иска,както и да има каквото си иска мнение по различни въпрос стига то да не нарушава правата и свободата на другите(или така е поне в по-развитите държави,които поне са изградили някаква фасада на свобода и справедливост).В същото време обаче в нашата култура съществува концепцията за фактът като някаква неоспорима истина,която се извежда ДИРЕКТНО от наблюдаваната около нас действителност и служи за вземането на решения относно поведението ни в реалния свят.Така един вид нашето СЪзнание се разделя на „реалния свят“,където съществуват фактите,които са неоспорими и всички трябва да се съгласят с тях,защото поне се ПРЕДПОЛАГА,че всеки има сетивата за да провери достоверността им и на вярванията,които се приема,че са въпрос на гледна точка към света и на „вътрешна увереност“ в правотата на определена истина,но не и част от света,която ние можем да проверим със сетивата си.Нащо като един нереален свят,който всеки един вид може да си избере в зависимост от това,което той сам е рашил да вярва.Не е ли така?Е,проблемът е че в нашата култура такава „разлика“ посто НЯМАШЕ!За да съм по-ясен нека приведа още един пример.Представете си че познавате човек,който има „зрение като на орел“ и може да вижда много по-добре и на много по-далече от вас.Успяхте ли?Доре,ако сега той ви каже че може да види обект,който е твърде далеч за вашите очи дори да го съзрете,вие ще му повярвате ли!?Горе-доле така стояха нещата при нас с т. нар. „религиозни въпроси“ от гледната точка на съвременната ни цивилизация.Още от детството си ние се един вид „съревновавахме“ помечду си за да можем да покажем един друг кой в каква област е по-надарен и така откривахме тези от нас,които можеха да разрешават все по-сложни и по-сложни „философски“ въпроси и тези от нас,които имаха по-силни дарби чрез които да могат да ВИЖДАТ в светът отвъд този.Да ние си имахме цяла „армия“ от „философи“ и още една такава от тези,които днес биха били назовани „екстрасензи“ и от тях целия народ очекваше именно отговорите на вечните въпроси!И когато един от нас в дебат или своеобразно „състезание“ с някой от по-надарените от него успееше да види чрез собствения си личен опит,че този човек е по-способен от него в тези области,то и той самият в последствие признаваше неговите отговори за истина и така това,което се смяташе за вярно или грешно в обществото ни се диктуваше НЕ от ограничените познания,за които ВСИЧКИ се съгласявахме,че са верни,нито пък от някакви вярвания,които един или друг Туатауан приемаше за верни,а от това до което най-способните членове на обществото ни бяха лично достигнали като истина за свеът.И тази „традиция“ работеше безотказно в продължение на хилядолетия!

Именно благодарение на нея с течение на времето „открихме“ съществуването на „отвъдния свят“,законите за кармата и дхармата(пътят към доброто),за същестуването на доброто и злото и тяхната вечна битка едно с друго,за моралът като грижа за ближния,за реинкарнацията и пътят на Душата от изворът на душите към Вечното начало(което е и вечния край)и разбира се за това,което днес ние наричаме Бог,но в нашата култура ние просто го описвахме като създателя-онова първично състояние на Вселената,от което произлизат и доброто,и злото и то само по себе си е отвъд и двете от тях.Нашата култура не се вписваше в съвременното разделение на факти и вървания,а се простираше към това,което всеки един човек приема за вярно или грешно на базата на опита на себе си или останалите,който той може да проумее и точно от тази разлика в способността да се „проумее“ действителността различавахме различни „мъдреци“ които имаха по-голяма такава способност от обикновенните членове на обществото,а те самите помежду тях си също различаваха повече и по-малко надарени иднивиди и за вярни се приемаха думите на НАЙ-способния измежду тях,който те самите можеха да определят след дълги дълги спорове и съревнования помежду си.Именно тези спореве и „състезания“ в способността да се види отвъд нашия материален свят раждаха нашата „религия“ и позицията на един „мъдрец“,както и истинността на неговите думи бяха непрекъснато подлагани на съмнение и доказване от останалите мърдеци,които бяха по-малко надарени от него,а ние „обикновенните граждани“ от своя страна непрекъснато подлагахме техните думи на съмнение за де се УВЕРИМ,че тези,които признаваме за мъдреци наистина заслужавата тази ЧЕСТ!

Именно благодарение на тези „ясновидци“ и „философи“ бяхме способни да разберем какво е това морал,какъв е пътят на Душата,разликата между добро и зло,мястото на чевак в светът и дори какво е това Бог.И в края на Първата си цивилизация още вече бяхме достигнали до ниво на духовно познание,което така както го гледам сега „от перспективата на времето“ е всъщност доста ПО-високо от това,което съвременните религии,философия и учения съществуващи на този свят са достигнали,въпреки че по онова време все още живеехме в пещери(поне някой от нас)и „най-сложната“ ни технология беше тази за изработване на сплавите на медта и други метали.Да,ние наистина НЕ бяхме високо технологично развити,но за сметка на това още в тази „дълбока древност“ притежавахме ДУХОВНИ познания,които  дори и съврменното човечество НЯМА!Всъщност,на практика всички неща за които съм говорил досега в този форум като нши познание-Взлюк-ът,(К)ху-то,Ваум-ът,Ер-ът и т.н. представляват наши „открития“ още от тази епоха.Да,ние знаехме повече за Духът още докато живеехме в пещери,отколкото тази уж толкова „високо-развита“ цивилизация знае днес!И това НЕ е шега!

До край на първата прецесия време в историята ни вече бяхме развили това,което по-късно щеше да стане нашата „религия“ или по-точно нашите вярвания и нашите „норми на повечедине“ и всъщност именно заради това се отнасям с такава голяма „носталгия“ и мили чувства към този период от развитието ни,защото въпреки че бяхме доста примитивни като технологии или социална организация традициите,познанията и изобщо същността на нашето общество-това,което ни правеше Туатауан и ни отличаваше от ВСИЧКИ останали народи живели от тогава до сега на Земята беше изградени или открито именно тогава!Затова въпреки НЕдостатъчните ни постижения в технологиите или пък в способобноста да строим големи „обекти“ като градове или пътища ние бяхме в една Златна епоха.Златната епоха на Духът!
И ще познаете истината,и истината ще Ви направи СВОБОДНИ!

Гласът на истината

  • Редовен
  • *
  • Публикации: 136
  • Дзен
Re: Крез к`рез какепчухуан!
« Отговор #13 -: Декември 17, 2016, 17:04:53 »
По подобен начин възникнаха и нашите „практики“ за Дух-ът!

В днешно време(поне моите лични наблюдения са такива-НЕ ангажирам никого с моето лично мнение)под „повърхността“ на нашето атеистично и научно-обременено общество отричащо всякакви явления като гадаене,екстрасензи,баячки и гледачки на карти,кристални къбла,боб и т.н.,преживявания извън тялото,срещи със същества от друга плътност,извънземни и тайни правителствени проекти скриващи големи истини за светът ни и още много други и други „мистерии“ се крие една „реалност“,която ние се опитваме да ОТРЕЧЕМ,но тя все пак упорито продължава „да напомня“ за себе си.Можете както да се съгласите с мен,така и да ме оборите,но поне моето лично мнение(отново повтарям,че НЕ ангажирам никого с него)е,че въпреки забравата и съзнателното унищожение на ръкописи,артефакти и традиции в наше време са се запазили достатъчно познания за да можем да възстановим поне някой от „древните практики“ на нашите предци чрез които те са се опитвали да достигнат до „света отвъд нашия“.Тоест,тези „практики“ НЕ са един куп „глупостти“ или „бабини девитини“,както множество „уважаващи себе си ВЛАСТимащи“ се опитват да ни кажат,а зад тях стоят РЕАЛНИ факти и явления,които МОГАТ да бъдат „вкарани в употреба“ при „по-правилен“ обществен строй и мироглед,който да гледа на тях като на ИСТИНА,а НЕ като на някакви „номера“ за привличане на вниманието или финансова изгода.Това поне е МОЕТО ЛИЧНО МНЕНИЕ по въпроса с тези „способностти“ и тяхното РЕАЛНО съществуване.Можете както да се съгласите с него,така и да го отречете,ваша воля,НО поне за един МИГ,поне за една секунда си ПРЕДСТАВЕТЕ едно общество където намирането и особено развиването на тези способностти е ОСНОВНАТА ЦЕЛ на неговите членове!Можете ли!?

Ако успеете,предполагам,ще сте способни да се доближите до нашата цивилизация по времето на Златната епоха от нашето развитие.Точно това и беше основният ПЪТ на развитието ни от момента в който разните племена и „общностти“ населяващи земите ни се превърнаха в едно ЦЯЛО с общи традиции,език,култура и от някое време нататък писменност!Откакто приехме името Туатауан и станахме ЕДНА цивилизация,престанахме да се делим на племена и родове и създадохме ОБЩА култура в нея се появи ЕДНА „посока“,която беше много по-силна от който и да е друг стремеж и от която и да е друга цел,която можеше човек да си постави.Това беше посоката НАвътре!Посоката към Дух-ът,към същността,към СЕБЕосъзнаването и намирането на своята собствена съдба,цели,смисъл на живота и в крайна сметка на това състояние на Дух-ът,в което просто можеш да усетиш,че нищо повече не ти липсва и нищо повече не ти трябва за да живееш живота си.Именно стремежът да се намери и още по-важно-да се запази това състояние стана нашата ОСНОВНА ЦЕЛ не само като индивиди,но и като цивилизация!
И ще познаете истината,и истината ще Ви направи СВОБОДНИ!

Гласът на истината

  • Редовен
  • *
  • Публикации: 136
  • Дзен
Re: Крез к`рез какепчухуан!
« Отговор #14 -: Декември 18, 2016, 05:06:09 »
Именно от този начин на мислене и социална организация възникнаха нашите „практики“.Както вече казах при нас постепенно се наложи традицията най-способните в дадено отношение индивиди да се събират и да изграждат помежду си нещо като „йерархия“ на способностите с най-добрите служейки като учители за останалите,а всички членове на йерархията като учители за ВСИЧКИ НАС!По подобен начин отделните йерархии се отделяха на по-малки и по-високо „специализирани“ йерархии,които се заничавахе с развиването на конкретно умение или натрупването на познания за определен проблем.Например,в началото на цивилизацията ни имаше просто една йерархия от хора прекарващи дълги дълги дни и години в пустинята търсейки път към Дух-ът си,но в последствие от нея се обособиха няколко йерархии всека със своята специализация!Тук точно това е ключовата дума!Именно чрез специализацията се отделиха различни „школи“ и „направления“ на Духовно развитие,които ВСЕКИ един от нас можеше да избере!Тоест,за разлика от модерното общество където имаме религии,които твърдят,че „ни били учили“ как да бъдем добри хора,как сме щели да отидем на небето и претендират да имат отговорите на всички въпроси само и само,ако повярваш в тях,то нашата култура(и в този смисъл и това,което може да се нарече наша „религия“)се базираше на свободен избор между различни „пътеки“ всяка от които проправена и определяна от различна йерархия с различна „гледна точка“ към света и съответно различни постулати приемани за вярни и различни „ритуали“ чрез изпълнението на които да се подобри Духът!В началото от първата йерархия на мъдреците от пустошта се разделиха 2 йерархии-условно мога да ги нарека като йерархиите на „мислителите“ и на „практиците“.Мислителите вярваха повече в дълбоката медитация върху тежки и често пъти много сложни въпроси и бяха по-развити в УМ-ът си отколкото в сетивата си.Тяхната роля беше да търсят Великите въпроси на битието и да намират отговорите им.Именно те стояха в основата на изграждането на нашата култура.Мислителите определяха сами на себе си своеобразни „задачи“ и се „изпитваха“ един друг за да опознаят както задачите,които си поставяха така и своя собствен УМ чрез решаването им.Съответно и те самите си определяха йерархия помежду им на най-способните мъдреци,които бяха тези способни да достигнат до НАЙ-дълбоките изводи за природата на Битието и да станат най-знаещите измежду нас.Когато някой от тях се докажеше като особено способен той ставаше учител и на ВСИЧКИ нас и именно на базата на познанията достигнати от хиляди и хиляди такива способни мислители в течението на хиляди и хиляди години се роди нашата култура и традиция.Мислителите бяха нещо като „архитектите“ на нашето общество и ВСИЧКИ ние гледахме към тях с надеждата да получим отговори на нови и нови дълбоки въпроси,които да ни пслужат за „стъпала“ чрез които да издигнем Духът си.Именно мислителите успяха да „създадат“ хуасаут-а под формата под която го говоря тук чрез упорита работа върху думите и звуците в езика ни докато се получи една нова система от дълбоко взаимносвързани звуци и комбинацията между тях,която ви предоставям в моите теми.Те също така изработиха и нашата писменност като взеха сбор от прости „рисунки“ и „фигури“ които дълбаехме по скалите или рисувахме в пясъка в дълбокато си древност за да ни напомнят за важни дни през годината или предстоящи събития и от тях направиха една много много сложна система от символи и нанасяния на тези същите символи едно върху друго с която можехме да записваме дори и най-сложните си мисли.Те също така и „измислиха“ нашите традиции за уреждане на споровете помежду ни и за решаването на проблемите ни ЗАедно като едно ЦЯЛО,а не просто като сбор от индивиди(и да ви кажа ЧЕСТНО си мисля,че нашите традиции и социална организация още тогава в „каменната ера“ действаха далеч по-добре от това,което наблюдавам днес в нашето „модерно“ общество).Но най-важните техни достижения бяха именно отговорите на Великите въпроси.Именно те първи зададоха,а после и отговориа на въпроса:Има ли Бог?,както и на въпросите:Защо съществувам?Какво е добро и какво е зло?Как е изградена Вселената?Как трябва да се отнася един човек към друг човек? и още много други метафизически и етически въпроси.Те успяваха да обощят знания от много места заедно в едно цяло което защитаваха с дълбоки мисли и сложни алегории за да ни покажат какво значи морално поведение и как трябва да се отнасяме един с друг.Смятам,че именно заради културата създадена от мислителите ние успяхме да се превърнем в една обединена,силна и сплотена цивилизация без конфлитки помежду ни(поне не и толкова сериозни,че да се стигне до война и братоубийство).Мислителите също така „изобретиха“ аналози на това,което днес можем да наречем математика,метафизика и наука още в нашата най-дълбока древност.Чрез решаването на много „задачи“ и чрез съпоставянето на познания от най-различни областти те успяха да стигнат до идеята за числото,математическата функция,уравненията,графиките,производните и много други математически обекти още преди да се научим дори да пишем!А с напредването на цивилизацията ни и с появата на още по-сложни задачи се появиха и един вид хора-компютри,които можеха НА УМ да смятат с толкова големи числа,че се съмнявам дали дори и съвременните компютри могат да се мерят с тях.Най-общо казано знанието за числата беше на почит в нашата цивилизация и още от дълбока древност се възхищавахме на КРАСОТАТА на уж прости твърдения за числата,които в процеса на изследването им водеха до все по-дълбоки и по-дълбоки изводи за самата ПРИРОДА НА РЕАЛНОСТТА.За нас „математиката“(в кавички е защото по онова време не съществуваше такава концепция като математика,а просто числата и техните свойства се споменаваха в редица РАЗЛИЧНИ контексти)беше не просто инструмент за подобряване качеството на живот или „наука“ за числата,а един своеобразен „портал“ към един НОВ свят отвъд нашия където беше царството на мисълтта.Именно това царство мислителите обожаваха да обхождат и неговите предели бяха смисълът на живота им!Но не беше САМО математиката-по същия начин те развиха и една странна „наука“ за пространството която може да се отъждестви с нашата геометрия,но за разлика от нея ние не използвахме тригонометрични функции,а тя се базираше на редове и подредове от тях в рамките на простите числа.Задачата на тази наука за пространството беше да може да опише всички възможни фигури и тела,които могат да съществуват,да намери всички техни свойства и да изведе всички твърдения,които могат да бъдат изведени за тях.Тоест,това беше като едно своеобразно обединение на геометритя и топологията от съвременна гледна точка,но и нещо доста ОТВЪД идеята за пространство в съвременната математика,че и физика.Това беше една наша си „наука за пространството“,която достигаше доста далеч отвъд простата Евклидова геометрия и тук отново смея да твърдя,че още по времето когато живеехме в пещери имахме по-добра представа за това какво е пространство и как материята се „помества“ в него,отколкото дори съвременните математици и физици имат!(Вярвайте ми ако щете!)Естествено имаше и редица „школи“,които се занимаваха с това да изяснят какво се крие зад други финдаментални понятия като Дух,материя,Бог,безкрайност,време,движение,мисъл,обект и т.н.-на практика за ВСИЧКО от което може да се направи „философия“ имахме йерархия,която „да се занимава“ с него!За разлика от философията развита от тази цивилизация обаче при нас нямаше едно поле на „всичкология“ което да обединява всички въпроси както прави философията днес и просто да поставя акцента върху дадени гледни точки на мисълтта които често са в конфликт помежду си,а имаше стремежът отделните философски въпроси да „изкристализират“ в отделни направления на мисълтта,които да обобщават различните гледни точки към един проблем за да се стигне до ИСТИНАТА за него,а не просто да се дават „мнения“ БЕЗ да може да се стигне до единно заключение както прави модерната философия.И съответно с течение на времето от първоначалния „буламач“ на йерархията на мислителите,в който имаше хора които се занимаваха с всичко,но не разбираха от нищо,се нароиха десетки йерархии на хора обединени около един и същи проблем-било то езикът,писмеността ни,числата,пространството,Бог,безкрайността или правото и моралът.Именно така се стигна до специализацията в обществото ни когато всеки можеше да „си подхване“ различен проблем за решаване и около този проблем се събираха хора интересуващи се от него и образуваха йерархия в рамките на която чрез обчен на идеи и множство спорове „изкристализираха“ все по-ясни и по-ясни отговори на вечните въпроси,които те си поставяха и с течение на хилядолетията успяха да достигнат до отговорите на много от Велитике въпроси на Вселената и да направят много за да подобрим обществото си.Обикновенно правилото за влизане в различните йерархии беше,че когато един човек постъпва в определена йерархия,то той се посвещава напълно на въпросът или въпросите,на които тя се опитва да отговори или пък да развива средствата на които е посветена тази йерархия,като често това посвещаване си остава за цял живот.Но все пак имаше и редица индивиди чиито съзнания бяха достатъчно плодотворни за да могат да участват едновременно в повече от една йерархия и те бяха силно уважавани от нас поради способността на умът им да може да мисли по различни проблеми едновременно!Така успяхме да оформими една „продуктивна класа“ от философи и учени,които непрекъснато обогатяваха познанията ни и усъвършенстваха нашите език,писменност,култура,традиции,социална организация и наука.Те бяха „двигателят“ в развитието на обществото като едно ЦЯЛО!
И ще познаете истината,и истината ще Ви направи СВОБОДНИ!