Автор Тема: Това е ......  (Прочетена 1112 пъти)

popi

  • Новичък
  • *
  • Публикации: 20
Това е ......
« -: Април 05, 2012, 16:40:01 »
Седя там и гледам лицата. Всички седят, гледат мрачно пред себе си. Никой не се усмихва, никой не диша, всеки се е заровил в своя окоп. Ние сме най-богатите хора на земята. Имаме какво да ядем, какво да пием, отоплението работи през зимата, водата идва по функциониращи тръби, наоколо не падат бомби и когато някое дете намери кукла на улицата, това не е бомба, която ще го разкъса на седемнадесет части. И къде е благодарността? Хм… Благодарността… Страхотна дума… Мислиш ли, че това става за реклама… Какво ще кажеш? Къде е проблемът? Защо не можем просто да кажем какво искаме… Да се изслушаме, да разберем какво искаме в действителност. И после да бъдем честни и да кажем: Аз съм такъв и такъв… Искаш ли ме такъв, какъвто съм? Да? - Добре… Не?… Пак добре… Но аз зная кой съм и какво искам и не трябва да лъжа… А ти ще се погледнеш сама и ще кажеш коя си ти… И какво искаш. И ако на мене това ми допада, тогава ще ти кажа “да”. А ако не ми допада, просто ще се разделим… Дотогава, когато аз намеря някого, който ме харесва такъв, какъвто съм, без да трябва да блъфирам… Защо е нужно надлъгване? Защо? Защо жените не могат да кажат: искам да обичам и да бъда обичана и искам да работя, или да имам деца, или да работя и да имам деца… или нещо съвсем друго, няма значение какво… И защо лъжат, че са по-верни и по-чувствителни от мъжете? Някои са, други не… Защо затварят мъжете в кафези за вярност, а всяко пето дете в Европа не е от собствения съпруг… Това е статистиката. Има мъже, които наистина желаят само една жена… за известно време… или за по-дълго време… или завинаги… Защо тогава зад гърба им всички тайно ги смятат за идиоти… Защо някой да не бъде такъв, какъвто е… Защо никой не поглежда първо себе си… Защо всички трябва да се занимават с бънджи скокове? Цялата тази дивотия със свободното време – да откриеш себе си след стреса в бюрото… Отврат… Дали ще се гмуркат без кислородни бутилки или ще се катерят по фасадите на небостъргачи… Ужасно е, че някой отива да си разбие черепа при изкачване на Алпите, само за да усети че е жив!... След като е толкова хубаво просто да дишаш… Просто да си стоиш така и да дишаш… Просто да усещаш кожата си, тялото си… Да вземеш в ръцете си един друг човек… За да се обичате, за миг, за час, за цял живот… Или не дори защото се обичате… Може би само… така… за да се почувствате добре… Може би дори е достатъчно просто да си спокоен и да гледаш през прозореца… Може би е нужна само малко тишина… Или разговор с приятел… Ако още не си изгубил всичките си приятели… в някой бързей на планинския поток, в който те са потънали… Може би тогава… така… такъв си готов да срещнеш някоя жена или приятел и… И е просто… хубаво… За този свят няма никакво значение,… че аз и жена ми взаимно се унищожаваме и аз за компенсация натискам газта… във всякакъв смисъл… Десетки, хиляди и милиони, и милиарди хора бягат от себе си и някъде, някак си натискат газта. Милиарди нещастници, които заедно сърфират по вълната на отчаянието… Шопиг-терапия, адреналин, дрога… Надпреварване, надлъгване, оцеляване… Ние не живеем, ние надживяваме – мечтите си, илюзиите си, враговете си, любовта си…
Понякога благодарение на добър ритник получаваш криле.