Автор Тема: Датиране на свитъците от Мъртво море  (Прочетена 2365 пъти)

Синеочка

  • Global Moderator
  • Потребител неЧовек
  • *
  • Публикации: 940
  • The miracle is You!
След 20 години сериозни проучвания  д-р Барбара Тиъринг е достигнала до заключението, че първите учени, изследвали свитъците, са направили съществена грешка в едно от основните си предположения. Това е грешка при датирането - критична за тълкуването на историята от този период и идентифициране на фигурите, за които се говори в свитъците. Казано по-просто, датата 140г. пр.хр. единодушно била определена като периода на написване на свитъците. Една от фигурите, за която често се говори в тях, е мъж, чиито живот и учение по стил много напомнят тези на Исус Христос.

Но ако датирането от 140г. пр.хр. е правилно, свитъците очевидно не биха могли да се отнасят за Исус - в края на краищата, той е бил роден след повече от сто години.
Ако, обаче, датата се окажела грешна, както твърди д-р Тиъринг, има сериозно основание да смятаме, че свитъците се отнасят за самия Исус, допълвайки това, което липсва в Новия завет. Изводите на тази теория я правят едновременно откровение и революция. Както казахме, свитъците са открити случайно през 1947г. в една от множеството пещери, край руините на Кумран в северозападния край на Мъртво море. Около 800 свитъка, грижливо изписани на староеврейски, били скрити в тези пещери около времето, когато Исус активно разпространявал евангелието си.

Смята се, че са скрити там, за да не попаднат в ръцете на мародерстващите римляни. Някои били навити и поставени в големи делви, други били разстлани един върху друг. Много от тях са се разпаднали, но около 12 от навитите свитъци били невредими. Около 2/3 от тях били копия на книги от Новия завет, но останалите били писания, напълно непознати през XX век. Сред тях бяха открити тези нови книги, за които никога не бяхме чували и в които се разказваше за ежедневието и обичаите на това общество.

Наръчникът на дисциплината или уставът на комуната, както го наричат някои, определя правилата за тези монаси. Ако някой монах се смеел високо, например, той бил лишаван от свещеното блюдо заради нарушаване на дисциплината. Ако плюел или задремел по време са сбирките им, пак го лишавали от свещеното блюдо. За лъжа, проява на враждебност към събрат-монах или нещо подобно, си имало цяла система от наказания- лишаване за 10 дни или за 30 дни... При сериозни нарушения лишаването от свещеното блюдо можело да трае година.

Те присъствали на общото хранене, но били лишавани от свещената храна. Наръчникът на дисциплината разказва за всичко това, както и за ежедневието им. За монасите в Кумран въздържанието било най-висш начин на живот. Те възприемали секса и всичко, свързано с него, като грешно и нечисто. В храмовите свитъци четем за всички тези правила, които налагат изключването на хора от свещеното място- хора с всякакви болести, кожни болести трябвало да излязат навън. Идеята е, че трябвало да си напълно чист физически и морално, за да си член на свещеното общество.

Препратките към индивиди или места в свитъците не са с истинските им имена. Тъй като тези активни религиозни секти са имали много неприятели, те използвали кодирани имена и описания, в случай че свитъците попаднат във вражески ръце. Един от основните персонажи, който се появява на повечето места, е известен просто като "учителя на справедливостта". Строг аскет, навремето той е бил възприеман като герой, разпространяващ посланието, че светът ще бъде унищожен заради греховете си в един последен Страшен съд от висините.

Последователите му били известни като "синовете на светлината". Онези, които не го последвали, били наречени "синовете на мрака". Според свитъците, последователите на учителя на справедливостта постепенно започнали да изоставят водача си заради друг учител, който проповядвал не толкова суров и всеотдаен живот. Този човек се появява под много имена. Едно от тях е "лъжовния човек", което би могло да означава, че е незаконно роден. Друго име било "порочния проповедник". "Порочен", защото нарушавал законите за целомъдрие и табутата на есеите.

Последователите му станали известни като "търсачи на леснината"- те били избрали лесния път. Повечето учени са проследили, че лъжовният човек и порочният проповедник са различни хора. Трябва да са живели преди 100г. пр.хр.- със сигурност преди раждането на Исус. Но д-р Тиъринг поставя под съмнение това предположение, твърдейки, че това единодушие е неоснователно и че двете названия спокойно биха могли да се отнасят за един и същ човек. Имало е учител, който проповядвал огнен съд- в повечето гробници са открити гравирани огньове.

Той говорел неща като "Брадвата е насочена към корена на дървото" и наричал хората усойници. Той практикувал покръстване и се подвизавал в Юдея. Когато не вземете под внимание единодушните твърдения, а понякога това си има основателни причини, и когато обърнете внимание на възможното тълкуване на една от датите в свитъците, има сериозни причини да се смята, че учителят на справедливостта е Йоан Кръстител. Всичко около него съвпада, ако премахнете погрешното датиране.

Ако учителят на справедливостта е Йоан Кръстител, съперничещият му проповедник, който се отделил от него и чиято група нарушавала правилата за целомъдрие, почти със сигурност биха били християните с водач Исус Христос. Има много научни спорове около самоличността на тези персонажи. Не всички учени са съгласни и считат интерпретациите на д-р Тиъринг най-малко за проблематични. Професор Джон Страгнъл от Отдела за близкоизточни проучвания в Харвардския университет е сред първите изследователи на свитъците и в момента оглавява такова проучване.

Не знаем името на учителя на справедливостта, но изглежда той е бил кандидат за върховен духовник на Израел- някъде между 155 и 150г. пр.хр. Порочният проповедник вероятно е... успелият, този, който е бил избран за върховен духовник- или Йонатан, или Симон. Все още нямаме доказателство, но имената не са толкова важни. По-важно е да знаем политическите обстоятелства, в които са живели. Трябва да сглобим късчетата информация.

Отец Джером Мърфи-О'Конър от Екол Библик, Йерусалим е автор на множество статии за историята на Кумран. Настоящият кандидат, който най-добре съответства на портрета, е Йонатан, вторият от Макавейските братя. Това е изключително важно, защото той установява датата на висшия духовник, учителя на справедливостта. Нямаме достатъчно информация за учителя на справедливостта, за да го свържем с определена историческа фигура.

Нужен ни е ефектът от стесняващата се идентификация на порочния проповедник, за да можем да идентифицираме учителя на справедливостта. Проф. Гейза Вермеш от Оксфордския университет- учен и един от преводачите на свитъците - споделя едно свое лично разсъждение. Чувствам се донякъде отговорен за теорията, че порочният проповедник се идентифицира като... обикновено като Йонатан Макавейски, понякога като Симон, понякога като хасмонийския цар-духовник Александър. Всъщност, аз измислих тази история през 1952г.

По онова време тя се считаше за изключително невероятна. Какво общо би могъл да има светият Макавейски образ с порочния проповедник? После тя стана доста разпространена теория и аз се признах за виновен. Според мен личността на Йонатан Макавейски съвпада най-добре, но не бих се самоубил, ако някой докаже, че не е така. Един такъв "някой" е д-р Барбара Тиъринг- една от новото поколение учени, оспорващи първоначалното датиране, определило тези събития преди раждането на Христос, и открили съвсем ново значение на свитъците.

Йерусалим - свещеният град. Епицентърът на религиозна сила, оформяла, организирала и доминирала западната цивилизация в продължение на две хилядолетия. Йерусалим - родното място на християнството. Или поне така ни е втълпено. Но да допуснем, че се появят нови свидетелства, разказващи една съвсем различна история. Само на около 22 км източно от Йерусалим близо до бреговете на Мъртво море се намират руините на Кумран- някога дом на есеите - комуна от еврейски монаси. Те водели суров аскетичен живот, отдалечен от традиционния тогавашен юдеизъм.
                                                                                                   

Според един древен писател - без жени, без любов, без пари. През 1947г., близо 2000 години по-късно, първият от няколко древни документа, сега известни като свитъците от Мъртво море, бил открит в пещерите край Кумран от едно арабско овчарче. На церемония в библиотеката на Конгреса във Вашингтон негово светейшество Марк Самуел митрополит на Йерусалим, разгръща свитъци, които са най-старите известни библейски ръкописи в света - документ, който на практика е пълната книга на Исая. Те били изложени публично година и половина по-късно. Това е едно от най-важните открития от времето на Христос.
Скрит по време на Макавейската война, ръкописът престоял в пещера край Йерихон около 2000 години. Открит бил случайно от двама овчари през 1947г. Свитъците били сметнати за толкова важни, че сега се съхраняват в специално направен за тях музей в Йерусалим, известен като "Светилището на книгата". Естествено, с историческа значимост, но важни и като предизвикателство към християнската традиция и вяра, както са представени в Новия завет. За някои учени, които отдавна изучават свитъците, постепенно е възникнала вероятност Исус да е роден именно тук, в Кумран, сред есеите.

Тук е израснал и прекарал по-голямата част от проповедническата си дейност, а не, както винаги сме смятали, във Витлеем и Йерусалим. Важно развитие на случая било откритието на втори смислов слой в евангелията, който хвърля съвсем нова светлина върху загадки като непорочното зачатие, какво в действителност се е случило с Исус, когато е бил разпнат и как очевидно е възкръснал от мъртвите. Те вкарват извършването на т.нар. чудеса в рационален и фактически контекст. Всъщност, свитъците ни дават нови прозрения и осмисляне не само на Новия завет, но и на самото християнство.

Те свалят булото на мистицизма от живописните истории и древни ритуали, които и до днес са неразделна част от християнските служби. Тази удивителна информация е била достъпна от над 40 години но никога не е била изцяло публикувана. Причините включват естествения стремеж на Църквата да запази традиционните основи на учението и богослуженията си. Сред самите учени също имало несъгласия и конфликти, които довели до известна неоснователна предпазливост. Какви точно са тези нови теории и доколко може да им се вярва? Някои от последните идват от д-р Барбара Тиъринг от университета в Сидни, Австралия, сега - световно признат авторитет по въпросите на свитъците от Мъртво море.
                                                         Източник : http://www.sexnature.org/
Животът е толкова вълнуващ и прекрасен, колкото сам си го направиш! Радвай се на този момент, този момент е твоя живот!