Дзенкс форум

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно търсене  

Мъдрости:

„Един копае кладенеца - хиляди пият от него"

Автор Тема: Духовете на мрака,Божества,Богини  (Прочетена 2575 пъти)

Мортиша

Re: Духовете на мрака,Божества,Богини
« Отговор #15 -: Август 09, 2012, 20:25:09 »

Освен епитетите Богинята е била призовавана в различните заклинания и с други имена – т.нар. имена на силата или магически имена. Тези епитети са били и се използват и сега при молитви към Хеката, но в същото време доста от тях са били епитети и на други богини – Деметра, Артемида, Бендида и др. Това няма значение, тъй като Старата вяра казва, че всички богини са лица на Богинята и всички богове са лица на Бога. Според личното си усещане човек избира как да се обръща към Силата и как да я почита.
 Най- старите символи на Хеката са ключът и Луната. Обредите на Богинята са предимно нощни и свързани с лунните фази. Това не означава, че не е имало и дневни, но вътрешните обреди и магическите са предимно нощни. Счита се, че времето на нарастващата луна е за благотворни и привличащи действия и молитви, фазата на Пълнолунието е за отдаване почит на светлата пораждаща луна на живите, времето на намаляващата луна е за отблъскващи действия, а също и за нападателни магии, фазата на новолуние е периодът, когато се е смятало, че богинята свети в отвъдното или по точно, не виждайки я живите, нея я виждат мъртвите и тя определя душите за следващо прераждане, които обаче си избират сами пазител и с това до известна степен предопределят новото си съществуване, тогава се отдава почит на тъмната прераждаща се луна закриляща и властваща над мъртвите. Почитането става в трите дни на пълнолуние и в трите дни на новолуние.
Активен

Мортиша

Re: Духовете на мрака,Божества,Богини
« Отговор #16 -: Август 09, 2012, 20:26:00 »

Гръмотевица - съвършената мисъл
Това е превод на една интересна част от кодекс Наг Хамади, която е едно обръщение на Богинята, смятам, че ще ви е интересно. Наскоро се появи превод на това и в една книга на български, но за съжаление преводът беше непълен, книгата се казва Corpus Hermeticum. Този превод съм се постарал да бъде най-близо до англ., който пък е превод от коптски. Има пасажи в които се губи смисъла но в самият текст, по точно в самия папирус има дупки - е две хиляди години не са малко.
 

Гръмотевица: съвършената мисъл

Аз бях изпратена от силата
и дойдох при тези, които разсъждават за мен, и бях открита
сред тези, които се стремяха към мен.
Вижте ме, вие които размишлявате за мен
и вие слушащите чуйте ме.
Вие, които ме очаквате, вземете ме
при себе си. И не ме прогонвайте
от погледа си.
И не карайте гласа ви да ме мрази,
нито пък слуха ви.
Не бъдете невежи за мен, където и да е
и когато и да е. Бъдете нащрек !
Не бъдете невежи за мен.
Защото аз съм първата и последната. Аз
съм почитаната и презряната.
Аз съм блудната и святата.
Аз съм съпругата и
девицата. Аз съм майката
и дъщерята. Аз съм членовете
на моята майка. Аз съм безплодната
и тази, чийто деца са много. Аз
съм тази, чиято сватба е велика и
аз не съм имала съпруг. Аз съм родилата
и тази, която не ражда. Аз
съм облекчението на моите родилни мъки. Аз
съм невестата и женихът,
и моят жених е
заченалият ме. Аз съм майката на
баща ми и сестрата на
съпруга ми, и той е моя рожба.
Аз съм робиня на този , който
ме създаде. Аз съм владетел
на рожбата си. Но той е този, който ме зачена,
преди времето, в деня на раждането.
И той своевременно е моя рожба
и силата ми е от него. Аз съм жезълът
на неговата сила през младостта му, а
той е опора през моята
старост. И каквото и да пожелае той
се случва на мен. Аз съм тишината,
която е непонятна и идеята,
чийто спомен е многократен.
Аз съм гласът, чийто звук е
многообразен и думата, чиято поява
е многократна. Аз съм изговарянето на
своето име. Защо вие, които ме мразите,
обичате ли ме и
мразите ли онези, които ме обичат?
Вие, които ме отричате, признайте
ме, и вие, които ме признавате,
отречете ме. Вие, които проповядвате
истината за мене, излъжете за мен, и вие,
които сте лъгали за мен, кажете истината за мен.
Вие, които ме познавате, бъдете непознаващи
ме, а тези, които не са
ме познали, нека ме познаят.
Защото аз съм знанието и
незнанието. Аз съм
срамът и безсрамието.
Аз съм безсрамната; аз съм
засрамената. Аз съм силата и
аз съм страхът. Аз съм
войната и мирът. Вслушайте се
в мен. Аз съм опозорената
и великата. Обърнете внимание на моята
бедност и на моето богатство.
Не бъдете безочливи към мен, когато аз съм
хвърлена на земята и
ще ме откриете в тези,
които ще дойдат. Не ме търсете
в купчината тор, нито вървете
и ме оставяйте захвърлена,
и вие ще ме откриете
в царствата. И не ме гледайте,
когато съм захвърлена сред тези, които
са презрени и в най-долните
места, нито ми се присмивайте.
И не ме оставяйте сред тези, които
са насилствено убити.
Но аз, аз съм състрадателна
и аз съм жестока. Бъдете нащрек!
Не мразете моето покорство
и не обичайте моя самоконтрол.
В слабостта ми, не
ме изоставяйте и не
се страхувайте от силата ми.
Та защо презирате
моя страх и
проклинате гордостта ми?
Но аз съм тази, която съществува във
всички страхове и аз съм силата
в треперенето. Аз съм тази, която е
слаба и аз съм добре на
приятно място. Аз съм
безчувствена и аз съм мъдра.
Защо ме мразихте
на съветите си? Защото ще бъда
тиха сред тези, които са тихи
и аз ще се появя и
ще говоря.
Защо ме мразихте вие, елини?
Защото аз съм варварска сред
варварите? Защото аз съм мъдростта
на елините и знанието на
варварите. Аз съм правосъдието на
елините и на варварите. Аз
съм тази, чийто образ е велик в Египет
и тази, която няма образ сред
варварите. Аз съм тази, която е мразена
навсякъде и тази, която е обичана
навсякъде. Аз съм тази, която те наричат
Живот, а вие нарекохте
Смърт. Аз съм тази, която
те наричат Закон,
а вие нарекохте Беззаконие.
Аз съм тази, която вие преследвахте
и аз съм тази, която пленихте.
Аз съм тази, която разпръснахте
и вие ме събрахте отново.
Аз съм тази, пред която вие
бяхте засрамени, и вие бяхте
безсрамни към мен. Аз съм тази, която няма празник
и аз съм тази, чиито празници са много.
Аз, аз съм безбожна, и
аз съм тази, чийто бог е велик.
Аз съм тази, за която сте размишлявали
и която сте низвергнали. Аз съм
неука, и те учат от
мен. Аз съм тази, която
презряхте, и вие
размишлявате за мен. Аз съм тази,
от която вие се скрихте, и вие
се явявате пред мен. Но когато и
да се скриете,
аз сама ще се появя.
И когато и да
се появите, aз себе си
ще скрия от вас. Тези, които
( ) към ( )
( ) безчувствено
( ) .Вземи ме ( )
разбирайки от мъка,
и вземете ме
при себе си от разбиране
и мъка. И вземете
ме при вас от местата,
които са грозни и в руини,
и откраднете от тези,
които са добри, дори в грозота.
Без срам ме вземете
при вас безсрамно;
и без безсрамие
и срам, укорете моите членове
във вас. И
пристъпете към мен,
вие които ме познавате и вие , които
познавате моите членове и
утвърдете великите сред малките
първи създания. Пристъпете
към детството
и не го презирайте,
защото е малко и дребно.
Не се отвръщайте
от великите неща в някои части от
малките неща, защото
малките неща се познават от великите неща. Защо
вие ме проклинате
и ме почитате?
Вие ме ранихте и вие
бяхте милостиви. Не ме разделяйте от първите
тези, които вие познахте. И
не изхвърляйте никого
и не прогонвайте никого.
…да не знае той…
… Каквото е мое…
Аз познавам първите, а
тези, които ги следват, познават мен.
Но аз съм умът на …
и останалото на …
Аз съм знанието на моето търсене и
търсеното на тези, които ме търсят, и
заповедта на тези, които питат за мен,
и силата на силите в моето знание
на ангелите, които са били
изпратени от моето слово, и на боговете
в техните сезони по мой съвет,
и на духовете на всеки мъж , който
съществува с мен, и на жените,
които обитават в мен. Аз съм тази, която
е почитана и която е възхвалявана,
но и която всички презират
презрително. Аз
съм мир, но и войната
идва от мене. Аз съм
чужденка и местна жителка.
Аз съм същността, но и този, който
няма същност. Тези, които
нямат връзка с мен, не ме познават,
а тези, които са в
моята същност, са тези, които ме познават.
Тези, които са близо до мен, не са ме опознали,
намиращите се далеч
от мен са тези, които са ме опознали.
В деня, когато бъда близо до
теб, ти ще си далеч
от мен, а в деня, когато аз
съм далеч от теб, аз съм
близо до теб. Аз съм..
...във. Аз съм…
…на природите. Аз съм
…на сътворението на духовете
…желанието на душите.
Аз съм контролът и неконтролируемото
Аз съм съюзът и
раздялата. Аз съм единството
и аз съм разделението. Аз
съм тази долу и те се издигат
нагоре до мен. Аз съм присъдата
и оправданието. Аз,аз
съм безгрешна и коренът
на греховете е в мен.
Аз съм похотта на външен вид,
но вътре въздържанието
в мен живее. Аз
съм слухът, достъпен
за всички, и речта, която не може да бъде
доловена. Аз съм нямата,
която не говори, и велико е
множеството на думите ми. Чуй
ме в нежност, и
познай ме в грубост.
Аз съм тази, която крещи,
и аз съм
захвърлена върху лицето на земята.
Аз приготвих хляба и
в него моя разум. Аз съм
знанието за моето име. Аз съм тази,
която вика и аз слушам.
Аз се появявам…
ходя в …
печатът на моето…

… Аз съм…
…защитата…
Аз съм тази, която е наречена
Истина и неправда…
Вие ме почитате…
и вие шепнете срещу мен. Вие, които сте
покорени, съдете тези, които са ви покорили
преди те да дадат присъда срещу вас,
защото присъдата и милостта
съществува във вас. Ако вие сте осъдени
от този, кой ще
ви оправдае? Или ако вие сте помилвани
от него, кой ще бъде в състояние
да ви задържи? Защото каквото е
вътре във вас е каквото е отвън на вас,
и единият, който ви оформи отвън
е единият, който оформи
вътрешността ви. И каквото
вие виждате отвън на вас,
вие виждате и вътре във вас;
то е видимо и е ваше одеяние.
Чуйте ме, вие слушащи,
и се учете от моите думи,
вие които ме познавате. Аз съм
слухът, който е достижим до всичко;
Аз съм речта, която не може
да бъде поругана. Аз съм
името на звука и звукът
на името. Аз съм знакът
на буквата и целта
на деленето. И аз…
…светлина…
…и…
…слушащи…
…на вас..
…великата сила. И…
…няма да помръдне името.
…единият който ме създаде.
И аз ще произнеса името му.
Тогава погледнете неговите думи и всички
писания, които са събрани. Обърнете
внимание, вие слушащи и
вие също, ангели
и тези, които са били изпратени,
и вие духове, които сте се надигнали от
смъртта. Защото аз съм едната, която
съществува сама, и аз нямам
кой да ме съди. Защото много
са приятните форми, които
съществуват в множество грехове,
и безнравствените
и позорни страсти
и краткотрайните удоволствия,
които хората прегръщат
докато станат въздържани и
се издигнат до тяхното място за почивка.
И те ще намерят
там мен, и те ще
живеят и те няма да умират
отново.


Относно връзката между Хеката и Бендида

По данни на Хезихий се отъждествява Бендида на траките с Хеката. Тъй като Хеката като божество е чужда на гърците, те са се отнасяли с резерви към култа и. Според някои учени Хеката е именно от тракийски произход. В най-големия си храм в Лагина на центъра на северната стена е изобразена сцена как една амазонка и един войн са се хванали ръка за ръка, а богинята над тях скрепя съюза им. Именно тук може да се открие връзка, защото самото наименование Бендида идва от индоевропейското bhendh което означава СВЪРЗВАМ /по проф. Владимир Георгиев/. В Кария Хеката е била почитана заедно със Зевс Хрюсаореус кариос или още Зевс Панамаргос. Богинята е била почитана в Лагина , а богът в Стратоникея. Двата града са били свързани с път по който е минавала свещена процесия в чест на богинята и е бил носен ключа от градските порти. Това ритуално действие показва ролята на Хеката като пазителка на вратите.
 
Относно храмовите свещенодействия е известно че е имало хор от младежи, които са пеели химни в чест на богинята. Въпреки, че според съвременните схващания култът и е женски, то в историческите факти се знае, че Хеката е имала и жреци, наричани демосиои. Те приличали според някои източници на тези на Кибела, в смисъл били евнуси. Това обаче не е сигурно за всички, вероятно се отнася за една част от обслужващите култа. Богинята е имала и жрици, за някои е споменато в историята.
 
Магията на Хеката не е само лунна, нейните жреци са се занимавали доста с духове и призовавания, също с лекуване на душевни болести и подобни неща. Тъй като богинята е троична, то и култът и е също с различни течения и етапи.
Активен

Мортиша

Re: Духовете на мрака,Божества,Богини
« Отговор #17 -: Август 09, 2012, 22:09:38 »

Yemaja: “Do not be afraid to visit me in the depths.”
Имена:YEMAYА/Yemaya/Yemonja/Yemanjа/Yemaja/Yemoja/Ymoja/Yemonja/Yemana/Yemalla/
Yemalia/Iamanja/Iemaja/Iamanje
 
(Афро-Карибска, Афро-Бразилска)
Велика Богиня на луната и на морето. Майка на Океана, майка на всички Ориша. Йеманджа е Богинята на реките за народа на Йоруба. Нигерийските реки възникнали от изворите, които бликнали, когато тя се разхождала по земята. Йеманджа е Майката, която създава и поддържа целия живот на Земята. Като Майката Светлина, тя е създателка на всички извори на свежа вода. Нейната природа/натура е виликодушна и възпитаваща, но както морето, тя има гневен и яростен аспект.
Африканската диаспора пренася почитта си към Йеманджа в католицизма, където тя се отъждествява с Дева Мария

Роли: Морето; Луната, Сънищата, Дълбоките тайни, Древното знание, Солената вода, Тайните на Океана, Колективното Несъзнателно, Сътворяването на океаните, моретата и езерата.
Планета: Луна, пълна Луна, полумесец (Yemanja)
Елемент: Вода
Ден: Събота
Цвят: синьо, бяло, сребърно
Число: 7
Символ: раковина
Скъпоценен камък: кристал, перли, майка на перлите
Животно: риба
География: Река Огун, Нигерия
Изображение: с голям бюст, като морска сирена, със сребърно ветрило

Празници: 2 Февруари, когато й се принасят жертвоприношения
Юни: почитане на Йеманджа в навечерието на лятното слънцестоене,
с принасяне на цветя и ритуални лодки във водата.
Септември: 7 и 19 & 31 Декември, когато й се
принасят жертвоприношения
Работи за: Благословия, Милост и Състрадание, Сътворение, Подкрепяне на Живота, Любовни заклинания, Магически желания, Потентност, Успокояване на децата, Преодоляване на тъгата, Естествено здраве, Забогатяване, Вдъхновение, Морски заклинания, Водна магия, Майчинство, Придобиване на деца, Разбулване на мистерии, Женска сила, Женски въпроси, Интелигентност, отвъд човешките схващания, Лек за безплодие (Yemoja), Дъжд (Yemana), Магия на сънищата (Yemaya Olokun), Здраве (Yemaya Ataramagwa)
Жертвоприношения: ядивна гулия на тропическото увиивно растение Disocorea, сладки картофи, царевични зърна, дини, гълъби, жива риба, ракообразни, супа, парфюм, бижута и скъпоценни камъни традиционно се поднасят на Йеманджа, чрез хвърлянето им в морето

Имена: Богиня на вещиците, Майка на рибите, Вечната Жена, Майка на Океана, Майка на сънищата и тайните, Майка на всичко, Майка на морето, Свещена Кралица на морето, Утроба на Сътворението, Майка на перлите, Mama Watta, Майка на водите, Звезда на морето, Yeyй Omo Eja, Майка, чиито деца са риби, Дамата на покриването?
Бразилия: Yemanja - Imanje, Океанска Богиня, Дамата на непорочното зачатие
Куба: Yemaya - Yemaya Ataramagwa, Кралица на морето, Yemaya Achabba (емоционален аспект) - Yemaya Oqqutte (яростен аспект) - Yemaya Olokun (мощен сънищен аспект)
Хаити: Agwe
Ню Орлеанс: La Balianne

Инвокация: Носете перли или кристални,за да я призовете. За да помолите Йеманджа да ви даде благословия, напишете й писмо и го хвърлете в морето.
Активен

Мортиша

Re: Духовете на мрака,Божества,Богини
« Отговор #18 -: Август 16, 2012, 18:58:06 »

В християнството нощните „грешни“ сънища често са приписвани на посещението на сукуб.

Един от разпространените митове е, че инкубът е безполов демон. Той приема първо формата на сукуб, преспива с мъж, поема семето му в себе си, превръща се в инкуб и накрая опложда с това семе жената.

През Средновековието често след хетеросексуални контакти мъжете бивали обвинени в умишлено извършване на полов акт с дявола (т.е. сукуб) и в подчинение на дявола.

В средновековните вярвания суку̀б или суку̀бус (мн.ч. сукуби, но не и сукубуси) е женски демон, който се съвкупява с мъже. Думата произилза от латинското succumbere — „лежащ отдолу“ или „който лежи отдолу“. Сукубът е антиподът на инкуба.

Сукубите са женски демони, залегнали в юдейската и християнската митология. Според тези традиции, сукубите се хранят с жизнената енергия на спящите мъже, с които се съвкупляват. Легендите гласят, че когато сукуб преспи с мъж, мъжът няма спомени за това и може да приеме събитието най-много като сън.

В християнството нощните „грешни“ сънища често са приписвани на посещението на сукуб.

Активен

Мортиша

Re: Духовете на мрака,Божества,Богини
« Отговор #19 -: Август 16, 2012, 19:01:47 »

Хората вярват, че до Св. Дух русалките вече са свършили своята работа на земята - посели са семената на плодородието. Домовете се обкичват с пелин, а стръкчета от него момите сла­гат в пазвата си, ергените - в левия джоб, а де­цата - на шията в малка шита торбичка от па­мучно платно като муска. Така те се предпаз­ват от пакостите на русалките. Пред тази сед­мица сам човек на път не тръгва, че може да се "чалдиса" - да се разболее от русалска болест. Не се преде, тъче, шие, не се върши никакви работи на полето и в градината, не се замазват пещта или стените на къщата, не се ходи за дър­ва в гората. През нощта специално за русалки­те оставяли на масата вечеря, а на близките дър­вета или огради до дома - дрехи. Носят треви, които имат силна миризма като пелин, орехова шума, лепка. През Русалската неделя водят бол­ните да преспят "на росен" (на места, където рас­те билката росен) или до лековити извори с на­деждата, че ще се излекуват.
 
Русалката е женски демон,
 
появяващ се през Русалската неделя. Смятало се, че ру­салки ставали де­войките, умрели преди сключване на брак, особено сватосаните, недоживели до сватбата или девойки и деца, умрели през тази седмица или бебе­та, умрели некръстени. Под Думата "Русалка" жителите на селата разбира­ли не само персона­жи от определената класа демони, но и конкретни умрели в селото хора. Представите за външния вид им в народните предания са различни. На едни мес­та се говори, че"Русалките изглеждат като мла­ди красиви девойки, облечени вар в бяло. Те се появяват във вида, в който са ги погребали, т.е. в празнична премяна, с разпусната коса и с ве­нец на главата (именно така по местните оби­чаи обличали умрелите девойки, сякаш им ус­тройвали символична сватба по време на пог­ребението). На други места ги представяли във вид на страшни, уродливи, космати баби с увиснали гърди, които замятали през рамо. На ня­кои места смятали Русалките за водни духове, представяли ги като полужени-полуриби. Такива русалки често наричали фараонки.
 
Русалките се появявали на земята на Св. Троица,
 
когато започва да цъфти ръжта. Освен в ръже­ните полета, можело да ги видите във водата, на дърветата в гората, на кръстопътищата, на мостовете, на гробищата. Появявали се в домо­вете, където живеели преди и се криели по ъг­лите или килерите. Най-традиционните места за обитаване - водата и дърветата - се представят в народната култура като пътища за преход от света на мъртвите на земята и обратно.
 
Появата им в ръжените или конопените поле­та е обяснена в народните поверия, с това че защитават посевите и съдействат на цъфтежа и реколтата. Заедно с това те могат да навредят на стопаните, нарушили забраната да работят на празника им - тогава те "стъпкват", "пресу­шават" посевите и на полето се появяват "опо­жарени" кръгове. Някъде разказват, че русалки­те не причиняват никаква вреда, а могат само да изплашат човека или да се пошегуват с него. Но преобладаващата част от поверията пречисляват русалките към опасните духове, преслед­ващи хората, отклоняващи ги от пътя, душат ги или ги гъделичкат до смърт, привличат ги във водата и ги давят, превръщат ги в животни или в някакви предмети, открадват и повреждат преждата, конците и платното, влизат в дома и предат по нощите. Могат да вземат със себе си бебето, оставено от жената на мъжа. Децата са постоянните им обекти на преследване. За децата, умрели или загинали на Русалската неделя, казват: "Русалките са ги взели при себе си".
 
А принадлежността им към категорията на "хо­дещите" покойници или към нечистите сили об­яснявали с това, че се срещат и вредят на хора­та основно през нощта, преди първи петли. Могат подобно на магьосниците да отнемат млякото на кравите, да заплитат гривите на конете, да изпращат болести и стихийни бедствия и да из­литат от къщата през комина.
Активен

Мортиша

Re: Духовете на мрака,Божества,Богини
« Отговор #20 -: Август 16, 2012, 19:59:56 »



В Японскките митове и легенди за славните самурайски времена са застъпени не малко приказни същества, демони, злодеи. Виждаме ги дори и на някой от красивите репродукции на именити японски майстори на четката. Някой имен на тези същества са използвани дори и за наименуване на кланове, отделни традиционни оръжия, дори и на техники на някой от древните школи. Ето защо ви предоставям една интересна информация, която се отнася до митологията на Япония.
Они - 鬼


Демони, които летят наоколо и взимат душите на грешните, на смъртните им легла. Изобразяването на они е много разнообразно, но обикновено са представени като грозни, гигантски същества с остри нокти, разрошена коса и два дълги рога израснали от главата им. Те са човекоподобни в по-голямата си част, но понякога са показани със неестествени черти като странен брой очи или допълнителни пръсти на ръцете и краката. Кожата им може да бъде различни цветове, но
син, черен, пурпурен, розов, кафяв, зелен, бял и особено червен са най-често срещаните. Свирепият им вид се допълва от парчето плат около бедрата, направено от тигрова кожа и железните бухалки (или тояги), наречени канабо(金棒).Те варират от кръвожадни до смешни . Има много сказания във фолклора за тях .Те са типичен елемент от японския
митологичен свят. Познати са навсякъде и са се превърнали в символи на пакостници и злосторници, които причакват и тероризират хората. Они са унищожителни демони, хранещи се с човешко месо. Понякога са добродушни. Дори и когато им откъснат крайник, само ако го съединят с чуканчето той зараства. Въпреки че живеят в Джигоку (адът според будистите), някои са и на този свят, приели човешка форма. Казва се че човек обладан от силен гняв може да се превърне в они. Има много приказки, в които силно ревниви жени са се превръщали в Ханя-женски онита. Според легендата мразят соеви зърна.
Някои села изпълняват годишна церемония в началото на пролетта, за да прогонят они. Хората хвърлят соеви зърна
извън дома си и викат “Они уа асото ,фуку уа учи” ("Демони вън! Късмет отвътре!").


Тенгу - 天狗

Тенгу ( "небесни кучета" )–се появява в различни форми, но обикновено е представен като нещо между гигантска птица и свещено човекоподобно същество с червеникаво лице и дълъг нос (макар и да идват от Китай те нямат общо с кучетата, а
по-късно се определят като животински „ ками „ – духове според Шинтоистката религия ). Ранни сказания го разкриват понякога с човка или подобно на птица, която може да се превръща в човек. Описвани са с магически „хачива” в ръка (羽団扇 ) – ветрила направени от пера. Според легендите, тенгу могат да накарат нечии нос да се смали или удължи, но
се свързват главно и със способността си да предизвикват ураганни ветрове. Иначе са кръвожадни и отмъстителни същества, които много обичат да се месят в делата на хората. Наказват неверни монаси ,като ги грабват и ги пускат на безлюдни места ,залавят жени в опитите им да съблазнят свети люде ,крадат от замъци и преследват тези, които служат
на нечисти сили. Могат да се вселяват и в хора на всичкото отгоре. Дори посягат на императорското семейство, като обладават императрица Коджидан. Според митологията, има различни видове тенгу. Те се различават по големина и способности. Големите „дайтенгу” и малките „коноха тенгу „ ,криещи се в листата на криптомериите. През 18 и 19 век
тенгу се считали за пазители на някои гори. Иначе са включени в много приказки и предания, които описват приключенията на различни герои, срещнали тенгу. Нека добавим че и през 14 век биват свързвани с бойните изкуства и са описани като добри бойци.


Каппа - 河童

Каппа ("водно дете"), наричани още Гатаро(川太郎 – водно момче) или Кауако(川子 – водно момче) са легендарни същества; вид зли водни духове от японския фолклор. Повечето изображения показват каппа като човекоподобни същества, големи колкото дете, въпреки че телата им приличат повече на тези на маймуните или жабите, отколкото на човешки. В някои описания се казва, че лицата им имат маймунски черти, докато други ги показват със заострен клюн (или нос) като този на костенурките или с патешка човка. На рисунките обикновено са показани с дебели черупки и люспеста кожа, която варира цветово от зелено до жълто или синьо. Каппа обитава езерата и реките на Япония и имат множество черти, които им помагат в тази обстановка, като ципестите ръце и крака. Дори понякога се казва, че миришат на риба и несъмнено могат да плуват като рибите. Най-забелязващата се черта на каппа е пълната с вода вдлъбнатина отгоре на техните глави. Тези празнини са заобиколени от рошава коса. Невероятната сила на каппа произхожда от тези, пълни с течност дупки и ако някой се изправи срещу една, може да се възползва от тази слабост като накара каппата да излее
водата от главата си. Каппата притежава дълбоко чувство за етикет, затова ако му се поклоните най-вероятно и каппа ще отвърне с поклон, дори и това да означава да загуби водата на главата си. Веднъж изчерпана, каппа е сериозно отслабена и може дори да умре. Други приказки разказват, че тази вода позволява на каппа да се движи по сушата и без нея те са неподвижни. Каппа са злонамерени пакостници. Техните лудории варират от относително невинни, до по-обезпокоителни като кражба на реколтата или отвличане на деца. Смята се, че се страхуват от огъня, и в някои села се провеждат годишни фестивали с фойерверки, за да подплашат духовете. Те са любопитни относно човешкия живот, порядки и цивилизация и могат да говорят. Даже могат да станат приятели на отделни хора, особено ако последните им поднасят дарове, най- вече краставици - любимата храна на каппа. Понякога японците пишат имената си върху краставици и ги мятат във водата, така че после капата да не ги закача докато се къпят. Според легендата те са и добри
лечители, които научили хората как да наместват счупени кости .


Тсучигумо
- 土蜘蛛

Тсучкигумо ( буквално –„земен паяк") са митологични същества ,които представляват огромни паяци ,няколко пъти по-големи от човек .Имат дълги крака и очи колкото чиии ,остри нокти и зъби. Принципно се разглеждат като животински демони защото притежават свръхестествени способности .Тези отвратителни и опасни същества според легендите обитават всякакви пещери и дупки ,стари замъци и къщи .Там се маскирали като купища дрехи или парцали .Плячка им стават окъснели пътници ,които в съня си биват омотани със здрави паяжини ,които могат да се премахнат само с помощта на магия .Имат способността да смучат кръв ,ако не и направо да изядат жертвата си .Нрава им е по-скоро животински освен в случаите ,когато проявяват специалните си способности .Освен всичко това един такъв огромен паяк имал възможността да хипнотизира който и да било и да го отрови .Легендарният герой Минамото но Йоримитсу ( Райко ) имал чести сблъсъци с тях . На няколко пъти го нападали ,опитвали се да го изядат или разболеят .Там е описано как един
от спътниците на героя се оказал Тсучигумо предрешен като монах .



Китсуне
- 狐

Китсуне са много известни в японския фолклор. Буквално името им означава „лисица”. Историите ги описват като интелигентни същества, притежаващи магически способности които се засилват с възрастта. Сред тях най-важно е умението да приемат човешка форма. Някъде се описва че ги използват за да мамят , но има и текстове където се посочва че са добродушни, верни приятели и роднини на хората. Китсуне се свързват с Инари (богинята на ориза и плодородието) като нейни вестоносци .Колкото повече опашки има една такава лисица толкова по-силна е тя. Най–много може да бъдат девет. В някои легенди се казва че им растат след като изминат 1000 години. Когато израсне и деветата
последна опашка Китсуне става златна. Друга интересна характеристика е че те могат да виждат и чуват какво става навсякъде по света. Човешка форма може да приемат едва когато станат най-малко на сто години (или 50
според други). Поверие гласи че всяка девица заварена по тъмна доба и сама, може да бъде такава лисица. Когато приеме човешка форма Китсуне крие опашките си .Всичко това обаче става безполезно когато наблизо има куче. Китсуне мразят и същевременно се страхуват от кучета, защото те ги виждат нормални. Дори в човешка форма те са неспокойни в присъствието на куче. Истинската форма на Китсуне може да се наблюдава и по сянката от луната вечер или отражението им във вода. Други характеристики са това да предизвикват мълнии с опашките си, да създават илюзии и да летят. Но освен всичко те имат способността да обладаят жив човек, най-често млади момичета, като техния дух влиза в човешкото тяло изпод ноктите или през гърдите. Обладаните често биват смятани за луди и вечер вият като лисици. Изгонването им става чрез специален ритуал, изпълнен от свещеник.



Обакe - お化け

Обаке или бакемоно(化け物 ), понякога обакемоно, са група чудовища или духове в японския фолклор. В буквален превод термините значат “нещо, което се променя”, имайки предвид способността им да се трансформират или преобразяват.
Думите обикновено се превеждат като призрак, но преди всичко те се отнасят до живи или свръхестествени същества, които временно са се трансформирали и тези бакемоно се различават от духовете на мъртвите. Второто значение на думата е синоним на „ юрей”(幽霊 ), призрак на починал човек. Истинската форма на бакемоно може да бъде на животно- например лисица(кицуне- 狐 ) или на котка (бакенеко- 化け猫 )- духът на растение- като кодама (木霊 – дух, обитаващ дърветата)- или неодушевен предмет- който да притежава душа според традициите на Шинто.
Бакемоно обикновено се дегизира или като човек, или се появява в странна или ужасяваща форма. В разговорния език всяко странно явление може да се нарече бакемоно или обаке, независимо дали се вярва, че има друга форма.



Юки
онна - 雪女

Буквално се превежда като „снежна жена „ и представлява дух или йокай от японския фолклор .Често бива бъркана за
планинска вещица ,но двете същества нямат общи черти .Юки онна се появява като красива жена с дълга коса в някоя снежна нощ .Кожата и е бледа или в някои случаи прозрачна ,което я кара да се слива с пейзажа наоколо .Често е облечена в бяло кимоно ,но според други легенди тя е срещана гола в снега .Въпреки своята красота ,очите и могат да
предизвикат страх и ужас у сърцето на някой смъртен .Интересно е че не оставя стъпки по снега , и някъде дори се твърди че не притежава крака ,като повечето японски духове .Ако бъде заплашена може да се превърне в
облак ,мъгла или купчина сняг . Юки онна се свързва със студа ,снега и бурите .Някъде се вярва че тя е дух на някой ,изгубил се в планината из загинал от студ .Тя е едновременно красива и безскрупулна ,убивайки неподозиращи хора. Пътници ,изгубили се в планината често са описвани как се превръщат в замръзнали тела от нейния леден дъх .Друг път държи дете на ръце .Ако някой преднамерено и отнеме детето то тя замръзва на
място …
Родители,търсещи децата си са податливи на такова действие. В други легенди тя се описва като по-агресивна .Напада къщи , избутва вратите им с ураганен вятър или убива хората в съня им . Иначе има случаи, в които се описва как тя се смилява над някои поради различни причини .Например пуска момче заради красотата и младостта му .Тя обаче
го кара да обещае никога да не споменава за нея и много по-късно когато момчето е вече съпруг ,той разкрива тайната пред жена си .Оказва се обаче че това е същата юки онна ,и този път го пощадява заради децата ,които е родила от него ,но го предупреждава че ако ги заплаши по някакъв начин ще се завърне с цялата си унищожителна сила .Има разбира
се и една тъжна легенда в която юки онна се стопява като сняг ,когато мъжа и я разкрива неволно .

Ню - 鵺

Ню е легендарно същество от японската митология .На външен вид изглежда като Химера ( съставено от части на различни животни ) с глава на маймуна , тяло на енотовидно куче , тигрови лапи и змия вместо опашка .Може да се придвижва като се превърне в черен облак .Ню обикновено носи нещастие и тъга .Според една легенда император Хейке се разболял защото едно такова Ню се било скатало на върха на резиденцията му през лятото на 1153.Императора оздравял чак след като самурая Минамото Йоримаса не убил съществото .Това станало като се качил на покрива и изстрелял запалена стрела …Веднага от облака паднало тялото на мъртво Ню ,което по-късно Минамото хвърля в японско море .Местна добавка към историята разказва как тялото продължило да плава покрай бреговата ивица и местните, уплашени да не ги сполети проклятие го взели и заровили .


Бакенеко - 化け猫


Буквално, „бакенеко” означава „котка-чудовище” и се свързва с котка, която притежава свръхестествени способности сходни с тези на лисицата или на миещата мечка. Тези способности тя може да добие по няколко начина: да доживее
определена възраст, да бъде приютена за определено време или да и израсне дълга опашка. В последния случай, опашката се раздвоява и бакенеко се нарича „некомата” (猫股 – „раздвоена котка”) . Бакенеко най-често би обикаляла дома, в който се отглежда, създавайки призрачни огнени топки, заплашвайки спящите, вървейки на два крака. Тя би могла да се преобрази в човек, най-често стопанката си и да и заеме мястото като се размени с нея. Когато бъде убита, тялото и може да достигне до 5 фута. Вярва се че тези котки могат да съживят човек, ако скочат върху мъртвото му тяло.

Нингьо - 人魚

Нингьо (букв.- „човек –риба) е същество, приличащо на русалка от японския фолклор. В древни времена то било описвано с уста като на маймуна, малки зъби като на риба, бляскави златни люспи и тих глас като на чучулига или флейта. Плътта на нингьо имала добър вкус и всеки ,който опитвал от нея получавал забележително дълголетие. Улавянето на нингьо носело нещастие и бури, затова рибарите ги връщали обратно в морето. Ако тялото на такова същество бъде изхвърлено на сушата, то това било знак за война или друго нещастие.



Хакутаку - 白澤


Хакутаку е същество от митологията, което подобно на други носи черти на различни животни у себе си. С тяло на вол или крава, човешко лице и шест рога то притежавало цели девет очи. По три от всяка страна на тялото му и три на лицето. Притежавало умението да говори с човешки език, то е символ на болести и нещастия.



Кеукеген - 毛羽毛現

Буквално името на това създание означава „мъхнато привидение”. На външен вид прилича на куче, изцяло покрито с дълга козина. Името му всъщност е игрословица, написано с други канджи (希有怪訝) означава „необичайно, рядко
срещано нещо”. Кеукеген е дух на болестите, живее на тъмни и влажни места и кара хората да се разболяват.



Кодама –木霊

Кодама е горски дух, който живее в определени дървета. Смята се че отсичането на дърво –дом на Кодама носи нещастие. Затова те често са маркирани с въжета „шименава” ( въже, което се поставя до свещени места, като се
вярва че ги защитава от зли духове).



Нукекуби - 抜首

Нукекуби са чудовища от японския фолклор. През деня те наподобяват нормалните хора ,нощем обаче главата и врата им се отделят от тялото и летят свободно в търсене на плячка. Главите им нападат, крещейки (за да изплашат жертвата) и после хапят. Докато главата и врата са отделени, тялото остава неподвижно. В някои легенди това е отбелязано
като недостатък: ако главата на Нукекуби не успее да се върне върху тялото си до изгрев слънце съществото умира. При други случаи, хората ,които смятат че ги преследва такова чудовище търсят телата им, за да ги убият, докато главата е на друго място. През деня Нукекуби се опитват да се смесят с хората и живеят на групи в нормални човешки семейства.
Единствения белег по който може да се разкрият е тънка линия от червени символи около основата на врата, там където той се отделя от тялото. Това обаче лесно може да бъде прикрито с накит или дреха.


Рокурокуби
- ろくろ首

Рокурокуби са други подобни представители на японския митологичен свят. През деня приличат на обикновени хора, но през нощта имат умението да разтягат вратовете си много надалеч. Освен това могат и да променят лицето си като на они (японски дяволи) за да плашат смъртните. Често тези същества са бъркани с Нукекуби.
В дневната си форма те също като последните се смесват с обществото и често дори си намират човешки съпрузи. Някои от тях толкова привикват с този нормален начин на живот и полагат големи усилия и мъки за да контролират демоничните си умения. Те на всичкото отгоре са потайни, и са пристрастени към шпионирането или стряскането на хората. Те дори се
разкриват пред пияници, глупаци, слепци или спящи хора за да се насладят на реакцията им . Интересно е че някои Рокурокуби не подозират природата си, и се смятат за нормални хора. Тази последна група понякога страда от „ неконтролируемо издължаване на врата” нощем, като на другата сутрин се събуждат със спомени за сън, в който виждат
заобикалящите ги вещи от различни ъгли . Според някои приказки, Рокурокуби преди са били нормални хора, но са преобразени от своята карма заради нарушаването на някой будистки канон . Много често тяхно занимание е не само плашенето но и нападенията над хора. Понякога дори си имат любима плячка – други съгрешили хора, които изяждат.



Фунаюрей - 船幽霊

Фунарюрей са духовете на хората, загинали в морето. Според легендите, те излизат от водата до някоя лодка и най-учтиво молят лодкарите да им дадат черпак, или някакъв друг съд. Ако обаче желанието им бъде изпълнено, те започват да наливат морска вода в лодката докато потъне.



Амефурикозо - 雨降り小僧

Амефурикозо представлява "климатичен" дух, или такъв, който се свързва с промяната на времето. На външен вид изглежда като малко странно детенце, носещо фенер и широка шапка, направена от стар хартиен чадър.



Хитодама
- 人魂

Смята се че Хитодама са човешките души, на тези които са починали скоро. Те приемат формата на странни огнени топки, от син пламък, които се реят във въздуха. Самото им име е образувано от думите "хито" - човек и "тама" - душа . Понякога обаче може и да бъдат зелени на цвят, с дълги опашки. Вярва се че обитават гробищата или мрачните гори през лятото. Понякога могат да бъдат видени до умиращ човек, напускайки тялото му. Повечето от тях потъват в земята или изчезват
когато наблизо се появи човек. Като повечето същества от японския фолклор и тези са големи пакостници. Често се появяват в мрака пред някой пътник, и ако той ги последва най-често се изгубва. Тези същества са смятани в някои краища на Япония, като част от прийомите на китсуне.



Баку - 獏

Баку е добър дух, наричан още "хранещ се със сънища". Вярва се че лошите сънища са причинени от зли духове.
Когато някой се събуди от кошмар, то той може да се помоли на Баку с думите: "Баку, изяж ми сънищата !" Така Баку може да промени лошия сън и да донесе късмет и благополучие на този, който го е призовал. Този дух има глава на лъв, крака на тигър и тяло на кон.
Активен

Мортиша

Re: Духовете на мрака,Божества,Богини
« Отговор #21 -: Август 25, 2012, 14:31:16 »

СРЕЩИ С ТЪМНИТЕ СИЛИ

При навлизането в нечие друго същество понякога се оказвате отворени за сили, които не сте канили, желали или очаквали.

Джим беше в дълбок стрес, когато записа час при мен. Губеше необяснимо контрол над колата си. Усещането му бе, че някое невидимо същество е заедно с него в колата и се бори да хване волана, като се опитва да го изтласка извън пътя. Той се страхуваше за живота си толкова силно, че беше напуснал района, отишъл бе в Аляска, където живял спокойно в продължение на година на една рибарска лодка. Щом обаче се върнал в Орегон, "духът" отново влязъл в живота му и той искаше да му помогна да се освободи от него.
Споразумяхме се да работим заедно. Почувствах, че мога да му помогна, макар да не вярвах, че наистина има контакт със "зъл дух". Струваше ми се, че психологическите обяснения бяха по-вероятни в неговия случай, а освен това съм човек, на който му е трудно да признае злото! В състояние съм да го отричам, дори когато ми е пред очите!

По онова време кабинетът ми се намираше у дома. След като Джим легна на кушетката, сеансът изведнъж стана много необичаен. Посегнах да го докосна, но ръцете ми се спряха на около 10 см от тялото му. Около него сякаш имаше някаква бариера. Исках да го докосна, но като че ли някаква невидима сила държеше ръцете ми на разстояние. Вътре в себе си чух глас, който ме предупреди да внимавам, но го пренебрегнах. Това беше чо­век, дошъл при мен за помощ. Реших, че предупреждението ме разсейва и не го допуснах в себе си!!! Джим лежеше със затворени очи и дори не подозираше през какво минавам аз самата.
Най-накрая мобилизирах волята си и насила проникнах през бариерата. Когато го направих, почувствах кожата му и усетих твърдостта на тялото. Но все още не можех да осъществя енергийна връзка. Усещането беше зловещо. Докосвах нещо, което не разбирах, и скоро започна да ми става лошо.
Накрая казах:
- Джим, не знам какво не е наред в мен, но работя с теб вече от 45 минути и още не мога да проникна до твоите енергии. По-добре сега да спра и да запишем друг час.
- 45 минути?! Че нали току-що влязох! - възкликна той, но като погледна часовника, се изненада и заяви, че бил като упоен. Съгласи се да приключим сеанса и си тръгна.

Стаята беше задушна и мрачна. Намерих съпруга си Дейвид и му казах, че ще изляза да покарам колело. Той предложи да дойде с мен. Свечеряваше се. Забелязах, че като въртя педалите по-бавно, получавам усещането, че нещо ме удря по гърба, по сакрума. Ритмично чувах един приглушен звук, като от тъп удар, който ме удряше все по-силно и по-силно. Когато карах бързо, нещата не бяха толкова зле, но ако забавех ход, ставаше ужасно. Спряхме с Дейвид пред едно кафе, да изпием чаша чай, и аз се усетих много странно. Една приятелка дойде при нас да си поговорим, но аз дори не я чувах. Прибрах се вкъщи и легнах да спя, прекарах ужасна нощ. Сега когато се връщам назад в спомена, ми се струва, че съм била обсебена, макар че тогава изобщо не мислех така. Като че ли нещо ме бе сграбчило. Необичайните и твърде неприятни удари продължаваха. След безсънната нощ станах рано и не знаех какво да правя. Имах часове с пациенти, но не бях в състояние да работя с никого. Дейвид ме посъветва да поискам помощ от водачите си. Отложих часовете, качих се на колелото и отидох в парка, където легнах на тревата и запитах водачите си какво става мен.

Разбрах, че пробивайки енергийната бариера на Джим, съм поела духа, който е бил в него. Той го бе напуснал и се бе вселил в мен. Злите духове бяха непозната за мен тема, но не можех да отрека, че нещо реално и болезнено ме биеше по сакрума. Трудно ми беше да се прибера вкъщи на колелото. Когато се прибрах, Дейвид си бе у дома и му разказах какво се е случило. Той не пропусна нито дума.
- Е, значи, трябва да прогоним духа - каза той.
Легнах на леглото и Дейвид започна да говори. Той имаше известен опит с хипноза, както и с екзорсизма и правеше разлика между двете неща. Изведнъж видях тъмна, сивкава енергия с неясни човешки очертания, която излезе от мен. После заспах.
Когато се събудих, се чувствах чудесно, но Дейвид беше притеснен. Първият му въпрос, след като се увери, че съм добре, бе:
- Къде отиде?
- Изчезна право нагоре, през тавана.

Над спалнята ни имаше таванско помещение, където Дейвид държеше компютъра си. По това време той пишеше първата си книга и му беше изключително трудно. Откри, че компютърът не можеше да разчете файла, върху който бе работил сутринта, преди прогонването на духа. По-късно специалистите откриха, че файлът съдържа само "маймуни". В него имаше две глави, които противно на принципа си още не беше архивирал, а те бяха плод на месеци упорита работа. Ако "духът" ги е изтрил, определено е знаел къде да удари.
Когато се чух с Джим, той ликуваше. Случките му в колата изведнъж бяха престанали след сеанса...
Активен

Мортиша

Re: Духовете на мрака,Божества,Богини
« Отговор #22 -: Септември 28, 2012, 15:14:09 »

Съществен въпрос в демонологията е този за продължителността на живота на демоните. Древногръцкият поет Хезиод е пресмятал дължината на живота на птицата Феникс. Той твърди, че тя живее десет пъти по-дълго от човека. А демоните - десет пъти повече, отколкото Феникс. По такъв начин Хезиод стига до извода, че демоните живеят около 6800 години. Древногръцкият историк, биограф и есеист Плутарх по пътя на сложни изчисления установява друга дължина на живота на демоните - 9720 години.Да се класифицират слугите на ада по вида на заниманията им предлага в ХV в. френският теолог Алфонс де Спина. Той отделя следните категори: инкуби и сукуби (които владеят до съвършенство сексуалната енергия и могат да внушават порочни и похотливи мисли даже на крайните въздържатели), полтъргайсти (които предизвикват шум и движат мебели в жилищни помещения), демони на кошмарите (които навестяват хората в съня им), върколаци и др.
В популярния трактат от XVI века “За вероотстъпничеството” има описание на облика и “специализацията”  на някои демони. Така например, Андрас има тяло на крилат ангел и глава на сова. Той е повелител на убийците, внушава на престъпника ненавист към неговата жертва. Валафар е предводител на разбойниците и крадците, има вид на рицар в доспехи, яхнал железен кон. Демонът Филотанус подкокоросва жените да изневеряват на мъжете си. Той има облик на юноша с меки черти на лицето и приятен, мелодичен глас. Данталиан внушава на човека завист и злоба. Изглежда като старец с дълга брада и горящи очи. Молох някога бил божество, на което принасяли в жертва деца. Твърди се, че изпитва наслада от сълзите на майките, лицето му е намазано с кръв.
Някои демонолози категоризират „подопечните си” по чинове. Първият е за лъжливите богове, чийто повелител се явява Велзевул - принцът на демоните, наричан още и принц на мухите и изобразяван във вид на насекомо. Вторият чин е за духовете на лъжата, внушаващи на хората несъществуващи представи. Техният княз е Пифон. Третият чин е за отмъстителите, предвождани от Асмодей. Четвъртият - за причинителите на войни, конфликти и раздори, начело с Абадон.
Смъртта завеждат Ваалберит и Бабаел, богатството и успеха - Мамон и Белфегор, знанията и тайните - Пифон и Ронве. Мис Ериксън умее да общува с тези демони, като за всеки има различен ритуал. Те са опасни за здравето и живота. Извиквайки съответния демон и принасяйки му жертва, човекът може да го помоли за услуга. Например, Астарот може да внуши любов у желана персона. А с благоволението на Белфегор, може да се постигне успех в бизнеса. Независимо от високата такса, мис Ериксън има много ученици и последователи. Болшинството от тях са жени. За да де научи да вика демони, човек трябва да добива знания по материята при „черната повелителка”, както учениците на мис Ериксън я наричат, не по-малко от три години. Ето разказът на една от ученичките на „черната повелителка”, която е присъствала по време на викането на Лилит - демонката, която отговаря за похотта и проявленията в чувствената сфера.
 „Ние влязохме в тъмна стая, където се провеждат тайните обреди. Да влизат там имат право само „посветените”. На тавана на „черната стая” бяха изобразени сцени от „Ад” на Данте, по стените бяха окачени картини с аналогично съдържание. В този ден на мен се падна първа честта да присъствам по време на викането на демона. Освен мен в стаята влязоха още две ученички на мис Ериксън. Ние бяхме облечени в черни мантии с качулки, нахлупени над очите. Повелителката се появи в черен бархетен комбинезон, върху който беше наметнала пурпурна мантия. Стаята се осветяваше от две черни свещи, които бяха поставени в бронзови свещници, изобразяващи разни демони. Свещниците стояха в ниши на нивото на човешки ръст. На пода имаше триножници, разпръскващи аромат, от който ти се завърташе главата. В центъра на помещението с фосфоресцираща боя беше очертан голям кръг. По заповед на „черната повелителка” ние влязохме в кръга и застанахме на колене. Тя запали черните свещи и отпи от дълбока чаша, която подаде и на нас. Аз знаех, че това е жертвена кръв. Стараех се да не мисля чия е тази кръв. По-нататък учителката ни пристъпи към обреда. Тя дълго чете заклинание, предназначено да извика Лилит. Ние, трите, искахме да получим от нея силата, която прави непреодолим женския чар и привлича мъжете. Именно затова бяхме дошли тази нощ в „черната стая”. Произнасяйки дългата формула на заклинанието, „черната повелителка” извика три пъти: „Лилит, ние те призоваваме! Яви се!”. Бяхме прекарали около два часа в стаята. Периодично отпивахме от кървавата напитка в чашата. Пред очите ни се спускаше мъгла. Отначало не забелязах, че Лилит се е появила. Тя беше с пищни форми и разголена, туловището й се крепеше върху масивни бутове. Имаше огромен корем и три чифта гърди. Най-горните бяха девичи. Вторите - по-големи, а третите - истинско виме. Лицето на Лилит беше ужасно - подпухнало, със сключени вежди, огромни устни и горящи кръгли очи, които бяха изкривени в грозна гримаса. Изглеждаше, че не гледа към никой. Какво се случи натам, нямам спомен”.
Активен

Мортиша

Re: Духовете на мрака,Божества,Богини
« Отговор #23 -: Септември 28, 2012, 15:14:44 »

Кой кой е
Абадон - Ангел на бездната, унищожител на гробове
Азазел - демонът на пустинята и първи знаменосец на Армията на Ада
Асмодей - демон на похотта, гнева и разврата
Астарот - един от най-силните слуги на дявола
Балам: Грозният цар с три глави.Командва 40 легиона
Вант - женски демон, олицетворяващ смъртта
Велзевул - принц на демоните или принц на мухите
Ветис - демон на корупцията
Крезил : Демон на примесите и мързела
Деумос : Жена демон с 4 рога и корона
Еурином - старши демон, който се храни с трупове
Йезавет - демон на лъжите
Кобал - демон на веселието
Левиатан - змей на бездната
Мамон - демон на алчността
Мастема - лидер на падналите ангели, чиято работа е да изкушава мъжете да грешат и да ги обвиняват пред Бога
Мратиняк - причинява мор по кокошките
Пруфлас - предизвиква войни и крамоли
Семиазас - главен демон на падналите ангели
Сонейлон - демон на омразата
Сукорбенот - главен евнух, безполов, демон на портите
Устрел - пие кръвта на добитъка
Активен

Мортиша

Re: Духовете на мрака,Божества,Богини
« Отговор #24 -: Септември 28, 2012, 15:15:38 »

Демоничен календар
Януари - Белиал
Февруари - Левиатан
Март - Сатана
Април - Белхегор
Май - Луцифер
Юни - Берит
Юли - Велзевул (Белзебуб)
Август - Астарот
Септември - Тамуз
Октомври - Баал
Ноември - Асмодай
Декември - Молох
Активен

Мортиша

Re: Духовете на мрака,Божества,Богини
« Отговор #25 -: Септември 28, 2012, 15:19:05 »

Филотанус е с облик на юноша с приятен глас и подкокоросва жените да изневеряват на мъжете си
Данталиан е старец с дълга брада и горящи очи - той внушава на човека завист и злоба
Пищна жена с подпухнало лице, масивни крака и три чифта гърди – така свидетелка описва повелителката на похотта Лилит




картина на Мартин Шонгауер, на която демони измъчват Св. Антоний
Активен

Мортиша

Re: Духовете на мрака,Божества,Богини
« Отговор #26 -: Ноември 30, 2012, 22:05:19 »

Имена: SHANGО, Shango, Shungo, Chango, Sango, Chango Macho, Xango

Шанго е един от най-познатите богове в пантеона на митологията на йоруба.
Шанго е бог (ориша, според терминологията на йоруба), на гръмотевиците и мълниите, на лова и грабежите, на музиката и танците. Син е на бога на въздуха Орунган и богинята Жемая(Жемодия), брат е на Огун. Той живее в облаците, в огромен сияещ меден дворец, има голяма свита и много коне. Представян е като силен, свадлив, стремящ се към спорове и войни, от които винаги излиза победител. Често от устата му излизали пламъци. Постъпките му са жестоки, но все пак е полезен за хората и реколтата поради дъжда, който причинява. Когато удари по земята, от нея бликва вода.
Йоруба вярвали, че за нарушение на клетва или лъжа Шанго наказва с гръм. Поради това домовете, ударени от гръм, били разграбвани от жреците и от почитателите на бога, а хората, убити от гръмотевица, не били погребвани, тъй като се смятало, че още са нужни на Шанго. Върху тези, които го разгневят, Шанго хвърлял и камъни (Едно от имената му е „Хвърлящият камъни“).[1] Хвърлените от него камъни се пазели и почитали като свещени.[2]
Слугите на бога са Афефе (вятъра) и Ошумаре (дъгата), която според една от версиите носи вода от земята в небесния дворец на Шанго. Жените му са Оя, богиня на река Нигер; Ошун, богиня на р. Ошун, и Оба, богиня на р. Оба. Обикновено Шанго се изобразява стоящ, въоръжен с лък и меч или яхнал огнен жребец, държащ чука на бурите. И в двата случая богът е обкръжен от жените си.
Активен

Мортиша

Re: Духовете на мрака,Божества,Богини
« Отговор #27 -: Ноември 30, 2012, 22:06:35 »

Според някои митове, приемани за по-късни, Шанго е син на бог Оранян, брат на Орунган и в началото е бил древен цар и магьосник в града-държава Ойо. Бил велик воин, който непрестанно водил войни и грабел съседите си. На поданиците обаче им омръзнало и изпратили пратеници при Шанго да го уведомят, че искат цар, който да им носи храна, а не роби. Огорченият и уморен владетел, въпреки огромната си магическа сила, с която можел да накаже своите поданици, се оттеглил в гората, където се обесил. От неговия гроб израстнали вериги, по които той се покатерил до небето.
Обикновено жертвите, които се принасяли на Шанго, били овни. Тези жертви се принасяли само от родовете, които се считали за негови потомци. Тържествата в чест на Шанго били през месец в йорубския календар (имащ 14, по-кратки месеци), отговарящ на ноември. Бедните празнували три дни, а богатите убивали много овни и устройвали празнества по три седмици.[3]
Смята се, че от Шанго произхожда кралският род на държавата на йоруба Ойо. Шанго бил личен ориша на владетелите на Ойо. Според някои предания Шанго бил крал (алафин) на Ойо, който след смъртта си заживял в бронзов дворец на небето. Според една от версиите причина за края на неговия земен път била предизвикана от него мълния. Всички владетели на Ойо, били коронясвани в храма на Шанго.[4] Жреците в храма на Шанго имали значително влияние сред йоруба.[5]
С разширяването на държавата Ойо след XVI век култът към Шанго се разпространил и в други части на териториите, обитавани от йоруба, като до голяма степен изместил култа към другия бог на гърма и мълниите - Джакута. Почитта към Шанго прониква и в Того и Дахомея.

Роли: Гръм, Светкавица, Буря, Огън, Барабанене, Танцуване, Удоволствие
Титла: Духа на Гръмотевицата
Планета: Юпитер, Марс
Елемент: Огън, Земя
Символ: двойна брадва
Ден: Сряда
Цвят: червено, бяло
Число: 4, 6
Изображение: носител на гръмотевицата или на брадвата
Празник: 4 Декември
Работи за: Страст, Сила, Потентност, Мъжественост, Справедливост, Магия, Огнени заклинания, Музика, Сексуална магия, Наказване на лъжците и крадците, Нанасяне на светкавичен удар на врага
Chango Macho: Заклинания за пари, Сила, Здраве, Бизнес, Добър късмет
Почитане: Поклонниците предлагали на Шанго разклонено острие, поставяйки го върху неговия образ на олтара.
Шанго обикновено се изобразява като красив, много мускулест мъж с двустранна брадва. Шанго е възможно най-популярния от всички Ориша. Той се почита под едно или друго име, в един или друг облик навсякъде, от Лос Анжелос до Хаити. Той носи сполука, любов и сила (физическа, морална и сексуална). Сприхав, буен, извънредно як. Обича да се напива, но понякога забранява на почитателите си да правят това. Обича жените и има талант за магия. Затова той е много полезен за любовни заклинания. Освен това е господарят на гърма и огъня и може да предизвика буря.
Обикновено му поднасят сладкиши, ябълки (най-червените, които можете да намерите). Обича лютите топли ястия, месо, сготвено с лютив сос, топли (горещи) напитки. От кървавите жертвоприношения предпочита петли и пуйки. Приема и костенурки.

Инкантация
АБРИНДУ А МИНЬЯ ЕНЖИРА
КОМ ЗАМБИ И КОМ ШАНГО!
АБРИНДУ А МИНЬЯ ЕНЖИРА
КОМ ЗАМБИ И КОМ ШАНГО!
САРАВА, СЕУ АЛАФИМ!
САРАВА, СЕУ АГОАО!
САРАВА, СЕУ АЛАФИМ!
САРАВА, СЕУ АГАНЖУ!
Активен

Мортиша

Re: Духовете на мрака,Божества,Богини
« Отговор #28 -: Ноември 30, 2012, 22:07:47 »


Веве на Шанго:
Активен

Мортиша

Re: Духовете на мрака,Божества,Богини
« Отговор #29 -: Ноември 30, 2012, 22:11:24 »

Йоруба изповядват религията Ифа, която е древна и се представя като предадена под формата на диктовка от създателя на света Олодумаре на пророка Орунмил в свещения град Ил Иф (град в Западна Африка). В Ифа е заложена идеята, че светът е балансирана система, която функционира на базата на свои собствени вътрешни правила. Бог Олодумаре създал хората и те населили земята. Олодумаре създава и Ирунмоле (Ориша), които са всъщност посланици на този бог и отговарят за най-различни работи. 200 от тях отговарят за добротворчество и 200 (наречени Ajoogun) отговарят за смърт, война, болести и подобно. Тези посланици обитават както Орун (Царството на Духа) , така и Айе (Царството на Земята).

А Вуду е религия, която се заражда на островите в Карибско море в качеството си на смес от африканска магия и европейски католицизъм. Днес е разпространена най-вече в Хаити, Бразилия, Куба, Ямайка, САЩ.

Последователите на вуду приемат, че съществува един добър бог-създател - Bondieu, който обаче не участва в живота на създадените от него същества. Този бог- създател има много деца: vodun или лоа, които осъществяват връзка между хората и бога. По- известни са:

Agwe (Агве) — дух на водата, покровител на рибарите и моряците.

Baron Samedi, Ghede (Барон Събота)— дух на смъртта и на задгробния свят. Изобразяват го като скелет с цилиндър, пушещ цигара и пиещ ром.

Dambala (Дамбала) — дух, аналог на св. Патрик. Великото Зомби.

Legba (Легба) — дух на вратата, аналог на св. Петър.

Erzuli (Ерзули — Дева Мария) — дух на любовта, възприеман като непорочна дева. Нейн символ е сърцето, а нейни цветове са червеното и синьото.

Simbi (Симби) — дух на съблазънта и на плодовитостта.

Ogu (Огу) — дух на войната и стихийните бедствия.

Мама Бриджит — съпруга Барон Събота.

Marassa (Марасса) — духове-близнаци.

Мадмуазел Шарлот — покровителни­ца на девойките.

Sobo (Собо) — дух във вид на френски генерал.

Sogbo (Согбо) — дух на молниите.

Ti-Jean-Petro (Ти-Жан-Петро ) — зъл дух във вид на еднокрако или сакато джудже.



Във вудуто има следните видове жречество:

houngan (Унган) — мъж свещеник.

mambo (Мамбо) — жена-свещеник.

bokor (Бокор) — свещеник, практикуващ магия с кукли-вуду. Бокор правят предсказания срещу заплащане в пари (и освен това клиентът купува всичко за изпълнението на ритуала), като ползват силата Фа. Силата Фа се води една от първосъздадените сили, които участват активно в градежа на света. Бокор правят също така магии за защита, за омилостивяване на предци и духове, развалят магии и подобно. Но най-интересно е как правят зомбита. Приготвят специален прах, съдържащ какви ли не гадости от типа червеи, гущери, човешки кости, растението ablizzia - богато на сапонин (леко отровно вещество, хомолизиращо кръвта, способно да свали кръвното налягане), също и някаква риба- балон, съдържаща веществото тетрадотоксин (причиняващо пълна парализа в началото). Дрехите или обувките на жертвата се поръсват с тази смес, след като се объркат роднините му да го помислят за умрял и го погребат, по някое време същият се изравя и става дрогиран с какво ли не и поради това послушен роб на бокор

la place (Ла плас ) — дякон, помощник свещеника.

hounsi (Унси) — група танцуващи девойки, облечени в бяло.
Активен