Автор Тема: стилове на У-Шу от планината Ъмей  (Прочетена 3964 пъти)

Мортиша

  • Гост
стилове на У-Шу от планината Ъмей
« -: Декември 20, 2012, 14:10:43 »
 Ъмейшан e третият център за развитие на У-Шу в Китай след Суншан (Шаолин) и Уданшан. От тези три центъра водят своето начало множество стилове на китайските бойни изкуства - вътрешни и външни.
     Планината Ъмей се намира в провинция Съчуан и там още от средновековието са разположени множество даоски и будистки манастири. Най-ранните даоски манастири са издигнати още през династия Хан (200 г. пр. Хр. - 220 г. сл. Хр.), а малко по-късно се появяват и будистки манастири, особено през династията Тан (VIII в.). Будистите наричали планината Ъмей също Гуанминшан ("Планина на ярката светлина"). Така също Ъмейшан се счита за една от четирите знаменити планини на Китай, считани и досега за свещени (Суншан, Кунлуншан, Тяншан и Ъмейшан).
     На самите върхове на Ъмейшан могат да се срещнат скромни обители на будистки и даоски отшелници, занимаващи се с медитация или изготвяне на "хапчето на безсмъртието". В хрониките на династия Мин (1368 - 1644 г.) има сведения за практикуваното У-Шу в планината Ъмей. Там се отбелязва, че някои отшелници достигали такова майсторство, че "въртейки тяло и посочвайки с пръсти можели да спрат колесницата на слънцето"…
     Ъмейската школа на У-Шу била много влиятелна и абсолютно равнопоставена със школите от Шаолин (Уай дзя - външните стилове) и Удан (Ней дзя - вътрешните стилове). И до днес много хора считат Ъмейската школа за мистериозна и загадъчна, а стиловете произлезли от Ъмейшан са редки и подчертано езотерични. Даоските и будистките монаси живеели в хармония и изучавали У-Шу, като обменяли информация и умения помежду си.

Тренировка по Ушу - ще успее ли да извади
меча с крак.

     Така се появил един уникален синтез между външните и вътрешните методи на У-Шу, който извлякъл есенцията от Шаолин, Удан и други школи от Северен Китай. Така постепенно през вековете в Ъмейшан се оформя едно специфично направление на У-Шу, което обединява около 75 стила практикувани в манастирите там. Ъмейското У-Шу дълги години е оставало затворено за очите на широката публика, тъй като се е практикувало главно зад стените на манастирите и рядко в средата на миряните. По този начин тези езотерични стилове са се съхранили до наши дни в един изначален и традиционен вид, без да се профанизират, запазвайки високите си изисквания.


Мортиша

  • Гост
Re: стилове на У-Шу от планината Ъмей
« Отговор #1 -: Декември 20, 2012, 14:12:07 »
Тренировка с гъвкаво оръжие
 Всеки един клон на Ъмейската школа има характерен маниер за водене на боя и техники с голи ръце и с оръжие. Общото за тези стилове са по-широките и солидни позиции, раздвижени и динамични форми с множество въртения и смени на нивата на атака, целящи да изненадат противника, а също така да приучат тялото на практикуващия към максимална подвижност и разкрепостеност. Друго, което отличава Ъмейските стилове е изключително задълбочената вътрешна работа (Ней-Гун), култивирането на вътрешната енергия (Ци-Гун), познания за виталните точки и практическата насоченост на повечето стилове от това направление.
« Последна редакция: Декември 20, 2012, 14:20:32 от Мортиша »

Мортиша

  • Гост
Re: стилове на У-Шу от планината Ъмей
« Отговор #2 -: Декември 20, 2012, 14:14:59 »
Шъ-Цюан
("Змийски бокс")

     Не е известно кой е създател на този стил. Тук трябва да отбележим, че съществуват още две разновидности на Шъ-Цюан идващи от Шаолин-Цюан и Нан-Цюан. Вероятно те са оказали влияние върху Ъмей Шъ-Цюан.
     Според историческите хроники Шъ-Цюан е възникнал още по времето на древното царство Юе-гуо (на територията на съвременните провинции Чжецзян и Фуцзян), а по-късно се разпространява в Съчуан, Гуандун, Тайван и Хонг Конг.
     Първоначално стилът се практикувал в шаолинската школа на наставника Цзин Ган и тогава той е носел името Ху-Шан-Цюан ("Юмрук защитаващ планината"). В него имало 7 таолу, които се преподавали в манастира. Стилът е известен също и под името Бато-Шъ-Цюан. Основната формула на ръката е змиевидната. Преобладават ударите с длан и пръсти - пронизващ, забождащ, натискащ, сечащ, тирбушонен, потапящ, махащ и промушващ. Ударите с юмрук са: стоварващ, пробиващ, натискащ, прав, напречен, сечащ, "кука", а основните позиции на краката са бан ма бу, на коляно, Т-образна (дин бу), отделна, гун бу, на еднорога и др.
     Комплексите в стила на змията съдържат над 50 специфични техники.
     Основните изисквания в Шъ-Цюан са: отваряне и затваряне; съчетаване на твърдост и мекота; главният принцип е податливост и вариативност в движенията със скрита сила. Горните крайници са разхлабени и еластични, а долните крайно подвижни със живи и силни стъпки. Силата се крие в мекотата.
     Шъ-Цюан е много ефективен в реален бой. По време на боя тялото трябва да вибрира, ръцете да се стрелкат, стойките да са гъвкави, стъпките приплъзващи и се движи гъвкаво цялото тяло. Изключително опасни за противника са техниките "Драконът играе с перла" (атаки в очите); "Длан пробождаща ребрата"; "Коварна кука удря по темето" и др. За концентрация на енергията (Ци) ударите се нанасят със съскащи звуци "Хъ", "Ху" и "Се". Ударите се нанасят главно с пръстови техники по виталните точки и с реброто на ръката в шията, сърцето, корема, ребрата и очите. Ударите с крака също използват пръстови техники. Шъ-Цюан използва особен вид Ней-Гун, основан на рязкото движение с хълбоци и бедра, благодарение на което Ци се изстрелва в ударната точка.
     Ъмей Шъ-Цюан включва само три тренировъчни форми (таолу): първата обхваща техники на Цин-На ("хватов контрол") и атака на виталните точки; втората включва главно техники на хвърляне, а третата предимно удрящи техники. Всичките техники трябва да бъдат изпълнени внезапно (светкавично), прецизно и жестоко.
     Единственият майстор на запад, който владее този стил е грандмайстор Лян Шоую (от Съчуан), който преподава в Канада. Той е директен наследник на Ъмей пай, получено от неговия дядо Лян Чжисян, който изучил стила от монаха Су Кун от планината Ъмей.

Дзи-Син-Цюан
("Бокс на петела")

     Този стил е създаден преди повече от 100 години в провинция Хунан сред китайските националности туцзя и мяо. Стилът е създаден от майстора Чжан Хайцюан на основата на Шаолин и техники, които са заимствани от боевете с петли, които са много популярни сред националните малцинства туцзя. Чжан притежавал завидно здраве и дълголетие и на 96 годишна възраст участвал на спартакиадата на националните малцинства в Китай през 1965г. като демонстрирал този екзотичен стил.
     В техниката на ръцете в Дзи-Син-Цюан се използват специфични позиции, като "петелски нокти", удари и захвати с пръсти по виталните точки и множество техники с лакти ("петелско крило"). Използват се също голямо разнообразие от подсечки и удари по краката на противника ("Бойният петел разпръсква пепелта"); блокове с широки махови движения по кръг ("Петелът бие с крила"); разсичащи удари и падания върху противника ("Бойният петел откъсва цвете") и др.
     Като цяло стилът е доста агресивен и нападателен, използва се специален вид Ци-Гун и ударите се нанасят с крясъци.

Ба-Дзи-Цюан
("Бокс на 8-те предела")

     Името на стила идва от названието на древното княжество Бадзи, съществувало преди около 2000 години на територията на съвременната провинция Съчуан. Стилът се нарича още Кай-Мен Ба-Дзи. Смисълът Кай-Мен ("отваряне на вратата") се определя от шестте метода за проникване в отбраната на противника, а терминът Ба-Дзи ("8 предела") посочва възможността за изстрелване на сила (дзин) във всичките осем посоки на света. Т.е. покриваме с удари и защити цялото пространство около нас.
     За произхода на стила съществуват две легенди, според които той се е появил по времето на династия Цин (1644 - 1911 г.), макар че имаме и по-ранни сведения за съществуването на Ба-Дзи-Цюан още от ХVІ в. През епохата Цин в областта на град Цанчжоу (пров. Хъбей), а също и в близките окръзи Яньшан, Нанпи и Нинцзин, местните жители предпочитали да практикуват Ба-Дзи-Цюан, известен като перфектен боен стил. Не случайно е казано: "В гражданските изкуства имаме Тай-Дзи-Цюан, умиротворяващ поднебесната империя; във военните изкуства имаме Ба-Дзи-Цюан, определящ порядъка на Небето и Земята"…
     Според първата версия Ба-Дзи-Цюан е създаден от монаха Чжан Юешан от манастира Юе Шан Съ, поради което древното название на стила е Юе-Шан-Ба-Дзи-Цюан.
     Друга легенда гласи, че стилът идва от уйгура У Джун от селището Мен, близо до град Цанчжоу (пров. Хъбей). Това станало преди повече от 260 години по времето на император Кан Си. На 17-18 години той бил силен и смел юноша и изцяло се отдал на изучаването на У-Шу, като тренирал денем и нощем. Запленен от таланта на младежа, негов наставник в бойните изкуства става даоският монах Лай (Прокажения). Цели 10 години той обучава У Джун в стила Ба-Дзи-Цюан и след като му предава цялата система, той се оттегля в планините, за да продължи духовното си усъвършенствуване.
     След това У Джун предава тайните на Ба-Дзи-Цюан на голямата си дъщеря и други ученици, които разпространяват системата. У Джун бил и изключителен боец с копие и за това бил наричан с прозвището У-"Божественото копие".
     Комплексите (таолу) на Ба-Дзи-Цюан, обикновено са къси, но наситени с разнообразни техники. Такива са: "8 свръхздрави техники"; "6 големи разтваряния"; "8 големи маха"; "Малки блокове на 8-те предела"; "Юмрук на 8-те предела"; "8 предела с огромна сила"; "8 позиции на юмрука"; "Нови блокове на 8-те предела"; "Два коловоза на 8-те предела" и др. Ударите в този стил са къси и резки, без широка амплитуда на движенията. Силата се генерира от краката благодарение резки подскоци, пристъпвания и въртене на хълбоците и бедрата. Тези прийоми комбинирани с дишането изстрелват голяма мощ в удара. Има много удари с лакти и рамо в близка дистанция и ниски ритници. Ударите са мощни и яростни ("като мечка и тигър") и вървят в непрекъсната серия със смяна на нивата.
     С оръжие са известни следните комплекси: "Копие на 6-те предела"; "Пъстро копие на 6-те координации"; "Меч на 8-те предела"; "Обединени техники на меча"; "Съвършен меч на 9-те храма"; "Сабя на нощния бой"; "Сабя въртяща се като върба на вятъра" и др. Експлозивната сила (фа дзин) се генерира чрез дихателни методи и двата вика "хън" и "ха".

Ъмей Дзиен-Шоу
("Ъмейска ръка-меч")

     В 1840 г. от планините в Западен Съчуан се спуснал монах, живял до тогава в отшелничество. Историята не е донесла до нас името на монаха, но подвизите му внушават уважение и възхищение сред много познавачи на У-Шу. Идвайки в окръга Иншан, той демонстрирал чудеса в Цюан-Шу ("Юмручно изкуство"). Стилът му бил толкова необичаен, а движенията така бързи и незабележими, че дълго време никой от местните жители не можел да разгадае неговите тайни. Привидно монахът не нанасял силни удари, не употребявал сложни движения и не травмирал нападащите с блокове. Обаче всеки, който решавал да премери сили с него, след няколко мига падал покосен от непоносима болка в гърлото, корема, ръцете или гърдите. Това даже не били удари, а по-скоро докосвания. Но по какъв начин старият отшелник достигнал до такива висоти на майсторство?
     И до сега в окръзите на Съчуан говорят, че монахът на никого не разкрил докрай тайната на своята школа. Само на семейство Гуан, той показал някои основни техники. Но и това позволило на потомците на Гуан да придобият слава като притежаващи тайна "по-скъпа от 1000 ляна сребро"!
     Стилът на монаха започнал да се нарича Ъмей Дзиен-Шоу ("Ъмейска ръка-меч"). Като основно оръжие тук се използвали показалеца и средния пръст изпънати напред, а останалите пръсти са свити към дланта. Тази позиция на ръката има различни наименования: "пръсти-меч" (дзиен чжи), "сочеща ръка", "таен меч", "безсмъртният мъж сочи пътя" и др.
     Първите три години почти не се изучават техники, а се слага акцент на специалните методи за закаляване на пръстите, които са близки до тези на Шаолин. Паралелно с това се използват и специални масажи и балсами, за да не се увредят ръцете и свързаните рефлексогенно с тях органи и най-вече очите. Неправилното практикуване по тази методика може да влоши зрението!
     След това се изучават 60 - 70 базови удара и способи за защита. Всички удари се насочват в конкретна витална точка и изискват познания по традиционна китайска медицина и акупунктура. В стила има и много ритащи техники, които го свързват със северните стилове на У-Шу, които вероятно е практикувал безименният монах.

Бай-Мей-Цюан
("Бокс на Беловеждия даос")

     Този стил е създаден от друг отшелник даос Бай Мей ("Беловеждия"), по времето на династията Цин. Бай Мей бил част от патриотичните тайни общества, които се борели срещу манджурската династия Цин. По-късно обаче даосът изменил на каузата и започнал да обучава на този стил висши военни от новата династия и спечелил последователи в Северен Китай. Обаче южняците се обърнали срещу него и двете групировки воювали една срещу друга. Дори се счита, че Бай Мей и хората му са причина за унищожението на манастира Шаолин през 1723 г. от манджурците.
     По това време този езотеричен стил от планината Ъмей бил известен само на неколцина даоски и будистки монаси. С преместването на Бай Мей от Съчуан в Гуанджоу стилът започва да се разпространява и в други провинции като Гуандун, Хонг Конг и Аомене (Макао). Накрая един монах Джок Фат получава разрешение от своя учител Гун Уей да основе школа, където открито да се преподава стилът Бай-Мей-Цюан. По-късно в Кантон негов наследник в изкуството става Чунг Лайчуен, който не е монах и разпространява стила в Южен Китай.
     Бай-Мей-Цюан е известен като бокс на "късата и средната ръка" (т.е. работи се в близка и средна дистанция). Този стил се отличава с жестокост и ярост; ударите са тежки и проникващи. Движенията на тялото (шен фа) и стъпките са разкрепостени и бързи. Силата (дзин), използвана в Бай-Мей-Цюан е "внезапна" и "плашеща" и се прилага само при реализиране на удар. Преди удара движенията на ръцете са меки и гъвкави. Преди изпълнението на удара очите, съзнанието, ръцете и краката трябва да бъдат координирани. Има съвкупност от пет елемента, които трябва да бъдат координирани и хармонично свързани. Петте външни са: очи (нган), съзнание (сум), ръце (сао), кръст (ю) и позиция (ма); петте вътрешни са: дух (сун), намерение, воля (и), смелост (джи), вътрешна енергия (ци) и тренирана сила (дзин).
     Силата в ръцете се използва по шест различни начина: бю (удар); чум (понижаване, все едно че натискаме топка във водата); тарн (пружиниращо изнасяне); фа (меко неутрализиране) и тунг (агресивно внезапно движение, като захапваща акула). Дишането съчетано с ударите е също важна част от стила. В боя боецът от Бай-Мей бързо се променя от меко към твърдо и атакува само слабите точки на противниковото тяло. Повечето от ударите са с отворена ръка, а тези с юмрук използват изключително позицията "фениксово око" (свито кокалче на показалеца) за атака на виталните точки. Използват се тайни удари от Тиен-Сюъ (Дим-Мак), включително и такива, които действат смъртоносно и със закъснително действие. Много от ударите се изпълняват с включване на поясницата и камшично действие на силата, която е експлозивна (фа дзин).
     Стъпките са построени на принципа на триъгълника и зиг-заг движенията.
     Този стил изисква добра физическа подготовка от практикуващия. Движенията са много интензивни и съчетават дълги комбинации от 6 - 7 удара и къси връзки удар-блок. Една от най-дългите комбинации се нарича "лък с 1000 стрели": боецът нанася един след друг няколко удара с ръце и крака в една точка, при това пречейки на противника да отбива ударите чрез задържане на ръцете му. След такава серия обикновено следва свиреп удар с крак "падаща сянка на луната" - с пета по главата на нападащия, отгоре-надолу.
     При техниката с длани имаме: то-джан, чжан-джан; а при краката: "петелът стъпва на земята", подскачане; ударите с крака са: "летяща стъпка", "тигърът дебне в засада" и др.
     Формите (тао лу) са осем на брой, обикновено построени във вид на кръст: "Малко кръстообразно тао" (сяошицзи); "Голямо кръстообразно тао" (дашицзи); "8 триграми от 3 врати" (санменбагуа); "Разяреният тигър излиза от гората"; изюбатуй; шибамацзяогун и др.
     От традиционните оръжия се използват: железен камшик, тризъбец, меч, големи пеперудови ножове (чифт), тояга и копие.
     Класическата формула-наставление на практикуващите Бай-Мей-Цюан е следната:
Трябва да бъдеш изкусен в употребата на техниките от Бай-Мей-Цюан.
Трябва да бъдеш смел.
Трябва да развиеш и усъвършенстваш техниките на Бай-Мей-Цюан.
Трябва да развиеш своята сила (дзин).


Хун-Цюан
("Обширен или червен бокс")

     Хун-Мен-Цюан е свързан с Хун-Цюан, който се подразделя на малък и голям стил, водещи своето начало още от династия Мин. За автор на стила се счита майсторът Чжао Гуанин, който прави симбиоза между вътрешните и външните стилове на У-Шу. Основателят на стила пътешествайки по Китай, взел със себе си като ученик един младеж от провинция Гансу - Чжан Танфу. Последният, преминал целия курс на обучение и се заселил в Съчуан. Дълго време той не обучавал никого, но накрая решил, че изкуството не трябва да се загубва след неговата смърт и взел за ученик някой си Ма Хейдзъй. Двамата заедно в 1875 г. открили голяма школа по Хун-Цюан в окръга Пенсян, която по традиция се наричала "Навес на бойните изкуства" (У пен).
     След смъртта на Чжан Тянфу, Ма Хейдзъй се оттеглил в отшелничество, за да усъвършенства стила. Преди всичко той въвел в "Червения юмрук" удари и блокове с крака, което въобще не е характерно за Съчуанските стилове. След това разработил по-сложна система за придвижване и заобикаляне на противника. Завършвайки своя труд Ма открил школа по У-Шу в град Ченду. Заради великолепните му удари с крака, съгражданите му го наричали "Вълшебния крак".
     Ма Хейдзъй преподавал и на военните, а след смъртта му нарекли стила Чжао-Мен. Така че сега в Ъмей пай има две разновидности на този стил Хун-Мен и Чжао-Мен.
     В Хун-Цюан има 7 тао-лу: "Защита на жълтата авлига"; "14 техники"; Лю дзя Шъ; Дуан-Цюан ("Къс бокс"); Чуан-Цюан; Син-Цюан; Лао-дзя-Цюан. Всички движения се изпълняват с бързина на смерч, насищане с разнообразни прийоми и верижни серии. Има също и други форми като "Да поместиш планината"; Ър лу хуан; Ян ци Хуан; "8-те велики светци" и др.
     В Гуандунския стил на Хун-Цюан има голямо тао лу с техники на животните: дракон, змия, тигър, леопард, жерав, лъв, слон, кон, маймуна и малки диви животни. Техниките са предимно агресивни и атакуващи и се използват тежки удари.
     Според друга информация в големия Хун-Цюан има 12 тао лу.


стилове на У-Шу от планината Ъмей
Д. Александров



Ъмей-Ху-Цюан
("Ъмейски бокс на тигъра")

Боец в позиция "Тигрови нокти"
     В Ъмей пай има няколко различни тигрови форми, сред които са У-Ху-Цюан ("Бокс на 5-те тигъра"); "Гладният тигър сграбчва плячка"; "Ревящ тигър"; "Черен тигър"; "Тигрови нокти", форма "Фу Ху"; "Бял тигър"; "Лапата на южния тигър" и др.
     Техниките използвани в тези форми са мощни и директни. Позициите са ниски и ударите са свирепи и яростни, като се нанасят с разкъсваща сила и без финтиране. В това направление преобладават методи на закалка свързани с "твърдия" Ци-Гун. Понякога трениращите изпробват силата на пръстите си (т.нар. "тигрова лапа") като нанасят удари по дървета с дебела и по-мека кора, като се стремят да я разкъсват и обелят.



Източници:
Лин Хоушен; Ло Пейюй. Секрети на китайската медицина. 300 въпроса за Ци-Гун, ИК "Златен Дракон", София, 1998 г.
А. А. Долин; А. А. Маслов. Изтоки У-Шу, Москва, 1990 г.
А. А. Маслов. У-Шу традиции духовного и физического воспитания Китая, изд. "Молодая гвардия", Москва, 1990 г.
У-Шу (спортен правилник, речник на термини, анотация на стиловете), Владивостокский кооператив по ФИС "Звезда", (превод от кит.).
Чжан Юкун. 100 вопросов по У-Шу, изд. "София", Киев, 1996 г.
У-Шу стилове и школи (сборник), подбор и съставителство Ивайло Иванов, изд. "Шамбала", София, 2002 г.
Shouyu Lian; Troy Kuan. Emei Wushu, Internal arts, Vol. 6, №1
Wu Bin; Li Xingdong and Yu Gongbao. Essentials of Chinese Wushu. Chinese Wushu Series, Foreign Languages press, Beijing, 1992
Jane Hallander. The Complete Guide to Kung Fu Fighting Styles, CFW Enterprises, Inc, California, 1983
д-р Дориян В. Александров. Азиатски бойни изкуства. Произход, история и развитие, ръкопис, София, 1986 г. (в три тома).



« Последна редакция: Декември 20, 2012, 14:23:34 от Мортиша »

Мортиша

  • Гост
Re: стилове на У-Шу от планината Ъмей
« Отговор #3 -: Декември 20, 2012, 14:27:47 »
Ъмей Хоу-Цюан
("Ъмейски маймунски бокс")
     Хоу-Цюан е един от древните стилове на У-Шу и е съществувал още по времето на династия Хан (200 г. пр. Хр. - 220 г. сл. Хр.). Има няколко разновидности на "маймунския бокс" и една от тях е Ъмей Хоу-Цюан. Според някои автори планината Ъмей е родното място на "маймунския бокс", тъй като това е едно от малкото места в Китай, където живее специфичен вид гибони, привикнал към по-суров климат. Именно въз основа на тяхното наблюдение е бил създаден този стил.

Сун Укун - Царя на маймуните

     В стила на маймуната има голяма динамика, гъвкавост, подскоци и бърза промяна в посоката на движение. Техниките на ръцете са: цъ, дяо, на, гоу (стискам), чжуа, цай, шуай (отхвърляне). За краката са: чан (залъгвам), дън (ритам), бън (подскачам) и др. Тренировъчните форми (таолу) варират между 10 -15 в отделните стилове. Сред тези комплекси могат да се отбележат: "Маймуна надничаща от пещерата", "Двубой заради плодове", "Маймунска тояга", "Маймунски меч", "Маймунско копие" и др. В системата на Тай-Син-Пап-Гар Кунг-Фу съществуват форми на: "Пияната маймуна", "Каменната маймуна", "Изгубената маймуна", "Стоящата маймуна" и "Дървената маймуна".
     В Ъмей пай стилът на маймуната се нарича Сен-Мен-Цюан, но по всяка вероятност тук става въпрос за отделен бранш, в който има и влияние от стила на маймуната; за това ще го изведем като отделен стил по-нататък. В заключение ще добавим, че в Ъмей пай съществуват най-малко два различни стила на маймуната.


Източници:
Лин Хоушен; Ло Пейюй. Секрети на китайската медицина. 300 въпроса за Ци-Гун, ИК "Златен Дракон", София, 1998 г.
А. А. Долин; А. А. Маслов. Изтоки У-Шу, Москва, 1990 г.
А. А. Маслов. У-Шу традиции духовного и физического воспитания Китая, изд. "Молодая гвардия", Москва, 1990 г.
У-Шу (спортен правилник, речник на термини, анотация на стиловете), Владивостокский кооператив по ФИС "Звезда", (превод от кит.).
Чжан Юкун. 100 вопросов по У-Шу, изд. "София", Киев, 1996 г.
У-Шу стилове и школи (сборник), подбор и съставителство Ивайло Иванов, изд. "Шамбала", София, 2002 г.
Shouyu Lian; Troy Kuan. Emei Wushu, Internal arts, Vol. 6, №1



Диди

  • Новичък
  • *
  • Публикации: 18
  • Дзен
Re: стилове на У-Шу от планината Ъмей
« Отговор #4 -: Февруари 04, 2013, 23:17:37 »
Това от книгата на Дориян Александров ли е?

Мортиша

  • Гост
Re: стилове на У-Шу от планината Ъмей
« Отговор #5 -: Февруари 06, 2013, 22:58:27 »
Това от книгата на Дориян Александров ли е?
ако си правеше труда да четеш темите изобщо щеше да забелеш,че съм написала,че от книгата на Д.Александров
и това важи за всички теми..
първо ги чети после ми говори,че 30%от тях били само с посочен автор..

Диди

  • Новичък
  • *
  • Публикации: 18
  • Дзен
Re: стилове на У-Шу от планината Ъмей
« Отговор #6 -: Февруари 07, 2013, 14:16:46 »
Това от книгата на Дориян Александров ли е?
ако си правеше труда да четеш темите изобщо щеше да забелеш,че съм написала,че от книгата на Д.Александров
и това важи за всички теми..
първо ги чети после ми говори,че 30%от тях били само с посочен автор..

Добрее, факт е, че не съм чела абсолютно всичките и може и нещо да ми е убягнало... Ако е така се извинявам. :)

Мортиша

  • Гост
Re: стилове на У-Шу от планината Ъмей
« Отговор #7 -: Февруари 07, 2013, 16:03:30 »
приема се...
ако си търсиш лична кавга заповядай на лични..
не да подбиваш реномето на форума..изкарвайки ни като крадци на авторско право...