Форум за Духовни Търсачи

За Духа => Творчество => Послания => Темата е започната от: Власти в Февруари 27, 2020, 17:03:35

Титла: На Дъното
Публикувано от: Власти в Февруари 27, 2020, 17:03:35
Днешната тема ще започна малко по-отдалеч - от битието на бобовото растение на име Поли:

Днес Поли е едно добре развито и дружелюбно растение, но не винаги е било така!
Преди да се появи на белият свят, бобчето Поли беше запланувано от родителя си - големият, стар и мъдър Боби. Мъдрият Боби обичаше да си пийва вода, но когато дойде време да се размножи Боби величествено започна да съхне.. Изсъхна за да може да освободи децата си. Към края на процеса на изсъхването, все още неосъщественото в целият си блясък бобче Поли се изхлузи от шушулката си и падна върху сухата пръст. Първото и последното нещо което чу от родителя си, бяха недоизказаните думи "Изсъхнах за да се родиш...". Така Поли разбра, че щом той се бе появил благодарение на сухото, значи сухото е Добро.
Лежейки на едната си страна, възвишени мисли минаха през зърнената главица на Поли: "Ух, че тъпо! Да можех да съм висок и голям като красивите и величествени домати които червенеят ей там, в ъгъла на градината...".
Сухият Поли дори и не предполагаше, че Живота му е подготвил трудни изпитания и че нещата тепърва ще ескалират! Три минути по късно нещата ескалираха - дебелата градинарка Мая, влюбена и замечтана премина през градината за да си откъсне домати. Настъпи Поли, той каза "ох!" и направи единственото възможно в тази ситуация - потъна на сантиметър и четири милиметра в леко влажната почва. "Влага!" паникьоса се Поли "това е Зло!".
Градинарката Мая дори и за миг не бе гузна за това което бе направила - тя дори не изпита елементарна погнуса от това, че настъпи малкият и беззащитен Поли! Нямаше никакъв срам!!!
"Мамка му!" каза си Поли. "До сега ми беше Светло, сухо, някак си просторно и Добро... а ето ме сега..." не можа да завърши порусяващата го мисъл, защото мина кучето Шаро и го препика! Най безсрамно! Вече не беше на сухо - Злото активно присъстваше в живота на Поли. "Нещата ескалират по-бързо отколкото някога съм предполагал" каза си тъжно Поли - "ето преди малко бях на чист въздух, на светло и сухо, а сега съм на Дъното - настъпен, опозорен и мокър...".

Самосъжалението бавно обземаше душата на Поли... и така цели два дни! Мокро, миризливо, депресиращо... Усещането за Дъно се засилваше с всяка изминала секунда. Изведнъж Поли усети, че нещо в него се променя, някак си се издуваше от едната си страна. "Ето сега май ми излиза и пъпка" цинично си помисли той. Това чувство на Израстване продължи през целият ден, както и през нощта, а и по следващата нощ... "Ах, май ми растат крака?! Ще ги мачкам, както мен смачкаха!" доволно злорадстваше Поли. Може би все пак живота не беше толкова лош...

Радостта на Поли трая кратко - все повече осъзнаваше че Дъното на което се беше заклещил се намира в тоалетния ъгъл на двора. Ъгълът който кучето Шаро старателно напояваше по три пъти на ден. "Ще ме удави тоя #$%! помияр! Това не е Добро!"

С течение на дните Поли порасна и подаде глава - отново беше на Светло, но някак си му беше по друго. Светлото ли се беше променило или той? Осъзна, че няма да му пораснат крака, а корени и няма да може да мачка, както си беше планирал... но това нямаше толкова значение защото растеше нагоре и някак си вече гледаше на нещата по от високо.

В дните с много слънце Поли засъхваше и трепетно очакваше Шаро или преминаването на някой случаен дъждовен облак. През такива трудни дни му минаваха еретични мисли през главата "може би сухото не е Добро?", както и "може би родителят ми искаше да ми каже нещо повече, но не му стигнаха силите?".

Колкото повече израстваше, толкова повече Поли наблюдаваше света около себе си и виждаше как Доброто и Злото са абстрактни понятие - ето например красивите домати, нямаше вече и следа от тях! Бяха станали на салата, а късметлиите - на лютеница. Колелото се въртеше, а Поли се чувстваше много помъдрял...

И така, връщаме се в началото на нашата приказка, когато Поли вече бе станал едно добре развито и дружелюбно растение - бяха минали точно осемдесет дни откакто се бе излюпил и паднал на земята. Време му беше за деца, чувстваше се готов и достатъчно зрял.
С тази си настройка Поли започна да образува бобчета и бавно да изсъхва, за да могат да излезнат неговите наследници... оставах му още три дни до Раждането, когато бълхарника Шаро чешайки се, се овъргаля в градината и смачка и картофите и тиквите, а и нашият герой Поли... Градинарката Мая препсува Шаро и забута изкоренените растения в ъгъла на градината. Смеси ги с тор и ги остави да гният. По този начин се създаде една прекрасна среда от която се роди бактерията Дидо, но това е друга история...

Край.

--------

Това е кратка приказка за лицемерието на крайностите и преструвките. Кръстил съм я "На Дъното" защото според мен човек за да израстне истински, трябва да се е докоснал до него. Лицемерието в живота ни се проявява благодарение на илюзията създадена от друга наша човешка черта - Егото. Тръгналият по Пътя човек, рано или късно, както и бобчето Поли осъзнава двойственият характер на собствената си природа, както и на природата на сегашната ни Вселена.
Двоичен модел който е валиден и се проявява чрез настоящият ни Бог - за да има Живот, трябва да има Движение, за да има Движение - трябва да има взаимодействащи си Противоположности.

Интересното на Живота и на нас хората е, че няма ясно изразен положителен или отрицателен заряд, а той се проявява спрямо обстановката, нашите вътрешни емоции, но в същото време трябва да хармонира с останалите неща от нашата Вселена.

Когато човек е на Дъното, има чудесния шанс да осъзнае тази двойственост на сегашната ни Вселена и ако прецени да намери сили, да се оттласне и да израстне - за да бъде в последствие смачкан от градинарката Мая. В тази връзка е изразът, че истинският характер на човека се проявява в трудни ситуации.

Обикновено хората, които развиват изкуствена гледна точка от типа "това са лоши думи с негативна вибрация", "света е зайчета и звездички", "милите ми празчета" и прочее, всъщност често са лицемерни и под хубави думи крият собствени недостатъци или цели. Но трябва да се има предвид, че не винаги са лицемери или вирусни хора, има хора които са твърде емоционални и така се себеизразяват. На мен ми е кофти като виждам такива лицемери, защото те често присъстват в различните "духовни" общества.

Всеки един защитаващ крайностите на лицемерния позитивизъм, за мен лично е недорасъл до елементарни истини за Живота - такива хора отричат Живота и Божиите закони!

Човек ясно и съзнателно трябва да Знае, че красотата на Живота е в самият Път, а не в това дали върви по него през слънчево или дъждовно време.

Завършвам темата с един новооткрит цитат, който чух от кучето Шаро: "Да Ви пикам на положителната вибрация!".
Титла: Re: На Дъното
Публикувано от: Власти в Март 03, 2020, 10:59:18
Темата е леко редактирана :)