За Тялото > Упражнения

Цветният спектър и храната,Цвят на храната и багрила

(1/1)

Мортиша:
Цвят на храната и багрила

Почти всеки човек е чувствителен към цвета на храната. Увеличаването или намаляването на апетита е почти пряко свързано с реакцията спрямо цвета. Червеното е най-привлекателно – една червена ябълка или череша винаги изпълва устата със слюнка. Жълто-зеленото ни привлича по-малко за разлика от оранжевото. В средата на спектъра има леко увеличение на привличането, тъй като винаги асоциираме зеленото със свежестта на природата. Синьото невинаги е привлекателно като цвят на храна, също и лилавото. Въпреки че синият цвят не ни изглежда подходящ за нещо, което трябва да изядем, от него става чудесен фон и то хармонично би представило ястието. Прасковеното, оранжевото, кафявото, топложълтото и яркозеленото са истински апетитни цветове. Розовото и нюансите на синьото са сладки. Бледо оцветените храни се свързват с по-изтънчен и рафиниран вкус. Гъбите, аспержите и млякото имат силен аромат, както и рафинираните храни – белия ориз, белия хляб и бялата захар.
Цветът и храната са толкова тясно свързани в съзнанието ни, че очакванията ни са, че една червена ябълка непременно е сладка, че златистожълтата риба има приятен пушен вкус и че червеното месо е много по-крехко. Ето защо блюдото, което има добре балансирани цветове, изглежда апетитно и изпълва устата ни със слюнка. Трябва обаче винаги да имаме предвид, че идеите ни за храната не бива да се определят само от цвета є. Яденето на ярко обагрени продукти може да изпълва устата ни със слюнка, но никой не знае какъв ще е резултатът. Само когато храната е прясна и цветът є е естествен, ние получаваме цялата необходима енергия, за да поддържаме здравето си.
Въпреки че често можем да познаем по цвета дали продуктът е пресен или стар, с приятен или неприятен аромат и дали съдържа определени съставки, в наши дни трудно може да се разчита само на цвета като показател за свежестта – особено ако храната е пакетирана. Когато използваме цвета като указание, не бива да забравяме, че богатото разнообразие е резултат от вноса на продукти, които са стояли в студени складове. Плодовете и зеленчуците са били откъснати преждевременно и са съзрели изкуствено. В тях не е уловена благодатта на слънчевата енергия, а цветът често е добавен допълнително. Отпечатаната дата помага, но не е указание за хормоните, консервантите и оцветителите.

Багрила

Добавянето на цвят има съвсем определена цел – храната да ни изкуши. По-рано оцветяването на храната беше токсично, а в по-нови времена някои от използваните бои бяха набедени, че предизвикват рак у животните. В наши дни багрилата, които се добавят към храната, са от естествен произход или синтетични. Естествените багрила са извлечени от растителни продукти и са безвредни за консумация. Пример за естествен оцветител е сокът от цвекло, който се използва за получаване на червено или розово. Синтетичните хранителни багрила се произвеждат от химикали, за много от които се знае, че имат странични ефекти и могат да имат отрицателно въздействие върху здравето. Тартразинът (Е102) е широко използвано синтетично жълто багрило, но се свързва с алергични реакции от обриви и отоци до астма, и възможни отклонения в поведението.
Дори ако специално се опитваме да отбягваме определени оцветители, понякога пренебрегваме факта, че те се съдържат и в лекарствата. Много бои са извлечени от растения и естествени материали и цветовете им варират от яркочервено да мътнокафяво. Червеното е цветът на огъня и яда, както и на червената люта чушка, карамфила, муска и балсама, от които се извличат много лекарства. Често ни се предписват медикаменти, съдържащи кондензирана енергия от лъч, който е вреден за нас, затова е важно да не ги приемаме несъзнателно. Желателно е винаги да проверяваме опаковката за цялостното съдържание, включително и за багрилата.

Цветотерапията се основава на тезата, че пигментите на храните не са случайни, а съдържат група химични вещества и други основни субстанции.
Всички вещества в зеленчуците, както и всички неорганични материи имат характерен цвят. Във Въведението разгледахме трите основни групи цветни храни. Едно бързо припомняне: хлорофилът е пигмент, който дава на зелените плодове и зеленчуци техния цвят; каротиноидите дават червен, оранжев и жълт цвят; антоцианидините обагрят в розово или пурпурно. Червените, оранжевите и жълтите храни са богати на бета-каротин и са по-киселинни, отколкото алкалните и успокояващи сини и индигови храни. Лилавото съдържа едновременно червено и синьо, затова, въпреки че енергизира, не прегрява тялото. Зелените храни са неутрални и подпомагат поддържането на киселинно-алкалния баланс.
Пресните зеленчуци са заредени със светлинна енергия от слънцето, както и с магнитна земна енергия. Растенията поглъщат определени цветни лъчи в зависимост от цвета на техните листа, стъбла, цветове и плодове. Тези вибрации се преобразуват във форма, която можем лесно да абсорбираме. След като храната бъде погълната, тялото я разгражда и я превръща във физически и енергийни питателни вещества. Енергията, освободена от различните цветни вибрации, се привлича от сходните енергийни центрове и ги зарежда. Всички храни имат вибрации, хармонични със седемте основни чакри, както и с жлезите, органите и нервните центрове, свързани с чакрата. Всяка храна енергизира, пречиства и лекува определена чакра.
За да бъдат здрави, хората се нуждаят от баланс на всеки цвят. Когато постигнем равновесие, жизнените ни системи стават стабилни и хармонични. При състояние на цветови дисбаланс организмът губи стабилността си. Когато на един или повече от енергийните ни центрове не достига енергия, другите са претоварени. Ако дисбалансът не се коригира, може да предизвика болести. Цветната жизнена диета работи на принципа на възстановяване и поддържане на равновесие на всички цветове на спектъра чрез храните и напитките.
Повечето естествени храни вибрират на честоти, съотносими със седемте лъча. Цветът на обвивката на храната обикновено показва каква вибрация съдържа и въздействието, което този цвят има върху системите ни. Храните, които имат няколко цветови вибрации енергизират повече от един център: розовият грейпфрут има кора, която е жълто-зелена, докато вътрешността му е розова; затова грейпфрутът ще въздейства върху двата центъра. Някои храни трудно се класифицират по обвивката. В такъв случай може да използвате източния принцип на ин и ян (положителна и отрицателна енергия), за да създадете хармонични пропорции на цветната енергия, от която се нуждаете за балансирана диета.

Ин и ян и дължината
на цветните вълни на храните

Както вече видяхме, всичко във Вселената е поляризирано, създадено от различни количества ин и ян. Няма абсолютен ин или ян, но някои неща имат склонност да отразяват енергия от единия или другия край на скалата. Тази скала е свързана с цветовете на дъгата и е част от електромагнитния спектър, който идва до Земята под формата на бяла слънчева светлина, въпреки че човешкото око вижда само около 40 процента от тези вибрации.
В следващата глава съм подредила цветовете на дъгата от най-дългия до най-късия. Включила съм също две невидими вибрации, инфрачервена и ултравиолетова, за да ви напомня, че съществуват много невидими вълни, като радиовълните, рентгеновите лъчи и микровълните.
В диаграмата по-долу е представена връзката между различните типове храна и цветовете на спектъра, както и съдържанието на повече ин или ян. Ултравиолетовите лъчи съдържат най-много ин и са свързани с рафинираната захар. Инфрачервените са на другия край на спектъра с най-много ян и се отнасят към солта.
Между тези два края са видимите цветове на спектъра – червен, оранжев, жълт, зелен, син, индиго и лилав.

Червената кръв циркулира през всички животински вени, затова тази енергия е първична в организма ни. От друга страна, хлорофилът дава на растенията тяхното обагряне. Така че зеленото е първичният цвят на растителния свят.
Животинският свят по природа е основно ян, т. е. в животинските системи има сериозно количество червена енергия. Ето защо храната с такъв произход клони към ян. Това включва червеното месо, яйцата, твърдите сирена, които имат високо съдържание на сол. На Запад консумираме голям обем ян храна. Червените плодове и зеленчуци също съдържат ян енергия, но в по-малки количества.
Растителният свят е представен от средните цветове на спектъра – оранжев, жълт и зелен. Тези храни съдържат трансформирана светлинна енергия от слънчевите лъчи, които засищат не само телата, но и умовете и духа. Кореноплодните култури имат повече ян, тъй като получават вторична енергия от земното магнитно поле. Ние я приемаме под формата на минерали и витамини. Храните, които растат над земята, се влияят от разпръскваната във въздуха ин енергия, докато на кореноплодните култури въздейства превъзхождащата ян енергия, която ги тегли надолу.
Ние се нуждаем от хармония на ин и ян храните, точно както се нуждаем от балансираната диета на седемте цветни лъча. Също така трябва да включваме в храната си и кореноплодни и надземни растения. Например, когато избираме червени храни, трябва да ядем ягоди и череши (над земята), както и сладки картофи и цвекло (под земята). Ако искаме да сме в хармония с естествения ритъм на Земята, през деня трябва да консумираме кореноплодни растения, които са повече ян, докато храните ин, които растат над земята, да се предпочитат вечер. Смяната на сезоните ни предлага повече кореноплодни през зимата, като така ни дава повече загряваща ян енергия.
Хората се нуждаят от по-малко количество червени и оранжеви храни, за да осигурят гориво за физическа сила и енергия. Червените храни трябва да са пресни, непреработени и за предпочитане от растителен произход. Не че трябва да пренебрегваме духовната си страна, но трябва да се убедим, че духът ни поема питателни вещества от храни, богати на светлинна енергия – особено от цветя, плодове и листа в синьо или лилаво.
Точно както се привличат противоположните полюси на магнита, ян привлича ин. Животинският ян има нужда от ин в сладките неща и газираните напитки. Ако скалата е преакцентирана и ние прекалим с ин, започваме да изпитваме влечение към другия край на спектъра. Можете да си го докажете сами следващият път, когато ядете нещо солено като например пакет чипс. Много вероятно е след това да пожелаете някоя сладка напитка. Така прекарваме целия си живот в търсене на равновесие между двете противоположни и привличащи се сили. Зеленото е балансиращата енергия, която може да ни спаси от това постоянно колебание. Ето защо пресните плодове, зеленчуци и треви са основата на Цветната жизнена диета. Трябва да ги включваме във всекидневното си меню.

Когато използваме графиката на ин и ян, ще открием, че синтетичните продукти, както и рафинираната захар вибрират с ултравиолетова честота. Когато консумираме храни от този край на спектъра, може да се появи дисбаланс, определян като маниакално поведение придружено от хранителни смущения и резки промени в настроението. За нещастие прекалено често губим хармонията като страничен ефект от приемането на лекарства. Ако в организма ви е натрупана много ултравиолетова енергия, тя може да бъде уравновесена с витамин В, който се съдържа в бобовите растения, соята, ядките, пълнозърнестите храни, житните растения, маята и особено в зелените зеленчуци.

http://www.maxima.bg

Мортиша:
Както видяхме в глава 2, зеленото и червеното са допълващи се цветове, което означава, че работят в хармония един с друг. Червените и оранжевите растителни продукти съдържат ян енергия. Те стимулират метаболизма и подпомагат храносмилането, контролират равнището на пикочна киселина в кръвта и улесняват отделянето на токсини и вода. Правилният баланс на червената и зелената енергия ще поддържа оптималното ви телесно тегло. Цветната жизнена диета препоръчва да ядете продукти от всички цветове на спектъра. Въпреки това за кратко време можете да следвате диета за коригиране на цветовете, като консумирате червени и зелени храни (за една-две седмици; за подробности вж. глава 8, стр. 207–208).
Някои съвременни цветотерапевти смятат, че консумирането на червени храни ще ви помогне да отслабнете, докато голямото количество зелени храни води до напълняване. Това погрешно разбиране се корени във факта, че повечето големи тревопасни животни като кравите и слоновете ядат най-вече зелени растения. Нашата храносмилателна система и енергийните ни нужди са доста по-различни. Известно е, че голяма част от хората с наднормено тегло страдат от високо кръвно налягане и са предразположени към сърдечни смущения. Ако изключим зелените храни от диетата си, червената енергия ще повиши многократно риска от увреждания на сърцето. Зелените продукти осигуряват на тялото жизненоважни питателни вещества. Ако следвате диета, която изключва зеленото, по-скоро ще си навредите, отколкото ще въздействате положително на тялото си.
Прясното и киселото мляко, изварата и другите органично произведени млечни продукти вибрират с честотата на зелените лъчи, тъй като произлизат от зелената трева. Другите бели храни като соевото мляко също могат да бъдат комбинирани с друг цвят храна, тъй като бялото съдържа всички останали цветове и само по себе си е балансирано. Естествено белите храни притежават лечебни качества и подпомагат тялото при осигуряването и складирането на енергия. В китайската медицина белите храни, като белите картофи, ориза, соята, карфиола, целината, чесъна и китайските водни кестени, се определят като съдържащи метална енергия. Обикновено са с остър пикантен вкус и са силно питателни, тъй като имат високо съдържание на протеини. Соевите зърна и продукти са особено хранителни. Белите зеленчуци съдържат витамин Е и фосфор. Не забравяйте обаче че рафинираните бели храни като захарта и солта не са живи и затова са вредни за организма.
Цветовете на дъгата при зеленчуците

Каквато и да е диетата ни, има много семейства растения с богата палитра от цветна енергия, която можем да използваме. Основните продукти обикновено са комплексни въглехидрати като зърнените храни, нишесте като картофите и варивата. Преди да се развие модерното земеделие, тези храни са били богати на основните хранителни елементи, които са ни необходими. Те са били напълно подходящи за климата и начина на живот на хората, които са ги консумирали. Старите естествени храни са притежавали цветовете на дъгата и на всяка една е отговаряла различна цветна енергия. Така хората са приемали пълен спектър от енергия, за да поддържат здравето си. За съжаление много от тези продукти са изчезнали под натиска на търговците, които смятат, че следват изискванията на потребителите. Затова сега съществува ограничено генетично разнообразие и не можем да се възползваме от пълноценното хранене, което някога сме получавали.
За радост обновеният интерес към храненето и подобряването на диетата ни е накарало производителите да възродят някои от старите разновидности. За да изпитаме цветно и питателно задоволство от тези малко известни видове, трябва да се разделим със склонността да избираме само продукти с позната форма и цвят.
Не забравяйте, че производителите и разпространителите на органична продукция обикновено предлагат тези стари разновидности в сезона им на зреене.

Моркови
Физически хранителни вещества: бета-каротин, малки количества витамин Е;
Вибрационни хранителни вещества: магнитна земна енергия (ян);
Цветна енергия: жълта, оранжева, пурпурна, лилава и бяла.

Повечето хора знаят само, че морковите са оранжеви на цвят и са корени с продълговата форма. Морковът обаче много време е съществувал под различни цветове и форми. Някога в Средиземноморието, Средния изток и в Азия са отглеждали пурпурни моркови. Те са били разклонени и са приличали повече на женшен. Много по-късно, когато са били пренесени в Испания, морковите станали конусовидни. Испанците ги отнесли в Америка, където се превърнали в любима храна за първите заселници. Дори в края на деветнадесети век пурпурните, червените и алените моркови били много популярни, но постепенно били изместени от конусовидната оранжева разновидност. Затова сега, въпреки че някои моркови са по-издължени, докато други са по-сплескани и почти цилиндрични, всички те имат популярния оранжев цвят.
Терапевтичните качества на морковите съвпадат с тези на оранжевите лъчи, които въздействат отпускащо и отварящо на мускулите на гръдния кош. Тонизиращото въздействие на оранжевото и жълтото са от полза за имунната система. Това прави морковите полезни при борбата с инфекциите. Високото съдържание на бета-каротин определя моркова като средство за предпазване от ракови образувания. Смята се, че тези зеленчуци имат благоприятно влияние върху кожата и очите, така че буквално да сияете от здраве.
Чушки
Физически хранителни вещества: витамин С и бета-каротин;
Вибрационни хранителни вещества: пълни със светлинна енергия от слънцето (огнен елемент);
Цветна енергия: червена, оранжева, жълта, зелена, индиго, пурпурна.

Цялото семейство на пипера, което включва всички сладки пиперки, камби и лютите чушки, е изпълнено със слънчева енергия и благодат. Всички чушки са богати на витамин С и бета-каротин. Те притежават цяла гама от цветове, като се започне от червено, оранжево, жълто и зелено до чудесните пурпурни и тъмносини вариации. Докато зреят, пиперките променят цвета си от зелени до красиво червено или синьо на узрелите екземпляри.
Най-важното при пиперките е тяхната многофункционалност. Те могат да се ядат сурови, пърлени, печени, пържени или като подправка към почти всяко ястие.
Смята се, че първите култивирани пиперки са лютите, тъй като семената им са открити в Мексико от около 7000 г. пр. н. е. Медицинската им употреба е известна от хиляди години. Сладките пиперки били донесени в Испания в края на петнадесети век, а от средата на шестнадесети са пренесени и в Англия.
Всички пиперки, които са естествено узрели, съдържат слънчева енергия, която се отразява в цветовете им. Червените люти чушки загряват цялото ни тяло, като увеличават притока на кръв. Те също подпомагат отпускането на мускулите и се използват при мехлеми за мускули. Топлата цветна енергия на червените, жълтите и оранжевите пиперки отваря гръдния кош и бронхите. Една стара рецепта съветва всеки ден да се пият 10–20 капки лют сок, разтворени в чаша вода, за да се освободят дихателните пътища. Пиперките стимулират ендорфините, които потискат болката и ни дават усещане за здраве. Много е вероятно точно тъмносините и черните пиперки да предизвикват този ефект.

Картофи
Физически хранителни вещества: богати на въглехидрати, магнезий, калий и малко витамини В и С;
Вибрационни хранителни вещества: ян и магнитна земна енергия (белите картофи – метална енергия);
Цветна енергия: червена, златна, розова, пурпурна, бяла и синя.

Картофите за първи път са култивирани в Чили и Перу около 5000 г. пр. н. е. Оттогава са се развили стотици различни видове. Испанците донасят картофите в Европа. Най-масово се отглеждат през 1948 година във Великобритания, когато са засадени 988 406 акра. Въпреки че са останали популярни, разнообразието на видовете им значително е намаляло. За нещастие сме свикнали да приемаме, че необичайните по форма картофи са неподходящи за ядене и трудни за приготвяне. Затова почти сме забравили розовите разновидности с форма на наденички. Другите цветни картофи, които трудно се намират, са със синя и пурпурна кожица. Черно Конго е малък черен картоф, който съдържа в себе си енергията на индиговите лъчи. Разновидностите, които все още се разпространяват, са Крал Едуард и Златно чудо, от които се приготвя чипс.
Както много растения, картофите използват свои собствени средства за борба с вредителите. Зелените картофи съдържат токсичния алкалоид соланин, който предизвиква повръщане и стомашни смущения. Листата и плодовете на растението също съдържат този токсин и не бива да се ядат. Картофите имат малко мазнини и се препоръчват при ревматизъм. Сокът им се използва при подагра, лумбаго, натъртвания и навяхвания. От суровите картофи могат да се приготвят успокояващи лапи при изгаряния.

Тиква и тиквички
Физически хранителни вещества: бета-каротин, витамин С и фолиева киселина;
Вибрационни хранителни вещества: земна магнетична енергия;
Цветна енергия: зелена, златистожълта, оранжева, синьо-сива.

Тиквите произхождат от тропическа Америка. Има данни, че от векове са познати в Южна Америка, тъй като при археологически разкопки в Мексико парчета тиква са били датирани от 2000 г. пр. н. е. Тиквите поглъщат големи количества слънчева енергия, докато зреят, затова не е изненада, че преливат от оранжева енергия под формата на бета-каротин, който засилва имунната ни система.
Има две основни групи тикви – тиквички, които се берат през лятото, и тикви, които се берат през есента. Тиквичките често се откъсват млади и имат ядливи семена и кожица и бледо месо. Разновидностите им включват красиви червени и оранжеви тиквички, както и такива с екзотични оранжеви и жълти цветове. Тиквите се берат зрели и имат твърда и неядлива кожа и много по-тъмно месо. Има тикви с тъмнозелен цвят и са силно оребрени, а също и с формата на цигулка и бледа кремава кожа. Любимите в Америка сладки тъмно– оранжеви тикви стават все по-популярни в Европа. Най-неизвестната разновидност е Бананово розова, дълга, извита и с бледо розова кожа, докато Синята куинсландска е със синьо-сива обвивка.
Семената на тиквите са използвани като разслабително в много части на света и не е изненада, че оранжева.
http://www.maxima.bg

Навигация

[0] Списък на темите

Премини на пълна версия